Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (35)

Тридесет и пета глава

в която е забранено да се рисува

Но къде са нашите малки приятели — веселият Моливко и майстор Сръчко?

Мустакатият чичко, който приличаше на моряк, същия оня чичко, който продаваше параходчета с пружинка, нахрани Моливко и Сръчко с вкусен обед и заедно с тях отиде в метрото.

— Братлета — рече чичкото, — веднага се вижда, че не сте тукашни, а щом е тъй, най-напред трябва да видите метрото!

И така тримата стъпиха на дългата стълба, спуснаха се в подземната станция, влязоха в един дълъг, много дълъг влак и започнаха да се возят.

На спирка „Чистата уличка“ мустакатият чичко, който приличаше на моряк, стисна ръка за сбогом на малките приятели и излезе.

А Моливко и Сръчко припнаха да разглеждат подземния дворец. Те се смееха от радост, пляскаха с ръце, подскачаха.

— Ах, че красиво! — повтаряше Сръчко.

— Ех, че красиво! — възхищаваше се Моливко. — Тук много, много ми харесва! Ще нарисувам тук живи палми с кокосови орехи, фонтани с истински златни рибки, живи цветя! Непременно ще нарисувам!

Той дори прокара по стената първата линия, но една строга лелка рече възмутено:

— Млади момко, не цапайте стените! Веднага го изтрийте!

— Трябва да рисуваш през нощта, когато няма никой — рече хитрият Сръчко.

— Правилно! Ще рисуваме през нощта — смигна му Моливко.

Ето защо Сръчко и Моливко се возиха на метрото чак докато се мръкна. Те слизаха на всяка спирка, качваха се на друг влак, пътуваха неизвестно къде, без да подозират, че съвсем отблизо ги следи и върви по петите им хитрият шпионин Зирка.