Александър Белов
Последен изстрел (6)

6.

Срещата с Шмит и неговия човек трябваше да се състои в една тиха пресечка близо до булевард „Тверски“. Там имаше малко ресторантче, което не се набиваше на очи и което Шмит отдавна бе харесал за провеждането на такива срещи. Мястото беше спокойно и малко посещавано.

Но когато Космос и Пчелата пристигнаха пред ресторантчето, там ставаше нещо необикновено. Пресечката беше препречена от милиционерски коли, покрай отцеплението се тълпяха зяпачи, а малко встрани, до автобуса, бяха застанали яки момчета, облечени в защитни униформи, с маски на лицата и автомати в ръце.

Пчелата спря колата на двайсетина метра от ресторантчето.

— Майко мила… — озадачено проточи той. — А не можеше ли да си набием чакалъка на някое друго място?

— Че откъде можех да знам какво ще се случи тук? — навъси се Космос.

Те напрегнато се загледаха, опитвайки се да открият Шмит, но той не се виждаше нито около ресторантчето, нито сред тълпата край отцеплението.

— Дали няма да е по-добре да се махнем оттук, а? — неуверено предложи Космос.

В този момент обаче вратите на ресторанта се отвориха и на прага се появи Шмит с лъщящата си бръсната глава и цигара в уста.

Пчелата веднага натисна клаксона. Щом чу сигнала, Шмит се обърна, видя познатия мерцедес и съвсем спокойно ги повика с ръка.

— Ама, че малоумник — раздразнено избоботи Пчелата и каза на приятеля си: — Както и да е, хайде да вървим.

В началото на отцеплението някакъв хърбав пъпчив сержант се опита да ги спре. Той сграбчи Пчелата за ръкава и измърмори нещо нечленоразделно.

— Я долу ръцете! — скара му се Пчьолкин, тъй като се ядоса още повече, и свърна към ресторанта.

— Какво ти става, бе, човек, откачи ли? — нахвърли се той на усмихнатия Шмит. — Да беше ни направил среща направо на „Петровка“…

— Спокойно, бе, момчета, не се тревожете? — вдигна ръце Шмит. — Проверих какво става, там просто снимат някакъв филм.

Пристъпяйки от крак на крак, Космос се смръщи и поклати глава:

— Ама, знаеш ли какво, в този филм май става дума само за кръв и насилие! Ще видиш, че ей сега онези юнаци ще почнат да взривяват нещо!

— Е, къде е твоят герой? — кимна Пчелата на Шмит, прекъсвайки глупавото дърдорене на Космос.

Шмит посочи с глава към ресторанта:

— Там, чака ви…

— Да вървим.

Влязоха в ресторанта и се насочиха към стълбището.

— Тук ми дадоха един пистолет „Крузер“, сега го държа на вилата, трябва да му пренабия номера и да му сложа кожа на ръкохватката… Изпрати ми някой от твоите хора.

— И това ще стане — кимна Шмит.

— Страхотни са тези японци! Казват, че в магазина за втора употреба са докарали някакви абсолютно читави таратайки — намеси се в разговора Космос. — Представяте ли си, сто и двайсет коня с дистанционно управление… Седиш си някъде, натискаш копчето и тя сама идва да те вземе.

Те се качиха на втория етаж. Един як младеж стана да ги посрещне. В него беше изключително трудно да се разпознае убиецът на Кордон. Той беше късо подстриган, с набола брада и мрачен. А най-важното бе, че изглеждаше като стопроцентов мъж.

— Рома — представи се той.

— Витя.

— Космос — стиснаха те един след друг твърдата му суха ръка.

Четиримата бавно се настаниха по столовете.

— Браво, Рома — кимна важно Космос. — Сам ли свърши тази работа?

— Да.

— А онзи… дълго ли се гърчи?

— Не много… — Младежът отговаряше кратко и безизразно, тъй като явно не си падаше по приказките.

— А как го направи?

— Ти защо се интересуваш? — Тези въпроси като че ли не му харесваха и той явно предпочиташе да премине към деловата част.

Космос пресилено се изсмя:

— Браво, братле!

Към масата се приближи една сервитьорка и подаде менюто на Пчелата.

