Александър Белов
Последен изстрел (4)

4.

На Олга отново й се присъни странен и тягостен сън. Уж върви по горската пътечка от вилата си към гарата, а след нея се промъква Саша и наднича иззад дърветата. Тя е безгрижна и весела, а играта, която е започнал почти непознатият й съсед по вила, й доставя необяснимо удоволствие. И изведнъж зад тях се разнася силен шум, който наподобява пляскането на крилете на десетки излетели едновременно птици. Веднага се обръща, но там няма никого! Няма нито птици, нито Саша, няма я дори гората. Тя стои съвсем сама насред празно и равно като огледало пространство…

Олга се събуди и се обърна на една страна. Възглавницата до нея отново беше недокосната, което означаваше, че Саша пак е спал в кабинета си. Напоследък това се превърна в нещо съвсем обичайно. Мъжът й излизаше рано и се връщаше късно, а когато се прибереше, се заседяваше дълго в кабинета си и често оставаше да спи там.

Отношенията им бяха странни. Уж живееха заедно, а всъщност бяха разделени. Разговаряха рядко и само когато се налагаше. Олга се надяваше, че когато Саша скъса с артистката, нещо ще се промени, но всичко си оставаше постарому — необяснимо, тягостно и безнадеждно.

Вероятно причината за хладните им отношения се криеше в историята със спасяването на Витя Пчьолкин, в онази отвратителна сцена, която преди година се разигра между Оля и Саша в кабинета на главния лекар на болницата. Макар че Саша отдавна й изневеряваше с актрисата.

Странно бе и това, че фактически Олга се бе примирила с това положение. Не изпитваше вина, пък и колкото и да се опитваше, не можеше да си обясни поведението на мъжа си. Просто в техните отношения нещо се бе изчерпало, скъсало и изчезнало и тя възприе това положение като даденост. Сякаш бе изпаднала в летаргия и нямаше сили да предприеме каквито и да било действия.

Олга стана и тръгна към кухнята, загръщайки вървешком халата си. Когато стигна до вратата на кабинета, тихичко извика:

— Саша…

Не последва отговор. Тя открехна вратата. Кабинетът беше празен, а до дивана имаше сгъната и подредена купчинка спално бельо. Олга въздъхна и продължи нататък.

— Тома, Ваня, ставайте! Хайде да закусваме! — подвикна тя. — Тома, Ваня!

Почука на вратата на спалнята и зави към детската стая. Внезапно насреща й изскочи Ваня и заръмжа:

— Р-р-р-р!

— Ей, тигърче мое, ти вече си станало, така ли?! — Оля се засмя и грабна сина си на ръце.

— Мамо, изплаши ли се? — попита той.

— Разбира се, че се изплаших — отвърна тя. — Коленете ми се подкосиха…

Те влязоха в кухнята. Ваня веднага се покатери на високото си столче, а майка му отиде до хладилника.

— Ваня, искаше ли каша? — попита тя. — Каква каша искаш? От грис или от елда?

Извади от хладилника пакет мляко, сложи го на масата, обърна се да вземе една тенджерка, отново взе млякото и застина…

Под пакета с мляко имаше някакъв днешен вестник. Веднага забеляза заглавието — „Убийство в деня на премиерата“, а под него бяха снимките на Кордон и на колата му с трупа в нея.

Тя възкликна и едва не изпусна тенджерката. Грабна вестника, отдръпна се настрани и започна да чете. Тамара извика от коридора:

— Оля, къде си? Добро утро!

Тя влезе в кухнята и веднага зърна мрачната и развълнувана стопанка на дома с вестника в ръка.

— Какво е станало? — притесни се Тамара.

Олга беше погълната от четивото и не й отговори. Тома премести пълния си с недоумение поглед към Ваня и изкрещя, защото видя, че момченцето държи пистолет.

Тамара моментално се спусна като стрела към него и измъкна оръжието от ръцете му.

— Оля! Какви ги вършиш?! — възкликна тя.

С нескрито раздразнение майката взе пистолета и сърдито обясни:

— Нашите играчки са такива, Тома! — Натисна спусъка и съвършеното копие на „Колт“ пусна тънка струйка вода. — Виждаш ли?! Ей така си играем ние… Пускаме фонтанчета и си играем! — Направи няколко крачки из стаята, отдръпвайки се настрани, и изведнъж рязко се обърна: — Знаеш ли как мога да поръчам такси?

Тамара не разбираше какво става.

— Какво? — объркано попита тя.

— Да вървим! — отсече Олга. — Ще ни помогнеш да се приготвим.

И тя излезе от кухнята, като преди това захвърли вестника на масата.