Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Приключений Карандаша и Самоделкина, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- etsachev (2011)
- Корекция
- moosehead (2012)
Издание:
Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979
История
- — Добавяне
Тридесета глава
отново за двете малки кончета
Двете малки кончета все така стояха до портата на зоологическата градина, печално размахваха кафеникави опашки, гледаха към любопитните минувачи и мълчаха. А любопитните минувачи гледаха кончетата и си говореха.
— На кого са тия кончета? — питаше милиционерът.
— Сигурно това са диви кончета — рече някой.
А от портата на зоологическата градина изтича червендалест очилат човек.
— Покажете ги! Къде са кончетата? Пуснете ме да мина, другари! Аз съм директор на зоологическата градина.
— Аха, така значи? Той е директор! А зверовете бягат! По улиците бягат!
— Това не са зверове, граждани! Това са кончета! Ах, какви кончета! Рядка порода! Много рядка!… Ох, гладничките ми кончета!…
— Безобразие! — обади се никой. — Оставили кончетата гладни! И това ми било директор! Директор, пък кончетата гладни.
— Ще пиша във вестника. Няма така да го оставя! — рече един минувач, подавайки на кончето прясно меко хлебче.
А друг минувач окачи на главата на другото конче като торба цяла мрежичка с хлебчета.
— Аз вземам кончетата! — заяви категорично директорът. — Който иска да ги види, да дойде в зоологическата градина. Ще ги яздят малките дечица. Безплатно!
Разбойниците, които седяха в задушната витрина на магазина като в стъклен буркан, видяха как поведоха кончетата към зоологическата градина.
— Ограбват ни! — закрещя пиратът. — Това са наши коне! Лично наши!
И той започна да ругае, ала никой не го чуваше.
Никой вече не гледаше към разбойниците, освен Петното. То търпеливо клечеше до витрината и от време на време изджафкваше към минувачите.
Зад вратата на витрината нещо забръмча, ключът щракна, вратата се отвори и влезе чистачката с прахосмукачка в ръце.
— Леле-мале! — рече тя. — Как сте попаднали тук? Всичко сте обърнали с главата надолу! Ей сега ще извикам милиция!
— Ние, без да искаме! — отвърнаха жално разбойниците. — Друг път няма!
— Как не те е срам, момиченце! Вече си голяма — рече чистачката на преоблечения шпионин.
— Аааа!… — захленчи Зирка.
— Не плачи, моля ти се! Не мога да понасям, когато децата плачат. Върви си и друг път да не си посмяла! Майка ти сигурно те чака.
Разбойниците изскочиха от магазина. Петното високо залая. Шпионинът пустоса смаяната чистачка и избягаха.
Петното поведе разбойниците към Тихия кей по следите на Моливко и Сръчко.