Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dreams Die First, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Sindicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2013)

Издание:

Харолд Робинс. Първи умират мечтите

Американска. Първо издание

ИК „Зодиак“, София, 1992

История

  1. — Добавяне

Глава седма

„МАХО“

Огромни печатни букви на син кадифен фон.

С по-дребни бели букви отляво: „За тайната на мъжествеността“. Със същите букви отдясно: Част 2, Номер 1.

Съвършено голо момиче, с бяла каубойска шапка на главата, разкрачено в класическата агресивна поза на стрелците, във всяка ръка — по един пистолет, насочен към читателите. Целофанова опаковка, върху която е отпечатано бяло дантелено бельо, скриващо гърдите и слабините на девойката. През дантелата прозират кожата и окосмените й части. От лявата страна на фотографията — вертикален надпис: „Докажете, че сте истински мъж.“ Отдясно, успоредно: „Опитайте се да ми свалите бельото“.

Нищо повече. Само цената в горния десен ъгъл — долар и двайсет и пет цента.

На обратната страна на корицата с черни букви: „Нашият нов символ…“ Огромни червени букви: „ВОЙНСТВЕНИЯТ ПЕТЕЛ“. Рисунка. Изображение на възбуден фалос, върху който е дорисуван боен петел с яркочервен гребен, нападателна човка и остри, хищни нокти с железни наконечници, които се подават изпод тестисите. Войнственият петел сякаш виси във въздуха и всеки момент ще се спусне към голото тяло на момичето, покорно излегнато под него. Надпис: „За тайната на мъжествеността. Побеждава онзи, който се бори“.

Първа страница. Съвети на издателя.

„НЕ КУПУВАЙТЕ ТОВА СПИСАНИЕ, АКО… обичате зайчета — купете си заек… искате домашно животно — купете си пудел… КУПУВАЙТЕ ТОВА СПИСАНИЕ, АКО… ОБИЧАТЕ МОМИЧЕТА — само в този брой ви предлагаме шест. Трийсет страници разсъблечени красавици. Всички размери, форми и цветове. Ще ви доставят удоволствие и ще ви открият нови възможности.

ОБИЧАТЕ СЕКСА — предлагаме ви разкази, статии, анекдоти, комикси, фантазии и фетиши, посветени на онова, за което мъжете говорят, мислят и искат повече от всичко друго, включително и парите. Шейсет страници чист секс. Няма да ви съветваме каква кола, магнетофон или камера да си купите, няма да ви поучаваме как да се обличате. Кой може да си позволи тези неща? Но всеки може да си позволи едно — УДОВОЛСТВИЕТО. А сексът е удоволствие. За долар и четвърт на месец, ще ви доставим толкова удоволствие, за колкото не сте мечтали.

ТОВА ВИ ГО ОБЕЩАВАМ!“

(подпис) Гарет Брендън, издател.

П. С. СПЕЦИАЛНА ЗАБЕЛЕЖКА ОТ ИЗДАТЕЛЯ. „Във всеки брой ще намирате плакат в естествена големина, 22 инча на 34 инча, със снимка на момичето, което сме избрали за…

СУПЕРГАДЖЕ НА МЕСЕЦА!

Гигантска снимка в естествена величина. Красиво, примамливо, розово влагалище, което ще събуди ВОЙНСТВЕНИЯ ПЕТЕЛ във всеки от вас и ще ви накара да пожелаете да разгледате и другите части на заснетото момиче. Затова прелистете списанието и ще намерите още десет снимки на месечната ни победителка.

Ако не почувствате нищо, остават ви две възможности:

1. ОТИДЕТЕ НА ЛЕКАР.

2. Сгънете плаката и го поставете в плик, заедно с името и адреса си. Ще ви върнем парите, които сте похарчили. Останалата част от списанието можете да запазите с нашите най-добри пожелания.“

(подпис) Г. Б., издател.

Три месеца след като се споразумяхме с Лонерган, двамата стояхме пред макета на списанието. Листовете бяха закрепени на стената, а специалистът от печатницата внимателно ги разглеждаше и си водеше бележки. Най-накрая свърши и се приближи към нас.

— Можете ли да го направите? — попитах.

— Можем всичко, но няма да е евтино.

— Колко?

— Какъв ще бъде тиражът?

— Още не съм решил. Каква е средната цена?

