Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (31)

Тридесет и първа глава

и това как всички викат „ляво на борд!“ и „дясно на борд!“

— Кораб! — извика пиратът, като видя корабчето „Притко“. — Истински кораб! На кого е този кораб? Да се превземе! На абордаж! В атака! След мен! Ура!… — Но сам, кой знае защо, стоеше на едно място, без да помръдне.

А наоколо имаше толкова много хора! Толкова момченца! Та дори и няколко милиционера.

Вярното им куче опъваше каишката, за която го държеше преоблеченият шпионин.

— Ясно — рече Зирка. — Подлият Молифан го е нарисувал! И сега няма никой на корабчето. Как ли можем да се вмъкнем вътре?

— Гледайте! Гледайте! Ето го, идва капитанът на кораба! — завикаха децата, щом видяха пирата в моряшката фланелка.

— Да, да! Аз съм капитанът! — зарадва се пиратът. — Хайде, направете ми път! Аз съм капитанът!

И разбойниците изтичаха по стълбичката на кораба.

— Ура! — изрева пиратът. — Кораб! Моят кораб! Ура! Вира! Карамба! — извикваше пиратът някакви неразбираеми думи.

Всеки истински морски разбойник крещи на кораба някакви неразбираем и думи, иначе не е никакъв морски разбойник.

— Ляво на борд! Дясно на борд! — викаше пиратът. — Карамба! Вира! Рицинка!… Дясно на борд! Ляво на борд!

— Ляво на борд! — повториха възторжените момчета.

— Ура! — кресна пиратът.

— Урааа! — подеха всички момчета наоколо. — Ляво на борд! Пълен напред!

— Кой командува? — опомни се пиратът. Той погледна към момчетата и замаха с ръце. — Разпръснете се, хлапаци! Какво зяпате? Хайде, къш!

— Наистина, граждани — рекоха милиционерите, — не пречете на хората да работят.

Възрастните отидоха да си гледат работата, а дотичалите майки и татковци отведоха момченцата.

— На кораба вземат момиченца! А пък нас не ни вземат! — негодуваха момченцата, сочейки към преоблечения шпионин.

Щом кеят опустя, морските разбойници издигнаха на кърмата пиратския флаг с кръстосани кости.

На всички разбойници им харесва тоя флаг. А на рошавото куче му харесваха белите кокалчета.