Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (39)

Тридесет и девета глава

за това как пиратът помогна на Моливко и Сръчко

Кой знае защо, празниците минават много бързо.

Свечери се. Весели граждани пееха песни по улиците, танцуваха, купуваха сладолед, бонбони, шоколад.

А по най-тихите, безлюдни улички вървяха двамата печални приятели и веселият разбойник.

— Аз май няма да те развинтвам — подиграваше се бандитът. Ще те хвърля в реката! Ти си железен и не обичаш водата…

Гордият Сръчко, желязното човече, нищо не отвърна. Той се мъчеше да измисли нещо да спаси Моливко, вълшебния художник. Но пистолетът, огромният страшен пистолет! И най-храбрият, най-силният човек на света се страхува от пистолета. Малкият Сръчко също се страхуваше.

— По-живо! По-живо! — командуваше Зирка. — Ето и корабчето вече се вижда! Какво чудесно корабче!

Те излязоха на брега на реката, там на Тихия кей, където стоеше тримачтовият кораб „Притко“. Насреща им тичаше, кой мислите, кой?

Капитан Бъл-Бъл!

— Свършено е с нас! — пошепна Моливко. — Край! Сбогом, Сръчко!

Но защо така се разтрепера разбойникът Зирка?

— Предател! Подъл предател! — ревеше капитан Бъл-Бъл, като тичаше към тях. — Предател!

— Не се приближавайте до мен! Ще стрелям! — заврещя Зирка, насочвайки пистолета към пирата. Но ръката му така трепереше, като че не държеше пистолет, а бояджийска четка и с нея боядисваше стената. Нагоре-надолу, нагоре-надолу.

Пиратът връхлетя като ураган. Зирка изпищя и разбойниците се затъркаляха по паважа, налагайки се един друг.

— Олеле, преби ме! Помощ!… — врещеше Зирка. — Майчице!

— Мръсна гадина! — ръмжеше пиратът, разбивайки носа на приятеля си.

— Друг път няма! Аз само се пошегувах! — викаше Зирка. — Пошегувах се!

— Ах, ти, плужек с плужек! — кресна пиратът и фрасна приятеля си с юмрук по ухото.

— Аз гоних Моливко! И го хванах! Аз съм добър! Аз съм най-честният!…

Нито един честен човек на земята не е бил шпионин, затова пък всеки шпионин обича да говори колко е честен.

Пиратът, който искаше да отскубне кичур коса от темето на приятеля си, отведнъж престана да се бие.

— Че защо веднага не ми каза? Хайде, покажи ми Моливко!

— Покажи миии! — подразни го шпионинът. — А друго не щеш ли? Избягаха!… Ох, боли! Оооох!…

— Да се настигнат!… — изкомандува пиратът. — След мен! А ти напред, кучи сине!

Изтривайки сълзите си, Зирка хукна подир тях.