— Поставяте ни две по-сложни задачи — целофановата опаковка и плаката. Ще ни трябват специални машини. — Обърна се и хвърли поглед към стената. — Значи трийсет хиляди долара за сигналния брой, независимо от тиража. С цветоотделката и хартия за двестахиляден тираж, ще станат около осемдесет хиляди.

— Производствените разходи стават по четирийсет цента на екземпляр — уточни Верита. — Ронци взима дванайсет цента и половина за разпространение и си удържа петнайсет цента за данъци. Даваме го на продавачите за по шейсет и два цента и половина. Значи за нас остават трийсет и пет цента — по пет цента по-малко от разходите за сигналния брой.

Погледнах Лонерган. Мълчеше.

— Не броя режийните и разноските, които сме направили до момента — общо около двайсет хиляди долара. Вътре сме с по петнайсет цента на екземпляр.

Обърнах се към човека от печатницата.

— Ами ако тиражът е един милион?

Пресметна нещо в бележника си.

— Ще струва около сто и четирийсет хиляди, плюс-минус няколко долара.

Верита нямаше нужда от бележник.

— Ако продадем дори четирийсет процента от тиража, ще спечелим деветдесет хиляди долара. — А ако го разпродадем целия?

— Ще се търкаляме в пари. Получаваме още четвърт милион и взимаме чисто триста и четирийсет хиляди.

Обърнах се към Ронци. Досега не беше обелил дума.

— Как мислиш? Можем ли да продадем един милион екземпляра?

— Не знам.

— Ще ти задам въпроса по друг начин. Можеш ли да пласираш по будките един милион екземпляра?

— Мога. Но не ти гарантирам, че ще събудят интерес.

— Ще прибавиш ли петдесет бона към моите сто и петдесет за рекламна кампания?

— Какво ще спечеля, ако го направя!

— Първо, сто бона от продажбата на увеличения тираж. Ще ти дам още пет процента премия и ще вземеш чисто още трийсет.

— Искам десет процента премия.

— Имаш я.

— Чакай. Не бързай толкова. Не съм казал, че съм съгласен. Досега никой не е правил реклама на такова списание.

Усмихнах се.

— Това не значи, че не могат да я направят.

— Къде ще го рекламираш?

— Във вестниците, по радиото, по телевизията.

— Няма да ти приемат рекламите.

— Ами ако ти кажа, че вече съм организирал всичко?

— Няма да повярвам, докато не го видя с очите си.

— Ела горе.

Последва ме в апартамента. Върху един молберт се мъдреше рекламата за вестниците. Проста, изчистена картинка. Жена със скучаещ поглед, облечена в съблазнителен халат, изправена до стола на мъжа си, който е приковал очи в телевизора. Надписът гласеше: „МАХО. Ново списание. За тайната на мъжествеността. Внимание, дами! Купете на мъжа си днешния брой. Ще му помогне повече от витамините. Не пропускайте тази възможност.“

— Телевизионната реклама трае десет секунди. Глас зад кадър чете същия текст на фона на рисунката. Рекламата по радиото не се отличава. Тръгват веднага щом списанието стигне до будките. Организирал съм всичко. Трябва само да подпиша договора.

— Мисля, че си луд.

— Вече си вътре с двеста бона. Какво са петдесет повече или по-малко? Може да се прочуеш сред жабарите от източните щати.

— Обаче ако сбъркам, ще получа чудесна дреха от бетон.

— Сивото ти отива.

Върна се към рекламата.

— Един милион екземпляра — промърмори, сякаш на себе си. — Ами ако не ги продадем? Ще ми дадеш ли премия, ако не успеем да продадем всичките?

— Не се безпокой.

— Добре, съгласен съм. Кога ще започнем?

— Колко време ти трябва? — попитах човека от печатницата.

— Около шест седмици, ако пробите на цветовете са сполучливи.

— Ето ти отговора. Два месеца.

И двамата бъркахме. Списанието стигна в печатницата едва след четири месеца и се появи на пазара през следващия април. Сблъскахме се с всевъзможни проблеми — розовото не беше достатъчно розово, влагалищата на снимките изглеждаха като сбръчкани сливи. Като всички останали женски прелести, и те имаха нужда от грим и фризури. Ето защо развихме ново направление в козметиката. За влагалища.