Джаки Колинс
Холивудски мъже (60)

59

В секундата, в която Джак замина, Хевън разви бурна дейност. Вече бе поканила Еди, който пътуваше към къщата. Моментът й се стори удобен да се обади на човека, с когото се беше запознала на рождения ден на Силвър и който имаше връзки в бизнеса със записи. Беше опитвала няколко пъти, но все не можеше да го открие. Обаждаше се все някакъв тъп телефонен секретар с идиотски глас. Мразеше да оставя съобщения на разни машини.

— Да?

Най-сетне! На телефона беше самият той.

— Роки?

— Кой го търси?

— Ъъъ… той там ли е?

— Ти име нямаш ли?

— Хевън. Но… ъъъ… той вероятно не ме помни. Кажете му, че сме се запознали преди няколко месеца на рождения ден на Силвър Андърсън. Той каза да му се обадя. Става дума, ъъъ… за бизнес.

Последва дълга пауза. Сетне проговори:

— Ей, помня те. Малката хитруша с червената рокля и дългото палто. Искаше да ставаш певица. Така ли е, пиленце?

— С Роки ли разговарям?

— С единствения и неповторим.

— Защо не каза веднага?

— Не съм длъжен да казвам никому нищо. Защо ме търсиш?

— Тогава спомена, че имаш връзки — неловко започна тя.

— Искаш да купиш стока ли?

— Тогава спомена — повтори бавно, — че може би ще можеш да ми помогнеш да напредна в кариерата. Онзи твой приятел в бизнеса със записи… искаше да го накараш да прослуша касетите ми.

Най-сетне нещо прищрака в главата на Роки. Сети се. Беше хубавичка. И много млада — точно такива харесваше.

— Защо не се обади досега? — запита той.

— Заета бях. Училище… и разни други.

— Да. Разбирам.

Мълчание.

— Можеш ли да ми помогнеш? — заговори нетърпеливо тя. — Касетите са у мен, а Антонио ми направи няколко изключителни снимки. Тогава заяви, че си човек, който задвижва нещата. Можеш ли, или не можеш?

— Не предизвиквай великия Роки, хитрушо. Той може всичко.

— Тогава да започваме. Аз съм готова.

 

 

— Радвам се да ви видя отново, господин Питън.

Джак изгледа стюардесата. Хубави крака. Хубаво дупе. Хубава усмивка. Страшно му се чукаше. Клариса отсъстваше от дълго време, а освен вечерта в Лае Вегас, когато за малко да легне с Джейд Джонсън, не бе установявал никакви контакти. Джак Питън беше досадно верен. И това ако не беше нов начин на живот!

Приятно беше да съзнава човек, че може да устиска. Беше доказателство за силната му воля.

— Мога ли да ви предложа нещо? — попита стюардесата. Спомни си, че бе летял с нея преди няколко месеца. В очите й искреше покана.

— Бих искал „Джак Даниълс“.

Тя се усмихна.

— А аз — Джак Питън.

— Моля?

— Само се шегувам, господин Питън.

Но и двамата знаеха, че не се шегува. Реши да вземе телефона й за всеки случай, ако не се разбере с Клариса.

Когато се приземиха, над Ню Йорк беснееше пороен дъжд. Представител на пътническата агенция го посрещна на летището и го заведе до дълга черна лимузина, паркирана зад ъгъла.

Не беше предупредил Клариса, че пристига. През целия му живот елементът изненада бе работил в негова полза. Искаше да види как ще реагира, когато е неподготвена за посещението му.

 

 

Еди беше направо шашнат. Стараеше се да го прикрие, но не успя. И то как шашнат!

Хевън не можа да се сдържи да не позлорадства. Нека си ръфа месата. Еди вече не беше номер едно в списъка на приятелите й.

Беше с черното си кожено яке, тесните джинси и занизана назад коса. Добре изглеждаше. Съвсем като излязъл от петдесетте години. Носеше сак с лични вещи и китарата.

