Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Приключений Карандаша и Самоделкина, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- etsachev (2011)
- Корекция
- moosehead (2012)
Издание:
Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979
История
- — Добавяне
Тридесет и седма глава
в която петелът става будилник
В града започваше нов хубав ден. Уморените приятели излязоха на улицата.
— Ох, как ми се спиии! — прозина се Моливко. — Да си вървим в къщи, Сръчко.
— Чакай — отвърна Сръчко. — Я виж къде сме попаднали.
Цялата улица беше украсена с разноцветни знамена. На станцията на метрото висеше огромен плакат:
ДЕЦА!
ДНЕС В НАШИЯ ГРАД ИМА ГОЛЯМ ПРАЗНИК НА МЛАДИТЕ ТЕХНИЦИ.
Всяко момче и всяко момиче може да вземе участие в празника!
Най-напред по дворове, по улици и булеварди ще има голям поход под девиза:
СЪБИРАНЕ НА СТАРО ЖЕЛЯЗО.
Който събере повече метал, той ще бъде победител!
Точно в 12 часа на Пролетния булевард ще започне
ПАРАДЪТ НА МЛАДИТЕ ТЕХНИЦИ.
А една минута след парада ще бъдат връчени наградите на победителите в празника.
ИГРИ! КИНО! ВЕСЕЛИ КОНЦЕРТИ!
— Нека останем тук, Моливко! На парада сигурно ще намерим Притко.
— Съгласен съм, само че хааайде да поседнем мъничко, че съвсем се уморих.
— Добре — отвърна желязното човече. — Да поседнем. Краката ми също не са железни…
На пътя е неудобно да се седи, затова Моливко и Сръчко влязоха в една малка, но зашумена градинка, мушнаха се в храстите и легнаха на меката топла трева.
Летен ветрец полюшваше тревичките. Те гъделичкаха Моливко и Сръчко. Птиченцата на дървото зачуруликаха някаква песничка, съвсем като приспивна.
— Аз, май че заааспииивам — рече жално Моливко.
— Аз съъъщо…
— Но така можем да проспим целия парад!
— Можем.
— Тогава какво да правим?
— Нарисувай, моля ти се, един будилник. Ще го навием и той ще ни събуди точно в дванадесет, на минутката.
— Не мога да рисувам будилници.
— Тогава нарисувай петел.
— Петел ли? Ха, ха — тихичко се засмя Моливко, без да отваря сънливите си очи.
— Моля ти се, не спи. Нарисувай петел!
— Ти ми се смееш. Защо да рисувам петел?
— Петлите винаги кукуригат по едно и също време. По-рано по тях са разбирали колко е часът. Нарисувай петел. Той ще изкукурига точно в дванадесет и ние ще се събудим.
След половин минута Сръчко и Моливко спяха дълбок сън. А до тях важно се разхождаше шареният петел Будилника. Той кълвеше буболечки и развяваше ярката си разноцветна опашка.