Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (29)

Двадесет и девета глава

в нея се появява едно наистина чудно корабче

Нашите приятели дотичаха до Тихия кей на широката синя река.

Голяма красива лодка, украсена със знаменца, тихо плуваше по средата на реката, там където прехвърляше свод Лъчезарния мост. Ветрецът развяваше ярките знамения на лодката. По тях бяха окачени звънчета. Звънчетата звъняха като новогодишни стъклени висулки.

В лодката седяха момчета, махаха с ръце и вдигаха врява по цялата река от единия бряг до другия:

— Дайте ми, моля ви се, ей онова параходче! С червения комин!

— А на мен, ако може, бялото! То е най-бързоходно!

— На мен пък червеното с двата комина…

Възрастен мустакат чичко, който много приличаше на моряк, измъкваше от водата с обикновено сакче по няколко параходчета от тия, които се навиват с пружинка, изтръскваше ги от водата и ги продаваше на момчетата по избор, кой каквото си поиска. Цялата река беше осеяна с плаващи параходчета. Те се носеха по водата на разни посоки, поклащаха се върху вълните, даваха сигнали, пускаха дим от комините.

От брега и от Лъчезарния мост към лодката гледаха и други нетърпеливи момченца.

— Сега е наш ред да си избираме параходчета! — вдигаха врява те. — Кога ще дойде лодката да ни вземе?!

Но Притко го нямаше и сред децата. А може би е в лодката? Но лодката беше далече, от брега не се виждаше добре.

— Приткооо!… — извикаха заедно Моливко и Сръчко.

Никой не им отговори. Никой не им обърна внимание. Всички гледаха лодката, на която висеше цветен плакат:

ПЛАВАЩ МАГАЗИН

Продажба на параходчета

Ала момчетата от лодката съвсем не бързаха да се връщат на брега. Те си избираха корабчета, като внимателно разглеждаха всяко от тях: как плува, как завива, как свири. Избирането на параходче е сериозна работа, всеки знае това.

— Чувай, Моливко — предложи Сръчко. — Я нарисувай едно корабче. Ако Притко е в лодката, той ще го види и веднага ще поиска да се върне на брега.

— Вярно — рече Моливко. — Така и ще направя. Само че къде ще рисувам? Корабчето трябва да се спусне на вода, а във водата не може да се рисува. Измисли нещо.

— Измислих. Най-напред нарисувай едно въже. Аз ще те спусна долу, а ти ще рисуваш направо на каменната стена до брега. Нарисувай военен кораб. С оръдия! Всички момчета обичат оръдията…

Малкият художник нарисува въже. Сръчко го върза около кръста на Моливко и той се прехвърли през парапета на кея.

Сръчко остана на брега.

Никой не видя как рисуваше Моливко. Затова пък когато върху речните вълни се появи един чудно красив платноходен кораб, всички момчета на брега, в лодката и от моста ахнаха в един глас. Лодката заплува към брега.

— Гледайте, гледайте! Корабче!

— На кого е това корабче? На кого?

— Зная, зная! Тук ще снимат филм!

— Какъв филм?

— За моряците!

— Вярно ли?

— Разбира се!

— Това се казва кораб!

Всички бързаха да гледат кораба.

До самата река строяха нова сграда. Работниците всичко виждаха отгоре.

— Я гледайте — рекоха работниците, — някакъв майстор е направил истински платноходен кораб. Сигурно за децата. Браво! Браво!

Платната на корабчето бяха събрани, котвата на желязна верига — спусната в речната вода. Истински медни оръдия блестяха на слънцето. На кърмата светеха златни букви:

„ПРИТКО“

Корабът гордо се полюшваше, готов всяка минута да потегли на далечно плаване. Дори на околосветско!

Моливко се усмихваше от радост. Сръчко подскачаше от възторг.

— Как ще се зарадва момчето!

Окичената със знаменца лодка се приближи до пристанището. Децата като жабчета наскачаха на брега и хукнаха натам, където стоеше чудният кораб.

Ала Притко и тук го нямаше.

Мустакатият чичко, който много приличаше на моряк, постоя самотен в лодката си, помисли, помисли, махна с ръка и окачи на мачтата малка табелка:

ПОЧИВЕН ДЕН

— Голямо чудо — корабче! Колко сме ги виждали такива! И в какви вълни сме плавали! — бърбореше чичкото, измъквайки се на брега.

— Чичко — попита Моливко, — не сте ли виждали Притко?

— А на какъв кораб служи вашият Притко? — избоботи чичкото, запалвайки цигара.

— Как така да служи?… — обърка се Моливко. — Той е млад техник…

— Млад техник ли? Е, тогава всичко е ясно като в мъгла. На ден аз виждам по две хиляди млади техници и всеки трети е обезателно Притко.

— А?! — рече Моливко, без да разбира нещо.

— Нищо, нищо, братлета, пошегувах се. Ако искате да хванете вашия Притко вървете утре на Пролетния булевард. Точно по обед там ще започне парадът на младите техници. Защо ще се съберат — ще видите утре. Разбира се, и вашият Притко ще бъде на парада, щом е млад техник.

— Благодарим, чичко — не много весело рекоха приятелите. — Но ние не знаем къде е Пролетния булевард.

— Веднага се вижда, че не сте тукашни! Е, тогава всичко ще ви разкажа. Ако нямате нищо против, най-напред да се отбием в крайморската закусвалня да похапнем! Много огладнях.

И той ги поведе към малката брезентова кафе сладкарничка, разположена на брега на реката.

По кея се точеха върволици от хора, за да погледат чудния кораб.

Момчетата просто висяха по каменните перила.

От брега беше прехвърлен на кораба лек дървен трап^[1].

По такава люлееща се стълба можеше да мине само опитен моряк.

Сред момчетата не се намери такъв опитен моряк.