Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (16)

Шестнадесета глава

в която всички хвалят Сръчко

Капитанът даде команда и децата на брега отвързаха въжетата.

Забучаха параходите, трепнаха корабчетата и заплуваха по тихата вода на езерото към отсрещния бряг. Там ги посрещаха чичковци с червени ленти на ръкавите. Те гледаха по часовник: кое корабче най-бързо ще доплува.

— Ех — въздъхна Веня Кашкин, — ако някога стана вълшебник, ще си увелича един платноходен кораб и с него ще отплувам в океана… Ще командувам: „Ляво на борд! Дясно на борд!“

— Хубаво е да се плува в океана, хубаво е — похвали го Тимковия татко. — Но за това трябва да бъдеш много храбър, много смел и добър.

— Аз съм храбър! — рече Веня.

— Ами, ами — добродушно забеляза Тимковият татко. — Недей толкова се хвали. Най-напред опитай сам да си направиш такова корабче.

— Да не съм луд! — отвърна Веня Кашкин. — Корабче мога да си купя и от магазина. Аз искам истински кораб!

— Аха, така значи! Нищо не искаш да правиш — рече таткото. — Ти сигурно си мързелан?

— Кой е мързелан? — попита гражданинът, който стоеше наблизо.

— Къде е този мързелан? — започнаха да се питат хората и да поглеждат към Веня Кашкин. — Покажете ни го. В нашия град няма мързеланковци. Отдавна, много отдавна няма.

— Какво приказвате, граждани — побърза да ги успокой Тимковият татко. — Така ви се е счуло. Това момче съвсем не е мързелан. И книжки сигурно чете. Какви книжки четеш? — попита той Веня.

— За война, за шпиони и за морски разбойници! — похвали се Веня.

— Е, и това е добре — кой знае защо, въздъхна Тимковият татко.

— Гледайте! Гледайте! — извика Тима. — Онова корабче изпреварва другите!

— Това е моето корабче! — възкликна Сръчко. — Значи Притко е тук.

— Ваше ли е корабчето? — попита гражданинът, който стоеше наблизо.

— Мое! Мое! — отвърна желязното човече и всички наоколо го погледнаха с уважение.

— Вие сте истински майстор! Разрешете ми да ви стисна ръката — рече Тимковият татко.

Корабчето на Сръчко стремително плуваше към далечния бряг. То изпревари тежките блестящи моторни кораби, подводници и ледоразбивачи. Вече настигаше най-бързоходните кораби, но платноходните фрегати, яхти и бригантини му пречеха да плува. Неочаквано корабчето измени посоката си и заплува така, сякаш някъде вътре в него седяха малки морячета, капитани и кормчия. Корабчето заобиколи платноходната флотилия, люшна се на вълните и се спусна да настигне бързоходните реактивни катери.

Корабчето се приближаваше все по-близо и по-близо!

Още малко и целият флот остана зад него! Корабчето на Сръчко първо пристигна на пристанището. То забави ход, само̀ спря и хвърли котва. На първата мачта на корабчето се вдигна мъничко флагче.