Харолд Робинс
Първи умират мечтите (38)

Глава дванадесета

Яхна ме като жокей, с присвити колене и прасци, опрени в бедрата ми. Опираше се на стъпалата си и нежно се повдигаше и отпускаше върху мен. Сякаш плувах в топло масло. Наведе се така, че гърдите й докоснаха моите и ме целуна. Движеше се все по-бързо, тласъците на тялото и станаха по-силни. Усетих как оргазмът я разтърсва от глава до пети.

— Любими! — прошепна.

Притиснах я до себе си. След малко вдигна лице и ме погледна. Все още бях в нея, но дори не понечи да се отдръпне.

— Енергийните ти частици са изтощени — заяви.

Усмихнах се.

— Не се учудвам. — В прозореца зад гърба й вече се развиделяваше. — От няколко часа не сме спрели.

— Не е заради това. Беше ми толкова хубаво, а ти нито веднъж не получи оргазъм.

— Наркотикът ми е подействал. Възбужда ме, но ако прекаля, не мога да получа оргазъм.

— Работата не е в наркотика. Вече съм на трето ниво. Тези неща са ми ясни.

— Извинявай, че забравих — рекох. — Мир и любов.

— Мир и любов — отвърна автоматично. — Научих много неща, откакто се видяхме последния път. — Изправи се на колене и се премести над лицето ми.

— Изпий ме — помоли.

Обхванах с ръце задните й части и я придърпах надолу. Имаше вкус на мед и мирта, на нарове и мандарини, на вино с подправки и контрабандно уиски, изобщо на всички сладки привкуси на любовта. Усетих как мускулите й се стегнаха, когато достигна връхната точка.

Този път се претърколи на гръб, дишайки тежко.

— Не мога да спра — оплака се тя. — Сякаш са ме обработвали цяла седмица с кинетичния проводник.

Мълчах.

След малко седна и се наведе към мен. Сключи пръсти около члена ми и се взря в него.

— Прекрасен е — въздъхна и го долепи към устните си. Нежно го близна и го притисна към бузата си. Затвори очи.

— Така ми се искаше да получиш оргазъм — промълви замечтано.

— Нали ти казах, от наркотика е.

Отвори очи и ме погледна.

— Не. Наркотикът няма нищо общо.

— Защо тогава?

— Защото си влюбен в нея.

— Влюбен? — учудих се. — В кого?

— В Ейлин.

— Ти си луда.

— Не съм — заяви сериозно. — Казах ти, че съм на трето ниво. Виждам нещата по-ясно. Когато излизахте, бях на отсрещната страна на улицата. Всеки човек има аура. Вашите преливаха от любов и се преплитаха. Когато я целуна, блесна ослепителна светлина.

— И какво друго видя? — поинтересувах се аз.

— В сянката на отсрещния вход те чакаше човек. Искаше да говори с теб. Не го видях, но почувствах аурата му. Не ти мислеше злото, затова се качих направо тук.

Мълчах.

— Само едно нещо не разбирам — гласът й прозвуча смутено. — Защо тя не остана при теб?

Погледнах я.

— Не бих имала нищо против — рече бързо. — Обичам те, а ти си влюбен в нея. Значи и аз я обичам.

 

 

Събудих се късно следобед. Слънцето клонеше към залез. Седнах в леглото и посегнах към цигарите. Вратата на спалнята беше затворена, но от другата стая се чуваше радиото. Запалих цигара и влязох в банята. Когато излязох, тя ме чакаше с поднос в ръце.

— Връщай се в леглото — нареди Дениз.

— Имам работа.

— Лягай и си изяж закуската — беше непоколебима. — Днес няма да работиш. Енергийните ти частици трябва да се възстановят.

Уханието на прясно свареното кафе, пържолата и яйцата възбудиха апетита ми. Не предполагах, че съм толкова гладен. Настаних се в леглото и тя постави подноса на коленете ми.

Посегнах към чашата с портокалов сок, а тя ми наля кафето.

— Не знаех, че в хладилника има нещо за ядене.

— Напазарувах, докато спеше. Беше абсолютно празен.