— Няма нужда, Танечка — махна с ръка той. — Знам го наизуст. Значи, тъй. По едно малко уиски… не, май малко няма да ни стигне… Дай ни по едно голямо, нещо за хапване…

— И нещо за пиене! — довърши Космос, взе едно цвете от вазата на масата и с усмивка го подаде на момичето.

Сервитьорката кимна и изчезна.

— Предаде ли му поздравите? — попита делово Пчелата Роман.

— Да — отвърна той и също така делово заяви: — Общо взето, трябват още две бинки отгоре.

Космос насмешливо изпръхтя, а Пчелата се изхили:

— А няма ли да ти приседнат?

Роман и Шмит многозначително се спогледаха. Шмит му кимна сконфузено и се наведе към двамата приятели:

— Момчета, в това, което ще ви кажа, няма нищо смешно — тихо заяви с известно притеснение. — Само че вие… не казвайте на никого за това, разбрахме ли се? С две думи, онзи педал го е целунал…

Космос се облегна назад и избухна в смях. Пчелата също се засмя и огледа залата.

— Къде? — през смях попита Космос. — Ти се радвай, че само те е целунал, защото би могъл и да те… — И той направи един красноречив жест.

Отново се засмяха.

— Както и да е — махна с ръка Пчелата към навъсения Рома.

Младежът като че ли наистина се обиди. Той отново мрачно и с недоумение погледна към Шмит.

Пчелата престана да се смее и след кратка пауза с нежелание изрече:

— Добре, Шмит, утре ще му дадем още една бинка и половина.

Роман стана.

— Това е, Шмит, аз тръгвам.

— Успех — кимна му той.

— Върви, Рома, и се пази — стисна ръката му Пчелата.

Само Космос продължаваше подигравателно да се подсмихва. Роман го изгледа сърдито и си отиде.

— Косе, не можеш ли да се държиш нормално, а?! — с раздразнение попита Пчелата веднага щом Роман се скри надолу по стълбите.

— Искаш ли кока? — отвърна му той и извади от джоба си една табакера, в която носеше дрогата.

— Коз-з-зел! — изсъска Пчелата.

Половин час по-късно, след като бутилката „Бяло конче“ вече беше пресушена, всички обиди и недоразумения бяха забравени.

След обяда тримата излязоха от ресторантчето. Младите мъже присвиваха очи на ярката слънчева светлина и безгрижно се усмихваха.

— Я виж, още снимат — кимна Пчелата към заграждението.

Космос погледна към снимачната площадка, но от зяпачите и милиционерите не се виждаше нищо.

— Че защо ли се туткат толкова? Поне знае ли се какво снимат? — попита той Шмит.

— Нещо за нас, какво друго могат да снимат!

— Сериозно ли?! — изненада се Космос.

— Е, не точно за нас самите, а изобщо нещо за браточките — обясни Шмит. — Някакъв сериал, казва се „Бригадата“.

— Стига, бе — не повярва Пчелата.

— Точно така е — ухили се Шмит. — Ако не вярваш, иди да питаш.

Без да се замисли, Пчелата тръгна към снимачната площадка, но в същия миг оттам се разнесоха дивашки вопли и канонада от изстрели. Изведнъж прогърмя яростен крясък, усилен от мегафон, който заглуши и виковете, и стрелбата:

— Всички на земята! Легни по очи, подчинявай се!

Пчелата спря, усмихна се смутено и махна с ръка.

— Майната им. Я по-добре да се махаме оттук.

Той се извърна към приятелите си и изведнъж лицето му изплашено се изопна, защото към тях се носеше същата онази група бойци, облечени в униформи със защитен цвят и с маски на лицата, които вече от доста време стояха настрани до автобуса.

— Мамка ти… — прошепна Пчелата и вдигна ръце.

И тримата за част от секундата се озоваха на асфалта. В момента ги арестуваха съвсем наистина с псувни, с удари на приклади и с извиване на ръце. На никого и през ум не му минаваше да се съпротивлява и след една-две минути бойците вкараха и тримата приятели в автобуса. Вратата се затръшна със звук на плъзгащ се метал и раздрънканият ПАЗ бавно се понесе по пресечката.