Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (28)

Двадесет и осма глава

най-веселата

Разблъсквайки купувачите, разбойниците се спуснаха подир Моливко и Сръчко, ала опитай да настигнеш някого в магазина! Навсякъде хора. Сноват насам-натам, бързат.

Разбойниците се измъкнаха през някаква врата на улицата. Ала това съвсем не беше улица. Пред тях стоеше кукличката Червената шапчица. Вълкът хитро ги гледаше и се зъбеше.

— Това е витрина! Влезли сме във витрината! По-бързо назад!

Ала вратичката, блъсната от рамото на пирата, щракна още щом разбойниците влязоха във витрината и се заключи.

— Попаднахме в капан! — извика пиратът. — Ще разбия това проклето стъкло!

— Чакайте, капитане! — пошепна Зирка, сочейки към улицата. — Те идат! Може да ни забележат! Тихо! Не шумете!

Моливко и Сръчко се приближаваха към витрината. Точно покрай нея минаваше пътят за Тихия кей.

Разбойниците се замятаха като щури по витрината, търсейки някъде да се скрият. Но нямаше къде. Всичко се виждаше!

— Не искам в милицията! Няма да ида в милицията! — закрещя пиратът. — Няма вече!

Както тичаше из витрината, шпионинът, без да иска, закачи Червената шапчица, спъна се и я блъсна с крак. Клетата Червена шапчица падна на пода, разсипвайки маргаритките.

— Лошо момиче! — ядоса се Зирка и изведнъж подскочи от радост. — Май че измислих нещо!

Той свали от Червената шапчица чудесната й червена шапчица, престилчицата, рокличката, кошничката, шалчето. И всичко това завчас намъкна върху себе си. Само светлото шалче хвърли на пирата.

— Скрийте си брадата, капитане! Вие ще станете ловец! А пък аз, хи-хи, ще бъда Червената шапчица…

Капитан Бъл-Бъл омота с шалчето рижата си брада, за да не го познаят. Извади огромния си пистолет, насочи го към вълка и замря, сякаш наистина беше ловец.

— Я вижте, вижте — спираха се минувачите пред витрината. — Играчка-ловец. Преди го нямаше. Това е нова играчка. Интересно, колко ли струва? Ах, какъв храбър ловец! Съвсем като истински! Горко ти, вълчо, пази се!…

Моливко и Сръчко долепиха носове до стъклото на витрината. Те също не можеха да минат, без да се спрат.

— Каква страшна Червена шапчица! — учуди се Моливко. — Защо малката Червена шапчица има такъв дълъг нос?

— Всички момиченца са любопитни — рече Сръчко, — затова й е порасъл толкова дълг носа.

— Я виж, виж! Защо на Червената шапчица и е бинтована главата?

— Сигурно вълкът я е ухапал.

— А ти виждаш ли колко е сърдит ловецът и какъв голям пистолет има?

— Навярно заради вълка му трябва такъв голям пистолет.

Така си говореха Моливко и Сръчко. „Червената шапчица“ гледаше вторачено любопитните приятели, цялата почервеняла от ярост.

„Вървете по дяволите, мерзавчета недни! — мислеше си «Червената шапчица». — Пръждосвайте се, негодничета! Ръцете ми изтръпнаха, краката ми се схванаха!“

Едва муха, най-обикновена муха, кръжеше току пред носа на „Червената шапчица“.

— Жжжжжжж! — пееше мухата. — Жжжжжежко!

Горката „Червена шапчица“ едва не плачеше от ярост.

— Какви зли-презли очи има тая Червена шапчица — клатеше глава Моливко.

— Жжжежжко! — избръмча мухата и кацна на дългия потен нос на „Червената шапчица“.

Тогава „Червената шапчица“ не изтърпя, намръщи се и кихна, а мухата като куршум отхвръкна право в окото на „ловеца“. Клетият „ловец“ подскочи и закрещя с див глас.

— Аааа! — рече изненадан Моливко.

— Яяяя! — извика Сръчко и весело се засмя.

— Здравейте, почитаеми докторе! Как се чувствува уважаемата ви цицина?

„Червената шапчица“ скърцаше със зъби като истински вълк, скачаше по витрината и махаше с юмруци. Беше много, много смешно!

— Ха-ха-ха-ха! — смееха се Моливко и Сръчко.

— Негодници! — ръмжеше „ловецът“.

— Хо-хо-хо-хо — смееше се високо Сръчко и разперил длан, допрял палеца до носа си, мърдаше пръсти, дразнейки разбойниците.

Разбойниците, забравили, че има стъкло, яростно се хвърлиха напред.

„Бамммм!!!“

Здравото стъкло се удари в нездравите чела на разбойниците и те се стовариха на пода.

— Хо-хо-хо-хо! Ха-ха-ха-ха — заливаха се от смях минувачите.

— Довиждане! Приятно прекарване! — извика Моливко.

— Всичко хубаво!… — и Сръчко махна с ръка на разбойниците.