Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Приключений Карандаша и Самоделкина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 12 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
etsachev (2011)
Корекция
moosehead (2012)

Издание:

Юрий Дружков

Приключенията на Моливко и Сръчко

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979

История

  1. — Добавяне

Тридесет и седма глава

в която петелът става будилник

В града започваше нов хубав ден. Уморените приятели излязоха на улицата.

— Ох, как ми се спиии! — прозина се Моливко. — Да си вървим в къщи, Сръчко.

— Чакай — отвърна Сръчко. — Я виж къде сме попаднали.

Цялата улица беше украсена с разноцветни знамена. На станцията на метрото висеше огромен плакат:

ДЕЦА!

ДНЕС В НАШИЯ ГРАД ИМА ГОЛЯМ ПРАЗНИК НА МЛАДИТЕ ТЕХНИЦИ.

Всяко момче и всяко момиче може да вземе участие в празника!

Най-напред по дворове, по улици и булеварди ще има голям поход под девиза:

СЪБИРАНЕ НА СТАРО ЖЕЛЯЗО.

Който събере повече метал, той ще бъде победител!

Точно в 12 часа на Пролетния булевард ще започне

ПАРАДЪТ НА МЛАДИТЕ ТЕХНИЦИ.

А една минута след парада ще бъдат връчени наградите на победителите в празника.

ИГРИ! КИНО! ВЕСЕЛИ КОНЦЕРТИ!

— Нека останем тук, Моливко! На парада сигурно ще намерим Притко.

— Съгласен съм, само че хааайде да поседнем мъничко, че съвсем се уморих.

— Добре — отвърна желязното човече. — Да поседнем. Краката ми също не са железни…

На пътя е неудобно да се седи, затова Моливко и Сръчко влязоха в една малка, но зашумена градинка, мушнаха се в храстите и легнаха на меката топла трева.

Летен ветрец полюшваше тревичките. Те гъделичкаха Моливко и Сръчко. Птиченцата на дървото зачуруликаха някаква песничка, съвсем като приспивна.

— Аз, май че заааспииивам — рече жално Моливко.

— Аз съъъщо…

molivko_i_srychko_p122_1.jpg

— Но така можем да проспим целия парад!

— Можем.

— Тогава какво да правим?

— Нарисувай, моля ти се, един будилник. Ще го навием и той ще ни събуди точно в дванадесет, на минутката.

— Не мога да рисувам будилници.

— Тогава нарисувай петел.

— Петел ли? Ха, ха — тихичко се засмя Моливко, без да отваря сънливите си очи.

— Моля ти се, не спи. Нарисувай петел!

— Ти ми се смееш. Защо да рисувам петел?

— Петлите винаги кукуригат по едно и също време. По-рано по тях са разбирали колко е часът. Нарисувай петел. Той ще изкукурига точно в дванадесет и ние ще се събудим.

След половин минута Сръчко и Моливко спяха дълбок сън. А до тях важно се разхождаше шареният петел Будилника. Той кълвеше буболечки и развяваше ярката си разноцветна опашка.