— Трябваше да оставя телефона ти на мама — неохотно обяви той. — Казах й, че сме дошли цяла тайфа. Ако разбере, че сме само двамата, ще припадне. Знаеш ги майките.

— Всъщност не знам — натърти Хевън. — И не си ли малко старичък за такъв строг контрол от страна на мама?

— Ще трябва да изтърпя до колежа — въздъхна той.

Всичките й приятели неизменно свързваха бъдещето си с колеж. Тя нямаше подобно намерение. Защо да губи още четири години от живота си в размотаване по заповед на разни тъпи преподаватели? Беше очарована, че най-сетне успя да се свърже с Роки. Все пак някакво начало. Може би само се хвалеше, но пък може и наистина да има връзки в бизнеса със записи. Струваше си да опита.

Беше го поканила да дойде. Отговори, че ще направи всичко възможно. Нямаше търпение да го дочака!

Еди се съблече по шорти и фланелка. Беше лонгурест, но с атлетично тяло. Повечето от момичетата в училище го смятаха за върха. Не и Хевън.

Седнаха на кръглата веранда с портативен магнетофон и две бири. Еди нежно занастройва безценната си китара, а Хевън държеше куп листчета върху голия си стомах. Беше по бикини и лента с Брус Спрингстийн на главата. Листчетата бяха изписани със стиховете на новите й песни.

Еди удари няколко акорда и тя започна да тананика.

— Ъъъ… имам няколко бавни песни, които искам да опитам.

Той простена. Признаваше само рокендрола. Не можеше да приеме друга музика.

— Помогни ми малко с китарата — помоли го тя. — А след това ще репетираме песни, които ще харесаш.

Започна да пее, най-напред тихичко, тъй като не беше свикнала да се слуша без оглушителен съпровод и не си позна гласа.

„Скъпи…

Не съм ти казвала какво чувствах преди…

Защото…

Винаги стоях и чаках…

Защото…

Скъпи…

Не знаеш ли как те обичам?

Не знаеш ли колко те искам?

Не знаеш ли как си ми нужен?

Защото…

Скъпи…“

Гласът й укрепна и започна да се извисява. Звучеше като смес от Карли Саймън и по-опростен вариант на Ани Ленъкс от „Юритмикс“. Съчетаваше невинност и мъдрост, които поднасяше с очарователна дрезгавина.

Нямаше нищо общо с пеенето на Силвър Андърсън, въпреки че очевидно бе наследила таланта на майка си и дори нещо повече.

Дори Еди беше принуден неохотно да признае, че я бива.

— Песента е кошмарна, но пееш добре — заяви той и избухна жизнена интерпретация на „Блу Суейд Шуз“.

Не й пукаше, че Еди не можа да оцени бавните й песни. Тя знаеше, че са голяма работа.

— Още една минута — твърдо рече тя. — Искам да я запиша и всичко да е безупречно.

 

 

В пиесата „оф-Бродуей“, където играеше Клариса, участваше и млад актьор. Естествено, тя веднага реши да освободи поведението му, макар че той живееше с една от най-близките й приятелки.

— Карол няма да се наскърби от нещо, което не знае. А ние се нуждаем от тази близост, за да играем по-добре — разясни логично положението Клариса.

Той се посъпротивлява от немай-къде, предаде се и като установи колко е полезно за играта му, реши, че ще е несправедливо към публиката да не го правят всяка вечер. Клариса се съгласи.

Когато Джак пристигна в театъра, го осведомиха, че госпожица Браунинг не разрешава да я безпокоят преди представлението. Беше правило без изключение.

— Мисля, че за мен ще го направи — заяви уверено Джак.

Когато влезе в малката гримьорна със сценария на Хауард под мишница, завари Клариса превита одве върху тоалетната масичка, а кльощавият актьор я обслужваше с гол задник в кучешки стил.

Очите му срещнаха нейните в огледалото. Погледът й бе напълно лишен от чувства.

Без да каже дума, той хвърли сценария на пода и си излезе.