Допих сока и се заех със закуската. Дениз остана за миг, загледана в мен, после се запъти към вратата.

— Щом свършиш, повикай ме да прибера подноса. След това ще поспиш още малко.

— А ти какво ще правиш?

— Смятам да поразчистя. Ужасно е мръсно.

Затвори вратата след себе си, а аз се насочих към пържолата. Беше вълшебна — розова и крехка, а яйцата бяха точно, както ги харесвам — нито прекалено твърди, нито прекалено рохки. Чинията светна, сякаш не бях ял месеци наред.

Изглежда Дениз разполагаше с безпогрешно шесто чувство, защото влезе тъкмо навреме, за да ми сипе втора чаша кафе. Вдигна подноса.

— Остави ми каничката с кафето — помолих я.

— Две чаши ти стигат. Иначе няма да можеш да заспиш.

— И без това не ми се спи.

Грешах. Отпуснах се на възглавницата и притворих очи само за миг, но когато ги отворих, вече минаваше девет вечерта. Шестото чувство отново се обади, защото Дениз влезе, тъкмо когато се събуждах.

— Какво ми беше сложила в храната? — попитах — Веднага ме приспа.

— Нищо. Просто си бил преуморен. Сега вземи една гореща вана и се отпусни, докато сменя чаршафите. После можеш да навлечеш някакъв халат и да седнеш да вечеряш. Пилето вече е във фурната.

Нямах нищо против. Отдавна не се бях чувствал толкова добре. Станах и я целунах по носа.

— Защо си толкова добра към мен.

— Нали ти казах, че те обичам — обясни делово тя. — Хайде, влизай в банята.

На нощното шкафче открих приготвена цигара с марихуана. Взех я в банята. Обичам да пуша във ваната. Отпускам се и ме обзема приятно чувство. Унасям се, но не прекалено много. Някакво приповдигнато, но спокойно настроение. Когато половин нас по-късно излязох от ваната, светът ми изглеждаше прекрасен. Сресах се и потърсих халата, но го нямаше. Върнах се в спалнята и го намерих на леглото — изпран и изгладен. Облякох го и влязох в дневната. Замръзнах от изненада.

Беше разместила мебелите и стаята изглеждаше като нова. Сякаш беше станала два пъти по-просторна. Работното ми място вече се намираше до вратата и нещата ми бяха спретнато подредени, вместо да се търкалят из цялата стая. Кушетката беше до отсрещната стена. Пред нея имаше малка масичка и две кресла. Така се оформяше уютно холче. Кръглата кухненска маса се мъдреше до прозореца. Беше красиво подредена с розова покривка, чинии, чаши за вино и сребърни прибори. В средата на масата беше поставила кристален свещник с червена свещичка и ваза с една-единствена роза. До тях имаше току-що отворена, запотена бутилка „Шато Мутон Ротшилд“.

Но най-много ме потресе видът на Ейлин, която се приближаваше към мен с палава усмивка, за да ми предложи уиски с лед.

— Харесва ли ти — попита тя. — Цял ден сме си играли.

Гледах я като втрещен.

Дениз се присъедини към нас с куфарче в ръка.

— Седнете и се наслаждавайте на уискито. Аз ще разопаковам нещата на Ейлин.

Най-сетне успях да проговоря.

— Как се сети да дойдеш — обърнах се към Ейлин.

— Обадих й се и разказах за аурата — обясни Дениз.

— Луда работа — въздъхнах.

— Мислиш ли? Погледни, щом се приближихте един до друг, стаята сякаш се озари.

Влезе в спалнята, а аз погледнах Ейлин.

— Вярваш ли на тези глупости.

— Явно. Нали съм тук.

Поставих чашата и я прегърнах. Устните й бяха меки и топли. Тялото й се притисна до моето. Сякаш си възвръщах някаква неотделима част от себе си, която досега ми беше липсвала.

Масата беше сервирана за двама. Помолих Дениз да се присъедини към нас, но тя отказа.

— Общата ви аура още не е готова да ме приеме.

Не помня за какво си говорехме с Ейлин. Вечерята беше превъзходна, но дори не си спомнях дали съм ял. Изведнъж стана полунощ и Дениз беше изчезнала. И двамата не бяхме разбрали кога е излязла.

