Джаки Колинс
Холивудски мъже (74)

73

— Олеле — въздъхна Хевън. — Стана убиец!

Роки кимна. Чувстваше се уверен в студиото за запис, заслушан в окончателния вариант на плочата й. Беше накарала сума народ да се завърти около тях — продуцентът, тонрежисьорът, някои от ръководителите на фирмата за плочи, но се чувстваше уверен, защото той беше човекът, задвижил цялата работа, и той имаше в джоба подписан договор за менажерство на Хевън, който му даваше право на солидните петдесет и един процента върху всичко, направено от нея. Беше подписан и от дядо й, който юридически се оказа неин настойник, въпреки че беше съвсем изкукал. Беше казала на стареца, че е нещо, свързано с училището, докара икономката и телевизионния техник за свидетели и той подписа, без дори да прочете за какво става дума.

Роки категорично я беше предупредил, че ако не подпише договор с него, няма да си мръдне пръста.

Когато разбра коя е, реши, че трябва да се подсигури. Беше непълнолетна, нежелана дъщеря, и то не чия да е, а на Силвър Андърсън. Мило съвпадение.

Когато през онази нощ преди три месеца Джак Питън беше нахлул в къщата на плажа, Роки помисли, че телевизионният крал й е гадже. Скоро стана ясно, че й е вуйчо, при това разярен вуйчо. Първата му работа беше да изхвърли Роки. Е, не му беше за пръв път.

Роки беше отпътувал в нощта с мисълта, че няма вече да я види. След два дни тя му се обади. Съгласи се от любопитство да се срещнат във „Венеция“. Когато пристигна, седнаха в едно кафене, купи й кафе и изслуша цялата история.

Беше детето на Силвър Андърсън. Как можеше да устои? Най-напред приготви договора, даващ му право на петдесет и един процента от всички нейни договори. След като беше надлежно подписан, той се свърза с момчето, което познаваше в „Колидж Рекърдс“. Беше прекупвач на големи количества наркотици, който се интересуваше само от най-добрата стока, за да снабдява големите звезди на фирмата за плочи.

— Имам едно момиче за прослушване — каза му Роки. — В сравнение с нея Мадона ряпа да яде.

Човекът въздъхна уморено.

— Същото се отнася за племенницата ми, за дъщерята на портиера, за гаджето на букмейкъра ми и за кого ли още не.

— Продължи монолога си със солидна поръчка за кокаин.

Роки изпълни поръчката и му пробута касетата на Хевън.

— Дъщеря е на Силвър Андърсън. Дай я на някой, който прослушва. Ако се получи нещо, ще има гювеч и за теб.

След една седмица онзи му се обади.

— Как изглежда мацето?

— Шестнайсетгодишна, хваща окото. Но не се шегува. Действа професионално.

— Всичко е готово.

Роки трябваше да изчака тя да му се обади. Вуйчо й беше въвел някои строги правила след онази нощ и на него не се гледаше с добро око в къщата. Когато най-сетне му позвъни, той й поиска снимки.

— Антонио, знаеш го, известния фотограф, има невероятни мои снимки. Само че не ми ги дава.

— Остави тая работа на мен. Само ми кажи адреса.

На другия ден влезе нехайно в студиото на Антонио с лъщящи мускули и крива усмивка.

— Здрасти, красавице — рече на момичето на пропуска, което олицетворяваше Лос Анджелис — пънк-фризура, оранжев грим и геометрични дрехи от шейсетте години.

Тя го зяпна. За последен път беше видяла човек като Роки в телевизионно предаване за Силвестър Сталоун.

— Мога ли да направя нещо за вас?

— Много неща, сладур. Целият съм твой!

Приключи сделката, като размени цяла унция първокачествен кокаин за гланцирана снимка на Хевън с размери трийсет и два на четирийсет и два сантиметра. Не можа да отрече, че е бомба.

