Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (22)

Двадесет и втора глава

в които започват страшни събития

Сръчко натовари на каручката подаръците и бавно я подкара към къщи.

Количката не беше лека. Той я тикаше, теглеше, запъваше крака в паветата, пухтеше, сумтеше и количката малко по малко се придвижваше.

— Негодник! — изръмжа капитан Бъл-Бъл. — Отива си, а аз дори не мога да го ограбя! Почтените храбри разбойници никога не грабят денем! В книжките така не става!

Зирка гледаше към Сръчко и една невероятна мисъл се въртеше в малката му глава. Той побледня.

— Струва ми се, че измислих нещо!… Нещо такова!… — зашепна той и започна да се оглежда наоколо.

— Какво, какво? — попита пиратът също шепнешком. — По-бързо казвай!

— Трябва да хванем Моливко и да го накараме… — шпионинът се огледа, — да го накараме да рисува всичко, каквото ние поискаме. Няма да изобретяваме махатели, няма да мъкнем сандъци. Нищо няма да правим! И ще имаме всичко! Моливко ще рисува всичко! Всичко!!!

— Ура!… — изрева капитан Бъл-Бъл и моментално си запуши устата с две ръце.

— Ура! — каза шепнешком пиратът. — Ще го накарам да нарисува кораб! Може ли морски разбойник без кораб! Аз ще имам кораб с огромни топове! С него ще отплувам в океана! В трюма на кораба ще има осолено говеждо или тъй наречените пушени колбаси и бъчонки с мляко… тю! Бъчонки с вино! А освен това… Освен това… — Капитанът дори се захласна от възторг. — Освен това той ще рисува кораби, а аз ще ги грабя! Ооо!… И ще ни паля! И ще ги потопявам! Той нарисува кораб! Аз го ограбвам! Той — кораб! Аз го ограбвам! Един след друг! Един след друг!

„Ррр-джаф“ — изджафка Петното. То искаше да каже: „А пък аз ще го накарам да рисува тлъсти кокалчета. Едно след друго, едно след друго!“

— Ти си най-великият разбойник след мен! — възкликна капитан Бъл-Бъл и стисна шпионина в дружеските си обятия.

Горещите хлебчета прилепнаха до тялото на шпионина.

— Олеле! — закрещя той.

Хлебчетата паднаха на паважа и Петното тутакси нагълта едно от тях.

— Аха, значи така? — рече заплашително пиратът, поглеждайки хлебчетата и унилата физиономия на приятеля си. — Криеш ги, а? От мене ли?! — сетне измъкна пистолета и го насочи към дългия треперещ нос на приятеля си. — Ако още веднъж ме излъжеш, ще те застрелям! Сега от мен да мине, прощавам ти. Но ще идеш в къщата на тия малки безделници и ще разузнаеш, как можем да хванем Моливко.

— Стрррах ме е! Аз съм слабичък! — захленчи шпионинът.

— Без много приказки! — ядоса се главатарят. — Тичай, докато това желязно чучело Сръчко не се е домъкнал в къщи с каручката си.