Джаки Колинс
Холивудски мъже (87)

86

Пазаруването за Коледа си беше истинско изпитание и Силвър се радваше, че трябва да го изживява само веднъж в годината. Уес страдалчески се съгласи да я придружи в качеството на шофьор, чиято задача бе да паркирва ролса, докато се придвижваха от „Нойман-Маркъс“ към „Сакс“, а после от другата страна на улицата към „Родео Драйв“, Беше калифорнийска Коледа — бляскавата украса на улиците и ярката слънчева светлина образуваха някакъв нелеп съюз.

— Поне „Родео“ е цивилизован — отбеляза Силвър, като благосклонно махаше на всички, които я разпознаваха. Беше в отлично настроение поради начина, по който бе решила проблема със Закари Клингър.

Беше се обадил Зепо:

— Трябва да обядваме заедно, скъпа. Само двамата.

— Ако обещаеш, че няма да ми налетиш, скъпи Зепо.

Той изкудкудяка от възторг.

— Не мисли, че не мога.

— И през ум не ми минава. Знам, че си напълно способен… мошеник такъв!

Зепо Уайт умираше за ласкателства и Силвър знаеше как да се възползва от тази му слабост. Нещо й подсказваше, че трябва да бъде особено красива, тъй че Фернандо бе привикан да я фризира, а Раул да я гримира. Избра сразяващо ефектен костюм на „Ив Сен Лоран“.

Когато пристигна в „Поло Лаундж“ на хотел „Бевърли Хилс“, имаше вид на звезда от главата до петите.

— Добре дошли, госпожице Андърсън — посрещна я управителят. — Така се радвам да ви видя отново.

— Благодаря, Паскал — отвърна царствено тя и отплува към сепарето, където я чакаше Зепо Уайт.

Той се изправи с думите:

— Великолепна си, скъпа. Умопобъркваща.

— Много си мил.

— Мил. Глупости. Ти си последната от плеядата велики звезди и никога не бива да го забравяш.

— Ще се постарая — скромно отреагира тя.

— Страшна си!

По време на обяда — за нея писия на скара, за него кървав бифтек — обсъдиха бъдещето си. Зепо изприказва много приказки, но не й направи нито едно конкретно предложение за нов филм. Е, да, имаше седмичните явявания в „Палм Спрингс“, специалния час в Националната телевизия и преговори за албум с песни, но къде, за Бога, бяха главните роли във филмите, които й беше обещал?

— Най-напред всички трябва да видят какво се е получило от „Любовен роман“ — обясни й той. — Когато пробие тавана, ще назовем цената си.

— Сигурен ли си?

— Колкото в това, че кучетата серат в Сентръл Парк.

— Какво красноречие.

— Докато печеля в играта, мога да си го позволя.

Той се размърда неспокойно. Силвър имаше усещането, че иска да й каже нещо, но не знае как да започне. Крайно нетипично за Зепо.

В този миг влезе Закари Клингър и тя разбра, че съвършеният й външен вид беше правилен ход. Сблъсъкът бе неминуем. Безскрупулното лайно Зепо го беше уредил.

— Силвър — поздрави я официално Закари.

— Закари — с хладен апломб отговори тя.

— Имате ли нещо против да седна при вас?

Преди тя да отговори: „Да, и то много“, Зепо скочи на крака. С подправена почуда се взря в огромния си „Ролекс“.

— Божке, скъпа, вече е два часът. Закъснявам. Оставям те в сигурни ръце, тоест в най-добрите. Този човек е цар!

— Довиждане, Зепо. — Не искаше да слуша повече блюдолизните му речи. И без това й дойде много.

Зепо изчезна, а Закари седна. Настъпи продължителна пауза. Най-сетне той рече:

— Кажи ми, Силвър, колко трябва да дам, за да те върна?

Тя заразглежда притеснено ресторанта.

— Дори ти не би могъл да си го позволиш.

— Знаеш, че съм собственик на „Орфей“.

— Много добре го знам.

— Мога да те направя най-известната жена в света.

В тона й се появи лек сарказъм.

— Благодаря, и сега не се справям зле.

— Ако поискам „Любовен роман“ да не види бял свят, няма да бъде пуснат по екраните. Как ще се отрази това на кариерата ти? Всички ще помислят, че филмът е толкова слаб, че не е за пред хора.

Тя присви очи.

— Само опитай.

Закари извади кутия за пури „Дънхил“ от джоба си, запали дебела хаванска пура и духна плътна струя дим в лицето й.

— Може би ще ме принудиш.

Не биваше да се плаши от този човек. Беше я използвал. Защо се връща след толкова години и очаква тя да падне в обятията му?

— Може би — хладнокръвно изрече тя.

Той избухна в смях.

— Винаги съм се възхищавал от бойкия ти дух. Действа ми възбуждащо.

— Сега ще ти кажа нещо още по-възбуждащо — безизразно продължи тя. — Аз съм омъжена. И обичам съпруга си. Тъй че бъди така любезен и се разкарай с прикритите си заплахи и изнудвания.

