Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (26)

Двадесет и шеста глава

в която никой не може да помогне на Моливко и Сръчко

Ако искате да научите къде продават билети за Луната, къде записват момчета за ракетите, ако искате да разберете кой е по-силен, слонът или китът — идете в бюро справки. По улиците на всеки град има малки стъклени будки като фенерчета. Това са бюра за справки.

В едно такова фенерче на Ясния площад седеше младо девойче и четеше книга. Кой знае защо, днес никой не го питаше къде продават билети за Луната, затова младото девойче от бюро справки беше успяло да прочете осемдесет и осем страници. Отгърна още един лист и тъкмо на осемдесет и деветата страница се появиха на прозорчето носът на Моливко и темето на Сръчко.

— Какичко, как можем да намерим момченцето Притко? То стана млад техник.

— Ах — въздъхна девойчето. — В нашия град има четиридесет и седем хиляди двеста седемдесет и пет млади техници! На колко е години?

— То ли?… Ами на два дни…

— Шегувате се! — засмя се девойчето. — За шеги справки не правя.

„Какви смешни деца!“ — помисли си девойчето. — „Интересно какви ли са? Кои сте вие?“ — искаше да ги попита, ала не ги попита.

На площада се появиха двама чудновати конници, яхнали кафяво-бели кончета. Единият ездач беше много интересен брадат мъж, другият — тънък като кибритена клечка, с дълъг нос и вдигната яка. Девойчето се загледа в кончетата. Беше виждало такива само на кино.

Озъртайки се, ездачите наближиха портата на зоологическата градина, скочиха от кончетата и хукнаха по тротоара след рунтавото черно куче. Кучето ги водеше към мястото, където бяха Моливко и Сръчко.

От улица Орехова на площада изскочи сърдит червен мотоциклет с милиционер. Долетя до кончетата и спря.

— Пак тия кончета! — строго забеляза милиционерът. — Къде е стопанинът на кончетата?

В същото време капитан Бъл-Бъл и шпионинът Зирка следяха Моливко и Сръчко. А те не забелязваха нито своите преследвачи, нито кончетата, нито милиционера. Двамата стояха пред огромната витрина на магазина за играчки. А нима може да мислиш и нещо друго, когато стоиш пред такава чудна витрина!