Дийн Кунц
Пророчество (45)

45

Шоколадрва торта, шунка, потопена в черешов сок, черно колумбийско кафе и неясната горчилка на пробождащ страх, който придавате лек метален вкус.

До този момент не бях осъзнавал, че дълбоко в себе си таях надеждата, че Конрад Бизо е мъртъв.

Казвах си, че не мога да го изключа от сметките и че разумът изисква да го смятам за жив.

Подсъзнателно обаче бях забил кол в сърцето му. Бях наврял скилидка чесън в устата му, бях сложил кръст на гърдите му и го бях погребал с лицето надолу в гробище. Сега Бизо се завръщаше.

— Утре — предсказа Лори — или още в полунощ той ще бъде тук.

Хладната увереност изненада и обърка Портър Карсън:

— Не, мадам, това е невъзможно.

— Бих си заложила живота — отговори тя. — И всъщност, господин Карсън, точно това ще направя, независимо дали ми харесва.

Той се обърна към мен:

— Господин Ток, дойдох, за да ви помоля за нещо, но повярвайте ми, не съм дошъл, за да ви предупредя, че Бизо е на прага ви. Не е. Мога да ви уверя.

Лори ми отправи въпросителен поглед, който можех да прочета като напечатан текст: „Да му кажем ли за дядо Джоузеф и петте дати?“

Само възрастните от семейството и няколко близки и доверени приятели знаеха за пророчеството, с което живеех: пет меча на Дамокъл, висящи на пет косъма, два от които вече ме пощадиха, а три все още подрънкваха.

Хю Фостър знаеше, но не мисля, че е споделил с Портър Карсън.

Разкрий такова нещо на упорит федерален агент и той ще те обяви за глупав фаталист! Почти го чувах: „Значи вярвате, че сте прокълнат, господин Ток? Тези неща с вещиците и вуду магиите?“

Дядо Джоузеф не ме беше проклел. Не беше ми пожелал пет фатални дни. Благодарение на някакво чудо преди срещата със смъртта му беше дадена силата да предсказва, за да ме предупреди, да ми даде шанс да спася — вероятно не себе си, а тези, които обичам.

Неизбежно обаче на Карсън щеше да му прозвучи като проклятие. Дори ако успеех да премахна скептицизма му и да го накарам да разбере разликата между проклятие и предсказание, едва ли щеше да повярва в ясновидството повече, отколкото в силата на шамана.

Като отговорен служител на закона можеше да се почувства задължен да докладва на службите за защита на децата, че Ани, Люси и Анди растат с родители, които се смятат за омагьосани, чувстват се насилвани от сатанисти и магьосници; споделят тези си страхове с отрочетата си и по този начин ги тероризират.

През годините вестниците бяха писали за многобройни случаи на неоснователни обвинения в тормоз, последвани от загуба на родителски права, разпадане на семейства, след което обвинителите признават, че са лъгали, или се доказва безусловно, че са били злонамерени. През това време човешки съдби рухват, деца биват травматизирани.

Понеже никой не иска да излага децата на риск, в такива случаи властите често приемат за истина най-прозрачните лъжи на хора. Един честен федерален агент, който няма нищо общо с нас и няма причина да ни клевети, би бил изслушан внимателно и приет насериозно.

Не исках да рискувам, като кажа на Портър Карсън за дядо Джоузеф, приканвайки рояци подведени и убедени в правотата си бюрократи, и отговорих на въпроса в очите на Лори с поклащане на глава. Тя се обърна към Карсън и му каза:

— Добре, чуйте ме, не мога да ви кажа откъде знам, но знам, че този побъркан кучи син идва точно насам и някъде между полунощ тази вечер и полунощ утре ще бъде тук. Той иска…

— Но, мадам, това просто не е…

— На вас говоря, моля ви, чуйте ме! Той иска моя малък Анди и вероятно иска да убие останалите от нас. Ако наистина държите да го хванете, забравете за Венецуела, ако въобще е бил там. Помогнете ни да го заловим тук и сега.

Пламналото и лице и твърдостта в гласа и смутиха Карсън.

— Повярвайте ми, мадам, мога да ви уверя, че Бизо не е на прага ви и няма да бъде там утре. Той…

Разстроена, пребледняла от тревога, Лори избута стола си назад, изправи се и размахвайки ръце, ми каза:

— Джими, за Бога, накарай го да повярва. Имам усещането, че Хю няма силата да ни защити този път. Няма да имаме предишния късмет. Нуждаем се от помощ.

Карсън изглеждаше изтощен, но беше прекалено изискан, за да седи, докато дамата е права; той също стана и каза:

— Госпожо Ток, позволете ми да повторя и да обясня това, което полицай Фостър каза на съпруга ви по телефона преди малко.

Той се изкашля и продължи:

— Джими, имаме добри новини за Конрад Бизо, които ще искаш да чуеш.

Най-невероятното нещо беше, не че повтори точните думи на Хю, а че звучеше точно като него, не като Портър Карсън.

Не, това не беше казано от Хю. Не бях говорил с Хю преди малко, а с този мъж. Федералният агент се обърна към мен:

— А твоят отговор, доколкото си спомням беше остър. — Пауза. — Това не е много в духа на коледните празници, но се надявам да сте намерили ненормалника мъртъв.

Гласът му звучеше съвсем като моя и остри иглички обсипаха тялото ми.

Той бръкна под сакото си и извади пистолет със заглушител.