— Да не си посмял да кажеш на някого откъде си я взел — предупреди го момичето на пропуска. — Скоро ще излезе в „Базар“ и Антонио ще ме убие, ако разбере, че аз съм я изнесла.

Роки докосна устни с показалец.

— Твоята тайна е и моя. Мълчанието е законът на живота ми.

Занесе снимката на човека си, без да я показва на Хевън, и онзи вероятно я беше предал направо на когото трябва, защото на другия ден Роки получи известието, което чакаше:

— Доведи я.

И той я заведе. Нещата се завъртяха.

Сега, няколко месеца по-късно, бяха готови със страхотна плоча, готова да залее етера.

Да, имаше предчувствие, че късметът ще срещне и него.

Хевън беше неговият късмет. А той притежаваше петдесет и един процента от нея.

* * *

Приемаше поздравленията със сърдечна усмивка, неспособна да повярва, че това се случва тъкмо на нея. Всичко, за което се молеше, беше плочата да има успех. И щеше да има. Знаеше го. Макар че не бе точно песента, която искаше да запише. Най-напред не беше я писала тя, а аранжиментът беше в твърде бърз ритъм. Би предпочела по-бавно темпо. А и заглавието не бе кой знае какво — „Довечера ще те изям“. Думите очевидно трябваше да шокират, което не беше съвсем лошо.

Текстът гласеше:

„Човекоядка съм… да, да…

Човекоядка… и не се съмнявай…

Човекоядка… знай!

Довечера ще те изям!“

Дълбока философия. Но беше дала всичко от себе си. И наистина звучеше добре!

Погледна крадешком Роки и реши, че изглежда доволен, пък и тъй трябваше да бъде, защото притежаваше половината от всичко, което тя щеше да спечели. Според нея беше напълно справедливо. Без Роки нямаше да стане нищо.

Когато вуйчо й връхлетя след онзи разрушителен купон, той изля гнева си върху бедния Роки, напълно невинен в случая. След като го изрита от къщата, се обърна към нея:

— Няма повече да се срещаш с този тип. Разбра ли?

— Защо? — войнствено запита тя.

— Защо ли? И още питаш!

Никога не беше го виждала толкова сърдит.

— Ще ти изредя всички причини. — Едва се сдържаше. — Първо, той е мошеник. Второ, ти си дете, а той е достатъчно стар да ти бъде баща. Трето, той е… — Спря, загубил търпение. — Защо ли ти обяснявам всичко това? Аз ти се доверих, а ти ме подведе. В бъдеще ще ме слушаш и когато ти кажа да направиш нещо, ще го правиш и никакви въпроси!

Какво лято я очакваше! Май беше по-добре при откачения дядо.

Скоро обаче всичко се оправи. След няколко дни на Джак му мина и нещата тръгнаха нормално.

Тя се свърза тайно с Роки и след суматохата по измъкването до Долината и подписването на договора от Джордж нещата се задвижиха. А сега имаше плоча, готова за пускане на пазара. Беше най-вълнуващото нещо в живота й! За жалост нямаше с кого да сподели радостта си. Само с Роки, защото единствено той знаеше. Скоро всички щяха да научат. „Колидж Рекърдс“ беше запланувала голям купон, на който да я представи на нищо неподозиращия свят.

— Ще се радват, ако майка ти дойде — й каза Роки преди два дни.

— Изключено — избухна тя. — Не искам да си правя реклама с името й или с това на Джак. Съвсем сериозно.

— Добре — рече той и веднага уведоми рекламния отдел да зачеркне информацията за роднините й във всички материали, които щеше да публикува.

Какво дете беше, но скоро ще се научи. „Използвай всичко, което имаш.“

На Роки му хареса идеята, че скоро може да стане преуспяващ менажер. Какъв удар! И той като Уес Мъни щеше да влезе в големия свят, без да погледне назад. И то чрез същото семейство. Уес бе докопал старата, а той — детето. Въпреки че все още не й беше посегнал. Имаше време за това. Много време.