Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (46)

Четиридесет и шеста глава

последната

След няколко дни на най-красивия площад в града, на Ясния площад, всеки можеше да види и прочете огромния плакат:

ДЕЦА!

КОЙ ИСКА ДА СЕ НАУЧИ ДА РИСУВА ВЪЛШЕБНИ КАРТИНКИ?

ПОСТЪПВАЙТЕ В НОВОТО УЧИЛИЩЕ НА МОЛИВКО И СРЪЧКО!

Училището е открито близо до площад Романтици, на улица Мечта номер 21.

В това училище ще ви научат да рисувате различни вълшебни картинки!

Къщите, които ще нарисувате на хартията, ще се извисяват на най-красивите зелени улици. В къщите ще се настанят весели, добри хора. Те ще се возят на автомобили, нарисувани от вас, ще носят дрехи, нарисувани от вас, ще ходят на театри, нарисувани от вас. Градове, автомобили, заводи, училища, пътища, самолети — милиони най-различни полезни неща — ще бъдат нарисувани, измислени от вас!

Ракетата, която вие отначало ще нарисувате, ще полети с вас към далечната Луна!

Всички, които искат да се научат да рисуват вълшебни картинки —

ПОСТЪПВАЙТЕ В НОВОТО УЧИЛИЩЕ!

Канят ви:

Вълшебният художник, учител по рисуване: МОЛИВКО

и Главният учен, механик — съветник, майстор СРЪЧКО

Докато децата се записваха в новото училище, Моливко и Сръчко заминаха на голямо, голямо пътешествие. Те решиха да видят всичко със собствените си очи, всичко да разберат и проверят, за да учат децата в новото училище добре и правилно.

Притко, нарисуваното момченце, постъпи в подготвителния клас към новото училище.

А ето че свършва нашият разказ за малкия вълшебен художник и за храброто желязно човече, което беше най-обикновено желязно човече, но можеше да прави много неща не по-зле от истинските вълшебници. Да ви пошепна на ухото какво казват вълшебниците: „Който прави всичко сам, той непременно става вълшебник!“

Довиждане, малки читатели, малки слушатели, малки приятели!

ДОВИЖДАНЕ!