Джаки Колинс
Холивудски мъже (46)

45

— Ще дадем вечеря в чест на Силвър Андърсън — обяви Попи, докато четкаше дългата си коса пред огледалото на тоалетката.

Хауард, който преди малко се беше върнал от Вегас и лежеше в леглото, обграден от вестници, документи и листчета с неизпълнени текущи задачи, я погледна, сякаш бе подивяла.

— Защо? Та ти едва я познаваш.

Попи продължи да разресва обилните руси кичури.

— Политика, сладурче. Някой ден може да ти потрябва за участие във филм. Малко светски отношения никога не са излишни.

— Изплюй камъчето.

Тя се наведе към огледалото и заразглежда изнежената си кожа.

— Ще организирам вечерята в задната стая на „Чейсън“. Кого искаш да поканя?

Доколкото познаваше Попи, списъкът на гостите отдавна беше готов.

— Пет пари не давам. Колко души смяташ да каниш?

— Осем семейства. Но искам и ти да участваш в подготовката, Хауард.

Вечеря в чест на Силвър Андърсън. Братчето Джак отпадаше веднага. Манън можеше да дойде, но ако поканеха Манън, нямаше да могат да поканят Уитни, а му се искаше да я види.

— Не знам. Ти си царицата на светските събития. Ще измислиш нещо.

Това беше отговорът, който тя очакваше да чуе. Остави четката и потопи връхчетата на пръстите си в бурканче със скъп крем. Започна леко да го втрива около очите.

— Ами ние и Силвър с кавалера си, надявам се, че ще е Денис, толкова е чаровен, ставаме две двойки. След това семейства Уайт и Гузбъргър. Може би Оливър Ийстърн. Манън с Мелани и…

— По-добре да поканиш Уитни — прекъсна я Хауард. — Още ми се иска да я ангажирам за сценария, който ти е харесал.

Попи свърши с масажа и крема.

— Уитни пак излиза с Чък Нилсън — осведоми го тя. — Знам, че не го обичаш. А и вече споменах на Мелани за вечерята. Не мога да се отрека от поканата си. От друга страна, и дума не може да става да поканим едновременно Манън и Уитни. — Обърна се и го погледна въпросително.

Той вдигна яката на пижамата. Беше съобразил да покрие любовните следи по врата си с грим, който намери на тоалетната масичка на Попи. Все пак не можеше да легне с поло пуловер.

— Изключено — отсече той.

— Божичко. — Бебешкият гласец потрепери. — Нали не съм направила някое лошаво гафче?

Не можеше да я понася, когато се правеше на малко момиченце.

— Ами ще дадем друга грандиозна вечеря — заяви великодушно той. — Можеш да заплануваш специална вечер, посветена на Манън и онази, как й беше името…

Попи размисли и реши, че идеята в крайна сметка не е толкова лоша. Щеше да си спечели солидна репутация с даването на малки изискани вечери, може би един път седмично. Всички щяха да драпат да присъстват.

— Възхитително! — възкликна тя, скочи и се устреми към него. Коленичи на леглото и окончателно разбърка разхвърляните книжа. — Кое е това умничко момченце?

Той надникна в деколтето на розовия пеньоар. Чифт идеални цици с размер 36 Б наперено го чакаха. Негови цици. Беше платил за тях. Не приличаха на чудовищните образувания на червенокосата във Вегас. Бяха жизнени и бойки. Нито твърде големи, нито твърде малки. Точно по мярка. Преди да си ги направи, Попи го запита за предпочитанията му. „Точно колкото шепата ми“, беше отвърнал той и тя се съобрази с изискванията му.

— Прииска ми се, Хауи — пошепна тя с престорен свян.

Дощя му се да отговори: „А на мен никак.“ Само че не го стори. Струпа книжата настрани, изгаси лампата и посегна към едно от притежанията си. Наперено притежание с размер 36 Б.

— Вчера обядвах с Попи Соломан — съобщи Мелани-Шана на Манън.

Той спря насред лицевата си опора.

— От къде на къде?

— Тя ме покани.

— Ясно. И какво искаше?

— Просто да се сприятелим.

— Естествено!

— Наистина.

— Всичко, което прави Попи Соломан, има някаква цел.

— Ако е имала някаква специална причина да ме кани, въобще не я спомена.

— Ще я спомене.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще видиш.

Продължи с лицевите опори, а след това се прехвърли на машината, имитираща в домашни условия ски ходене, и се зае с мускулите на ръцете си. Мелани-Шана тъжно го наблюдаваше. Беше толкова красив и тя страшно го обичаше. Но с всеки изминал ден той се отдалечаваше от нея въпреки бременността й. Нямаше факти, с които да го потвърди, но интуицията едва ли я лъжеше.

— Позабавлява ли се във Вегас? — попита дружелюбно.

— Не. Отвратително беше.

Тогава защо отиде?

Не можеше да му зададе този въпрос. Манън правеше каквото си иска, а тя нямаше право да разпитва.

— След обяда обиколихме с Попи магазините — продължи изповедта си тя.

Манън беше загубил интерес.

— Хубаво — измърмори разсеяно.

— Заведе ме в „Джорджо“ и си открих сметка.

— Радвам се.

Колко ли щеше да се зарадва, попита се тя, когато разбере, че е похарчила няколко хиляди долара. Попи я беше насърчила. „Харчи му парите, за Бога!“, съветваше я настойчиво. „За какво, мислиш, че ги печели?“

И Мелани-Шана харчеше, без да пита, за първи път, откак се бяха оженили.

Манън пухтеше и пръхтеше, започна обилно да се поти. Мускулите му играеха.

— Попи ни покани на вечеря, която дава в чест на Силвър Андърсън.

— Стига с тая Попи. Мислех, че не обичаш да ходиш по обеди, магазини и тям подобни глупости.

— Не беше глупост. Забавлявах се. Запознах се с интересни жени.

— С кои? — запита той недоверчиво.

— С Айда Уайт… с Кармел Гузбъргър.

Манън избухна в смях.

— Тия дърти кранти! Божичко, дете, наистина си намерила страхотна компания. Тези лелки са толкова преситени, че няма да им трепне окото дори ако Рейгън се разходи гол из „Родео“ и си запали пръднята.

Мелани-Шана сви устни. Понякога Манън я третираше като малоумна и това бе започнало да й омръзва. Надсмиваше се и критикуваше всичко, което правеше. Вече наистина започваше да й писва. Жените на обяда бяха коментирали някакъв пресен скандален развод. Съпругата поискала и получила половината от всичко, което притежавал съпругът милиардер. Попи беше намигнала закачливо. „Такъв е законът на Калифорния. Толкова е справедлив. Обичам го!“ След това се беше навела заговорнически към Мелани-Шана. „Нали не си подписвала предбрачен?“

„Какво е това предбрачен?“

Попи се изсмя с глас, след което й обясни.

Мелани-Шана вече знаеше силата си и ако Манън не променеше отношението си, тя щеше да промени своето и да го принуди да престане да се отнася с нея като с парцал.