Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Приключений Карандаша и Самоделкина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 12 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
etsachev (2011)
Корекция
moosehead (2012)

Издание:

Юрий Дружков

Приключенията на Моливко и Сръчко

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979

История

  1. — Добавяне

Двадесета глава

за това, как Сръчко искаше да намери горещо мляко за болния Моливко

Сръчко напълни догоре печката със сухи листа и тихичко се приближи до болния.

Моливко спеше неспокойно.

„Той трябва да пие топло мляко, тогава ще се оправи — помисли си желязното човече. — А аз не мога да рисувам мляко. Но все нещо ще измисля.“

Той оправи одеялото и излезе на улицата тъжен, много тъжен.

В града настъпваше утрото. През нощта дърветата изглеждат черни, а сега бяха сиви, синкави. С всяка минута те все повече и повече позеленяваха. Прозорците на къщите започнаха да просветляват, да проблясват. На булеварда се появи метачът с бяла престилка и брезова метла в ръце.

— Чудна работа!… — рече си метачът. — Всяка нощ толкова много листа падат, а днес всички пътечки са чисти.

Нима метачът можеше да се досети, че Сръчко е събрал всички листа за печката!

А Сръчко стоеше на градския площад, без да знае накъде да тръгне. Още нищо не беше измислил.

На площада и наближите улици в прохладния утринен въздух се носеше мирис на току-що изпечен хляб. А кой не знае как чудно мирише топлият хляб!

Двамата нощни разбойници се появиха на отсрещния ъгъл на площада. Сръчко не ги видя. Те също не видяха Сръчко.

molivko_i_srychko_p70_1.jpg

Разбойниците се спряха изумени. Пиратът вдъхна дълбоко с нос. Шпионинът подуши въздуха.

— Колко съм гладен! — изстена той.

— Апетитно мирише — измърмори пиратът и коремът му закъркори. — Сега бих изял цяла печена акула заедно с костите! Ах, колко съм гладен!

„Бам! Бам! Бам! Баммм!“ — изби часовникът на градската кула. Дърветата станаха съвсем зелени. На покривите, под покривите, на балконите се събудиха гълъби и запляскаха с криле. Те се спуснаха като облак към площада и той стана гълъбов.

На площада пристигна един дълъг камион, който много приличаше на вагон. Пристигна и спря. Гълъбите не му обърнаха никакво внимание. Те бяха заели целия път и като че ли съвсем не мислеха да отлитат.

Камионът сърдито бръмчеше с мотора, пухтеше. А гълъбите важно се разхождаха по улицата пред колелата и за никъде не бързаха. Тогава от кабината изскочи сърдит човек в бяла престилка и размаха ръце:

— Къш! Къш!

Гълъбите неохотно отлитаха. Човекът тръгна напред, ръкомахайки, а камионът бавно потегли след него и прекоси целия площад.

Той спря пред голямата сладкарница, чиито врати не се затварят нито денем, нито нощем. През нощта докарват в магазина сладкиши, бонбони, милинки, шоколад. А денем, от сутрин до вечер весели купувачи изнасят от магазина бонбони, милинки, сладкиши, шоколад.

В тоя магазин, кой знае защо, никога не влизат тъжни, мрачни купувачи.

От камиона се носеше дъх на ванилия като от сладкиш. От магазина излязоха работници, отвориха каросерията на камиона и започнаха да пренасят сандъците в магазина.

molivko_i_srychko_p71_1.jpg

Двамата разбойници предпазливо се запромъкваха към работниците. Единият вървеше напред, а другият зад него, сякаш едва смогваше да го следва. До тях пристъпяше като котка едно черно петно.

— Ти им кажи: „Горе ръцете!“ — зашепна първият разбойник. — А пък аз ще стоя тук. Щом се уплашат от теб, аз ще изскоча и ще почна да грабя. Хайде, върви!

— Не мммога! Аз съм слабичък! — примоли се другият разбойник. — Те дори няма да ми повярват! По-добре вие им кажете: „Горе ръцете!“ — а пък аз ще постоя тук.

— Най-напред ти! — съскаше първият.

— Аз пппосле! — отговаряше другият с плачлив шепот.

— Деца, не пречете — каза работникът, като забеляза грабителите. Сигурно не ги беше познал. — Недейте пречи, дечица! По това време трябва да спите още. Хайде, марш в къщи!

— Горе ръцете! — закрещя пронизително първият разбойник и се спусна към работника.

— На тебе казват, горе ръцете! — кресна вторият грабител, надничайки иззад ъгъла на съседната къща.

— Нямам време да си играя с вас, момчета — засмя се работникът, без да се оглежда.

И надигна от камиона един сандък с ароматни бонбони.

— Горе ръцете! — закрещя първият разбойник.

„Ррр — джаф“ — изджафка Петното.

Работникът се обърна и без да иска, блъсна грабителя със сандъка.

Разбойникът отхвръкна надалеч, омитайки тротоара с брадата си като с метла.

Работникът учудено се озърна наоколо, ала никого не видя.

Бедният грабител седеше на паважа зад близката къща. Другият разбойник и рунтавото куче, кой знае как, се озоваха в кошчето за боклук и надничаха отвътре, скимтейки и треперейки.

molivko_i_srychko_p73_1.jpg

Работникът отнесе сандъка в магазина, върна се за друг и срещна до камиона Сръчко.

— Ти ли викаше? — попита го работникът.

— Не, аз не съм викал. Дайте да ви помогна да занесете сандъците — съвсем като голям рече Сръчко.

Работникът се усмихна:

— Благодаря ти, момченце. Заповядай, вземи едно бонбонче. А пък аз сам ще се оправя. Сандъкът е малко тежичък за тебе.