Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Приключений Карандаша и Самоделкина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 12 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
etsachev (2011)
Корекция
moosehead (2012)

Издание:

Юрий Дружков

Приключенията на Моливко и Сръчко

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979

История

  1. — Добавяне

Тридесета глава

отново за двете малки кончета

Двете малки кончета все така стояха до портата на зоологическата градина, печално размахваха кафеникави опашки, гледаха към любопитните минувачи и мълчаха. А любопитните минувачи гледаха кончетата и си говореха.

— На кого са тия кончета? — питаше милиционерът.

— Сигурно това са диви кончета — рече някой.

А от портата на зоологическата градина изтича червендалест очилат човек.

molivko_i_srychko_p103_1.jpg

— Покажете ги! Къде са кончетата? Пуснете ме да мина, другари! Аз съм директор на зоологическата градина.

— Аха, така значи? Той е директор! А зверовете бягат! По улиците бягат!

— Това не са зверове, граждани! Това са кончета! Ах, какви кончета! Рядка порода! Много рядка!… Ох, гладничките ми кончета!…

— Безобразие! — обади се никой. — Оставили кончетата гладни! И това ми било директор! Директор, пък кончетата гладни.

— Ще пиша във вестника. Няма така да го оставя! — рече един минувач, подавайки на кончето прясно меко хлебче.

А друг минувач окачи на главата на другото конче като торба цяла мрежичка с хлебчета.

— Аз вземам кончетата! — заяви категорично директорът. — Който иска да ги види, да дойде в зоологическата градина. Ще ги яздят малките дечица. Безплатно!

Разбойниците, които седяха в задушната витрина на магазина като в стъклен буркан, видяха как поведоха кончетата към зоологическата градина.

— Ограбват ни! — закрещя пиратът. — Това са наши коне! Лично наши!

И той започна да ругае, ала никой не го чуваше.

Никой вече не гледаше към разбойниците, освен Петното. То търпеливо клечеше до витрината и от време на време изджафкваше към минувачите.

Зад вратата на витрината нещо забръмча, ключът щракна, вратата се отвори и влезе чистачката с прахосмукачка в ръце.

— Леле-мале! — рече тя. — Как сте попаднали тук? Всичко сте обърнали с главата надолу! Ей сега ще извикам милиция!

— Ние, без да искаме! — отвърнаха жално разбойниците. — Друг път няма!

— Как не те е срам, момиченце! Вече си голяма — рече чистачката на преоблечения шпионин.

— Аааа!… — захленчи Зирка.

— Не плачи, моля ти се! Не мога да понасям, когато децата плачат. Върви си и друг път да не си посмяла! Майка ти сигурно те чака.

Разбойниците изскочиха от магазина. Петното високо залая. Шпионинът пустоса смаяната чистачка и избягаха.

Петното поведе разбойниците към Тихия кей по следите на Моливко и Сръчко.