Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Приключений Карандаша и Самоделкина, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- etsachev (2011)
- Корекция
- moosehead (2012)
Издание:
Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979
История
- — Добавяне
Втора глава
за двете кончета
Сръчко издрънча като празна консервена кутия. Но не го заболя. Та нали беше железен! Само малко се уплаши. Никога досега не беше летял.
— Ти си истински вълшебник! — възкликна Сръчко. — Дори аз не мога да правя живи картинки!
— Ами сега как ще се върнем в нашите кутийки? — въздъхна Моливко, разтърквайки цицината на челото.
— Няма да се връщаме! — замаха с ръце Сръчко. — Там е тясно! Тъмно! Аз искам да тичам, да скачам, да се возя, да летя! Нарисувай нов самолет! Ще пътешествуваме! Ще видим с тебе истински самолети! Всичко по света ще видим!
Но на Моливко, кой знае защо, вече не му се искаше да лети.
— Я по-добре да нарисувам кончета.
И върху бялата стена на къщата Моливко нарисува две много хубави кончета. Те си имаха меки седла и красиви юздички с ярки златни звездици.
Нарисуваните кончета най-напред помахаха с опашки, после весело зацвилиха и изведнъж се отделиха от стената.
Сръчко само зяпна и седна на земята. Така правят някога, щом на нещо много се учудят.
— Ти си голям вълшебник! — възкликна той. — Аз за нищо на света не мога ги направи!
— Време е да тръгваме — рече скромно Моливко, доволен от похвалата. — Избери си конче и го яхвай — предложи той.
Сръчко хареса повече бялото конче. За художника остана кафявото.
Те яхнаха кончетата и тръгнаха да пътешествуват.