Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (13)

Тринадесета глава

как се изгуби Притко

Сръчко доведе Притко в къщи, взе инструментите, направени от Моливко, и започна да майстори корабче.

Той рендосваше дъсчиците с истинско ренде, режеше ги с истински трион, дялаше, пробиваше, чукаше, тананикайки си познатата песничка:

Всичко знам да правя сам.

Аз конструктор съм голям.

Всичко правя сам, сам, сам!

— Сам! Сам! Сам! — пригласяше Притко.

А майстор Сръчко беше наредил на масата винтове, зъбни колелца, разни пружинки и търкалца. Сглобяваше мотора на корабчето.

— Чудесно! — клатеше глава Моливко, гледайки как пред очите му израства корабчето.

Сръчко скри моторчето вътре в корабчето, настла палубата с дъски, постави мачтите, закрепи гребния винт и рече:

— Готово!

Корабчето стана чудно хубаво. То имаше две стройни мачти с въжени стълби, кормило зад кърмата, спасителни лодки на палубата, каюти с отворени илюминатори, капитански мостик. На тънка верижка блестеше котвата, голяма колкото рибарска кукичка.

— Ти си истински вълшебник! — похвали го Моливко. — Аз за нищо на света не мога направи такова корабче!

— Вълшебник! Вълшебник! — повтори момченцето, подскачайки край Сръчко. — Дай ми корабчето! Искам да пусна корабчето!

— Пак ли ще газиш в локвата? — намръщи се майстор Сръчко. — Бррр! Не ходи из локвите!

— Аз ще ида с него — рече Моливко. — Мен не ме е страх от водата.

„Вървете, вървете — помисли си хитрият Сръчко. — Никъде няма вода. Всичко отдавна изсъхна.“

Моливко и Притко заминаха с корабчето, тананикайки си песничката:

Всичко знам да правя сам!

Сам, сам, сам!

— Сладолед! Сметанов сладолед! — викаха из улиците бели продавачки. — Десет стотинки! Петнадесет стотинки! Нашият сладолед е по-сладък от баклава!

При думата „сладолед“ малкият художник трепна, забави крачки, въздъхна и тихичко си рече: „Тя е вълшебница! Тая добра вълшебница ми даде сладолед. На тоя свят няма нищо по-вкусно от сладоледа…“

Моливко не чу как наблизо засвири весела музика и как радиото каза високо:

— Внимание! След тридесет минути на Голямото лебедово езеро в зоологическата градина започват изпитанията на корабните модели. Умоляваме всички участници в изпитанията да дойдат при езерото.

— Ах, каква вълшебница! — шепнеше си Моливко, без да забелязва, че Притко изостана от него.

По улицата вървяха деца с корабчета в ръце. Те видяха Притко.

— Погледнете какво корабче! Хайде, момченце, тръгвай с нас!

Притко и децата изтичаха на другата страна на улицата, там, където се издигаше висока желязна порта с два каменни лъва. Над портата ярко блестяха на слънцето големи букви:

ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА

ЖИВИ СЛОНОВЕ!

ЗЪБАТИ КРОКОДИЛИ!

СВИРЕПИ ТИГРИ!

ДИВИ ЛЪВОВЕ!

ОТРОВНИ ЗМИИ!

 

ДОБРЕ ДОШЛИ, МИЛИ ДЕЦА, ЗАПОВЯДАЙТЕ!

 

Цена на билета — десет стотинки.

 

ВСИЧКИ ДЕЦА С КОРАБЧЕТА ДНЕС ВЛИЗАТ БЕЗПЛАТНО!

Весело подскачайки, Притко мина през веселата порта. Кой знае защо всички деца, когато влизат в зоологическата градина, весело подскачат.