— Къде е отишла?

— Не знам.

Отпих от виното.

— Може би тя е Пепеляшка. Затова си е тръгнала.

Ейлин се разсмя.

— Не. Аз съм Пепеляшка. А ти си Прекрасния принц.

Взех шишето вино.

— Ела в спалнята.

Отворих вратата и за миг спрях на прага. Още една магия на Дениз. Леглото беше оправено, на нощното шкафче искреше свещ, а на възглавницата имаше бележка.

Ейлин се приближи до леглото и вдигна листчето.

— Какво пише? — полюбопитствах.

— Мир и любов — отвърна тя.

Оставих виното на нощното шкафче.

— Така и не ми обясни какво ти е казала Дениз, за да те накара да дойдеш.

— Каза, че само с мен ще можеш да получиш оргазъм. Само аз съм можела да възстановя енергийните ти частици и да им върна целостта.

— Ти повярва ли й?

— Разбира се — сви рамене Ейлин. — Обясни ми, че сте се любили цяла нощ и това изобщо не ти доставило удоволствие. — Приближи се към мен и започна да развързва колана на халата. Наведе се и докосна с устни гърдите ми.

— Тази нощ ще бъде по-различно — прошепна и прокара пръст между тях.

Нямах представа колко е права, но скоро разбрах. Сякаш не се любех с нея, а се завръщах у дома. Не целувах устните й, а попивах живителна влага. Предлагаше ми гърдите си като на дете и всеки път, когато ми даваше, тя взимаше от мен, защото Ейлин беше вечният фонтан, от който струеше животът ми.

Отпуснах се на възглавницата, главата й почиваше на рамото ми. Вдигна лице към мен.

— Обичам те — промълви тя.

Понечих да й отвърна.

Докосна устните ми с пръст.

— Не казвай нищо. Още не. Има време.

Мълчах. Знаех, че ми предстои да науча още много за себе си.

— Целуни ме за лека нощ, любов моя. Време е да спим.

Събудих се със светлината на зората. Обърнах се към Ейлин. Спеше дълбоко, лицето й беше нежно и уязвимо. Прииска ми се да я докосна, да я погаля, но вместо това се измъкнах от леглото, дръпнах завесите и тихо се шмугнах в дневната. Отидох в кухнята, запалих лампата и започнах да приготвям кафе.

— Аз ще го направя — прозвуча зад гърба ми гласът на Дениз.

Обърнах се. Стоеше гола на прага.

— Откъде се появи?

— Оттам — посочи към дневната.

Проследих пръста й и видях застланата кушетка.

— Мислех, че си ни напуснала — рекох.

— Как бих могла да го направя? — пое кафеварката от ръцете ми. — Нали работя тук? — Започна да я пълни с кафе. — Просто реших, че няма да е лошо да ви оставя за малко насаме.

— Много мило — благодарих й. — Кога се върна?

— Веднага щом изгасихте в дневната.

— Значи си била тук през цялата нощ?

— Да — усмихна се тя. — Беше прекрасно. Видя ли, че съм имала право. Енергийните ти частици са възстановени. Четири пъти достигна оргазъм.

— Не съм ги броил — прекъснах я саркастично. — Откъде знаеш? Да не си гледала през ключалката?

— Не е необходимо да го правя. — Обясни сериозно тя. — Настроена съм на вълните на твоята аура. Оргазмът ти се предава по кинетичен път и на мен.

— Хубава работа! — заявих с отвращение. — Значи вече не мога да имам личен живот. Тая няма да я бъде.

— Не говори така. Действаме си добре един на друг. Всичко ще се нареди чудесно. — Направи крачка към мен и ме докосна. — Виждаш ли? Права съм. Вече си възбуден. Усетих го в аурата ти, веднага щом влезе.

Просто нямах думи.

— Искаш ли да се любим, докато стане кафето? — предложи напълно сериозно.

Не успях да се сдържа. В погледа й се появи недоумение. Целунах я по темето.

— Прекрасна си — рекох. — Само че в момента ми се ходи до тоалетната.