Дийн Кунц
Пророчество (70)

70

По-рано, във ветровито време, написах, че отмъщението и справедливостта са частите на една и съща плитка, тънка колкото въжето на въздушния акробат и ако не можеш да пазиш равновесие, си обречен и прокълнат, независимо дали ще паднеш от лявата, или от дясната страна на въжето.

Да не реагираш на злото не е морално; не е морално обаче и прекаленото насилие.

Единственият въпрос, който продължаваше да си задава, след като излезе от арената, беше дали щеше да е оправдано да напълни тялото му с олово, или беше достатъчно просто да го повали.

Тази мисъл я измъчваше около двайсет и четири часа, но когато настъпи тържеството на десертите при родителите ми на 17 април, събота, а Вивасементе продължаваше да лежи в моргата, тя стигна до удовлетворяващо спокойствие. Реши, че ако беше простреляла кучия син пет пъти, четири, от които, след като вече беше умрял, вместо само три пъти, това щеше да е неоправдан и несправедлив отговор. Беше убедена, а също и аз, че постъпката и я приближаваше до ангелите. Във всякакви морални дилеми до бързо и обикновено удовлетворяващо решение се стига, ако се консумират големи количества захар.

Що се отнася до мен, разминах се със заплетените морални въпроси. Истината за зачеването ми не промени това, което съм, и това, което винаги съм бил. Реших да не се задълбочавам в темата.

Най-важното е, че петият фатален ден дойде и си отиде. Бях оцелял. Всички от семейството ми бяха живи и здрави, с изключение на баба Роуина, която беше починала в съня си.

Доста страдахме по пътя към този спокоен пристан. След болката винаги има торта.

Застрахователните компании определят цените на полиците си на базата на различни фактори. Те имаха стабилна формула за изчисляване на очакваната продължителност на живота ти. Без такава формула бързо щяха да фалират.

За мен очакваната продължителност на живота не се измерва от времето, а от качеството; от очакванията, с които посрещам дните си, и начина, по който дните посрещат очакванията ми. Това, което научих от истинския ми баща Руди, от истинската ми майка Мади, от невероятната ми съпруга и от обичните ми деца, е, че колкото повече очакваш от живота, толкова повече ще ти даде. Като се смееш, не изразходваш запасите си от смях, а трупаш още повече в склада. Колкото повече обичаш, толкова повече ще те обичат. Колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш.

Животът ми доказва тези истини всеки ден и всеки час. И не спира да ме изненадва.

Четиринайсет месеца след инцидента в цирка Лори забременя. Бяха и казали, че няма да зачене никога повече, и лекарите бяха толкова убедени в безплодието и, че ние спряхме да се пазим. Имайки предвид всичко, което преживя Лори, и факта, че е с един бъбрек, доктор Мело Мелодеон ни посъветва да го махнем. Нощта, след като научихме новината, докато си лежахме в леглото, Лори каза:

— Никога няма да имаме пет. Можем да се надяваме най-много на четири. Това е последният ни шанс. Може да е рисковано. А може и да не е.

— Не искам да те загубя — прошепнах в мрака.

— Не можеш да ме загубиш — каза тя. — Ще те навестявам в този живот, а когато най-после те дочакам в следващия, ще ти ритам задника, да не ми се туткаш.

След кратко мълчание изрекох:

— Това ме парализира.

— Въпрос.

— Казвай!

— След като се намерихме и разбрахме, че ще е завинаги, след като всеки от нас можеше да разчита на подкрепата на другия, кога ни е било страх?

Помислих известно време и накрая казах:

— Кога?

— Никога. Защо да го позволяваме сега?

Месеци по-късно малката Роуина дойде на бял свят лесно като филийка от тостер. Беше дълга четирийсет и пет сантиметра. Тежеше три килограма и шестстотин грама. Нямаше синдактилия.

Бяхме още в родилната зала и Шарлин Колман (ден преди пенсионирането си) за пръв път даде увитото ни бебе на Лори, когато една млада червенокоса сестра влезе и извика Мело. Поговориха няколко минути в коридора, после се върнаха заедно в стаята.

— Това е Британи Уолтърс — каза ни той. — Тя работи в спешното и има нещо да ви каже.

Според Британи Уолтърс преди четирийсет и осем часа в отделението е била приета възрастна жена на има Една Картър. Била получила силен удар, парализирала се и не можела да говори. Внезапно тази вечер Една седнала в леглото си — както се оказа, минути преди Лори да роди, и започнала да говори ясно и бързо.

Когато сестра Уолтърс стигна дотук, не посмях да погледна Лори. Не знаех какво ще видя в очите и, но се опасявах, че тя ще види страха в моите. Сестрата продължи:

— Тя твърдеше, че след минути в болницата ще се роди бебе на име Роуина. То щяло да е дълго четирийсет и пет сантиметра и да тежи три килограма и шестстотин грама.

— О, Боже! — каза Шарлин Колман.

Сестра Уолтърс извади едно листче.

— И Една настоя да напиша тези пет дати. След това… тя се отпусна назад и умря. Взех листчето с трепереща ръка.

Когато погледнах Мело Мелодеон, той нямаше сериозното и тъжно изражение, което се очаква от приятел в такъв момент. С неохота погледнах датите и измърморих поразен:

— Пет фатални дни.

— Това пък какво беше? — попита сестра Уолтърс.

— Пет фатални дни — повторих аз, но не намерих сили да и обясня.

— Една Картър каза друго — отвърна сестрата.

— Какво каза? — развълнува се Мело, но си личеше, че знае отговора.

Озадачена от реакциите ни, сестра Уолтърс обясни:

— Значи, каза, че това са пет щастливи дати, пет изключително радостни дни в един благословен живот? Не е ли странно? Мислите ли, че има някакъв смисъл?

Най-накрая успях да погледна Лори.

— Мислиш ли, че означава нещо? — попитах аз.

— Вътрешното ми чувство казва „да“.

Сгънах листчето, напъхах го в джоба и въздъхнах.

— Определено е страшничко в тази част на рая.

— Но и прекрасно.

— Загадъчно.

— Винаги.

— Забавно.

— О, да — съгласих се, — забавно.

Внимателно взех малката Роуина от Лори. Наистина беше много малка, много по-малка от нас по размери, но не и по дух.

Държах я с лице обърнато настрани и се завъртях. Въпреки че очите и не можеха да фокусират още, може би щеше да види стаята, в която се роди, и хората, които я посрещнаха. Може би се чудеше кои са и какво я очаква извън тази стая. Завъртях се пак и пак и и казах:

— Роуина, това е светът. Това е твоят живот. Приготви се за магията!