Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (17)

Седемнадесета глава

за това как Притко стана знаменит

— Чие корабче пристигна първо? — попита високо истинският морски капитан.

— Чие корабче? Чие? Не знаете ли кой го е направил? — питаха онези, които стояха далеч от Сръчко.

Радиото съобщи:

— Внимание! Умоляваме този, който е направил корабче номер едно, да се качи на капитанския мостик. На победителя ще бъде присъдено почетно звание. На победителя ще бъдат връчени скъпи подаръци.

— Върви им на хората! — измърмори Веня Кашкин.

— Поздравявам ви! Аз и моят син, и двамата много се радваме, че се запознахме с вас. — Тимковият татко още веднъж стисна ръката на Сръчко. — Бързайте към капитанския мостик. Викат Ви!

— Сторете път на майстора! — каза гражданинът, който стоеше наблизо. — Път на майстора!

Никога Сръчко не се беше чувствувал толкова добре. Малкото желязно човече блестеше, сияеше от радост. Всички му правеха път да мине.

И изведнъж се разнесе нечие тънко гласче:

— Това корабче е мое! Мое!

На капитанския мостик изтича Притко, нарисуваното момченце.

— Намери се Притко! — зазвъня щастливият Сръчко.

— Корабчето е мое! — рече момченцето, застанало на мостика. — Дайте ми подаръците.

Те бяха току до самия него. Голяма шарена кутия с играчки, бонбони, сладкиши и шоколад.

— Как се казваш? — попита го истинският морски капитан. — Как ти е името?

— Притко Моливков!

— Ученик ли си, или си още в забавачницата? Какъв си?

— Аз съм много способно момче! — отвърна Притко.

— Самичък ли направи корабчето? За победител се признава само оня, който сам си е правил корабчето. Разбираш ли? САМ!

Момченцето погледна към чудните шарени подаръци, после към капитана и каза:

— Сам! Сам си направих корабчето!

— За това корабче — тържествено произнесе истинският морски капитан — ти се присъжда почетно звание! Ти си млад техник! От все сърце те поздравявам!

Той стисна ръката на момченцето и отдаде чест.

Оркестърът засвири тържествен марш, всички деца викнаха „ура“ и заръкопляскаха. Тимковият татко погледна Сръчко и укорително поклати глава.

— Срамота, млади момко — рече презрително гражданинът, който стоеше наблизо. — Искахте да си присвоите чуждата слава!

— Лошо! Много лошо! — говореха всички наоколо.

Сръчко звънна жално с пружинките си.

— Хитрец! — процеди през зъби Веня Кашкин. — Да му обършеш един по врата!…

Фотографи, представители на обществеността и журналисти наобиколиха капитанския мостик. Всички искаха да говорят с победителя. Даваха му безплатни билети за детски утра в най-хубавите кинотеатри в града. Дворецът на младите техници беше изпратил тук извънреден и пълномощен представител с отговорна задача да покани победителя на гости. За две седмици!

Над мостика се появи голям въртолет с ярък надпис на борда:

ПРИВЕТ НА ПОБЕДИТЕЛЯ

— Каним Притко Моливков да направи почетен полет над града! — съобщи въртолетното радио.

Летците спуснаха въжена стълба. Истинският морски капитан вдигна на ръце щастливото момченце, младия техник, и го предаде на летците.

— Притко! Притко! — жално извика Сръчко. — Ние те търсихме!

Но момченцето просто не забеляза желязното човече. Въртолетът отнесе Притко във високото слънчево небе.

— Ах, Моливко, Моливко, защо нарисува това момченце! — въздъхна Сръчко и изведнъж се сепна също, както и ние с вас: — Но къде е Моливко?

Къде е Моливко?! Та ние съвсем забравихме за него!

— Ето ти моливче — рече добрият Тима и измъкна от джобчето си синьо цветно моливче.

— Не такова моливче! Изгуби се Моливко!…

Разтревоженият Сръчко се измъкна от тълпата и се затича най-напред наляво после надясно.

— Моливко! Моливкооо! — викаше той. — Моливкооо!

— Хри-хри-хри… — чу той нечие жално хриптене.

На широката пейка в градината седеше Моливко.

— Хри-хри-хри! — рече виновно Моливко.

Сигурно искаше да каже: „Тук съм!“

Пред него имаше цял куп пръчици от сладолед „ескимо“.

— Ужасен Моливко! — завика отчаяно Сръчко. — Та ти си замръзнал! Може ли да ядеш толкова много сладолед! Глупав Моливко! Казвай, кой ти даде толкова сладолед?!

— Хри-хря-хрю — пошепна Моливко.

Той искаше да каже: „Нарисувах го. Без да искам. Няма вече.“ Но го болеше гърлото и гласът му се беше схванал.

— Трябва да пие горещо мляко. Много помага при настинки — каза някакво старче.

— Да вървим в къщи, глупав, лош, непослушен Моливко! — викаше сърдито Сръчко, тропайки с крака.

И Моливко, като въздишаше, се помъкна към къщи.

Маймунките му се смееха. Слонът клатеше глава: „Ай, ай, ай!…“

Лъвът нищо не забеляза: той си играеше на „котка и мишка“ с малкото лъвче.

За това лъвче на другия ден във вестниците беше напечатано:

СЛУЧАЙ В ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА

В клетката на лъва вчера се появи малко лъвче. Лъвчето пие мляко и тежи един килограм. Учените наблюдават новороденото.