— Женена си за мижитурка — обяви той.

— Аз си го избрах и ми харесва.

Тя се изправи бързо. Той се опита да я задържи, като я хвана за лакътя.

— Мога да похарча милиони за разпространението и рекламата на „Любовен роман“, а мога и да го прибера в килера. Една нощ в твоята компания може да ме убеди да изхарча парите. Помисли добре.

— Сбогом, Закари.

— Ще чакам да ми се обадиш.

Е, не му се обади. Вместо това се свърза с Карлос Брент. По свой начин той беше не по-малко влиятелен от Закари Клингър. Говореше се, че имал връзки — политически и не само политически.

— Карлос, скъпи — каза тя, доволна, че се бяха помирили, — какво би направил, ако разбереш, че „Орфей“ може да не пусне „Любовен роман“ заради някаква прищявка на Закари Клингър?

Той се изсмя.

— Не тревожи хубавата си главица с такива неща. „Любовен роман“ ще бъде филмът на годината.

И тя спря да се тревожи. Беше удовлетворена от начина, по който се справи със Закари.

Силвър и Уес влязоха в „Джорджо“. Той седна на бара, разположен в центъра на магазина, докато тя пробваше всичко в обсега на полезрението й.

— Мислех, че купуваме коледни подаръци за други хора — натърти той.

— О, да — отвърна тя и избра за Нора чантичка, обшита с мъниста, плюс пълен комплект парфюми „Джорджо“. След това реши, че просто е длъжна да си купи бродираната със златни мъниста рокля на „Фабрис“. Струваше шест хиляди долара. — Ела да я видиш, мили — извика го тя. — Ще я облека на Нова година.

— Парите са си твои. Наслаждавай им се.

Върна се на бара и тъкмо се настаняваше пред хубава студена бира, чу познат глас да възкликва:

— Уесли!

Бившата му хазяйка Реба Винограцки се нахвърли върху него с влажни целувки и една-две прегръдки.

Отдръпна се от нея — приличаше му на прекомерно гримиран паяк, и хладно я поздрави.

— Уесли! Уесли! Уесли! — въздишаше тя, клатеше разбиращо глава и намигаше гальовно. — Виж ти какъв е станал моят Уесли.

Нейният Уесли?

— Как си, Реба? — попита той с по-голям ентусиазъм, отколкото изпитваше.

— Добре. А като те видях, още по-добре. — Забеляза Силвър, която излизаше от пробната, и издаде оргазмичен стон.

— Представи ме, Уесли. О, Божичко! Добре ли изглеждам?

Не изглеждаше никак добре в смачкания костюм от бежов лен с твърде къса пола, с наболите косми по краката и сандалите с токчета като игли. Приличаше на застаряваща крадла въпреки пръстена с огромен брилянт, който святкаше на пръста й.

Като забеляза погледа му, размаха ръка под носа му.

— Събрах се със стареца и това е подарък от него по случай одобряването.

— Хубав е.

— Представи ме — изсъска тя.

Силвър се приближи към тях и без да поглежда към Реба, подхвана Уес собственически под ръка.

— Може да продължаваме, мили. Свърших работата си тук.

— Ъъъ… това е Реба — тромаво изрече той. — Иска да се запознае с теб.

Силвър я дари с резервираната, но чаровна усмивка, която пазеше за почитателите си.

— Здравейте. — И веднага престана да я забелязва.

Реба се впусна в атака.

— Толкова ми харесвате в „Палм Спрингс“ — залигави се тя. — И съм във възторг, че се оженихте за Уесли.

— Благодаря — студено отговори Силвър.

— Уесли и аз сме стари приятели — продължи Реба, като избираше думите си и надничаше към лицето на Силвър да види дали няма следи от пластична операция. — Може да се каже, че живяхме в една и съща къща.

Тонът на Силвър бе концентрирана сярна киселина.

— Колко удобно.

— Реба ми беше хазяйка — побърза да обясни Уес, за да не остане жена му с погрешно впечатление.

— Не само — възкликна Реба с многозначително намигване. — Тогава бях разделена с любимия си съпруг. И, разбира се, Уесли още не ви познаваше. И…

Очите на Силвър опасно заискриха, когато прекъсна рязко разгорещената Реба.

— Извинете ни, но закъсняваме. — Тръгна към изхода с вкаменено изражение.

Уес сви рамене и я последва.

— Довиждане, Реба.

— Но какво има? — запита злобно тя и застана на пътя му.

— Не съм ли достойна да разговарям с кинозвезди?

— Достойна си, разбира се — отвърна непринудено той, като се мъчеше да се измъкне покрай нея. — Само че днес имаме много работа.

На лицето й цъфна тънка усмивка и напука немарливо сложения грим.

— Плати парите, които дължиш, Уесли. Големите момчета губят търпение. Ако бях на твое място, не бих се ебавала с тях. Става опасно.