Александър Белов
Последен изстрел (33)

33.

Телевизионните дебати трябваше да се състоят в петък, два дни преди изборите. И двамата кандидати пристигнаха в Останкино в компанията на големи групи от свои застъпници. Но след известна разправия пред входа пуснаха в студиото само по четирима души от всяка страна. Двамата Гудвини, Макс и рижият Антон представляваха Белов. Вадим, Артур Лапшин и двама мрачни каяци представляваха Каверин. Тях обаче също не ги пуснаха в студиото, където трябваше да се проведат дебатите, а ги изпратиха горе — в режисьорската апаратна. Оттам всичко се виждаше като на длан, но беше невъзможно да се намесят в тайнството на директния ефир.

Взрени напрегнато един в друг, двете свити се разположиха покрай стените на апаратната зад гърба на режисьора на предаването и неговите асистенти.

За да избегнат инцидентите, домакините веднага отведоха опонентите в различни гримьорни, така че те се срещнаха в самото студио.

— Ето го и Владимир Евгениевич! — едва ли не радостно възкликна Саша. — Е, ще си стиснем ли ръцете? Пазете си ръката, Володя…

— Добре, Саша — отвърна, настанявайки се на стола Каверин. — Но щом стана дума за ръцете, на мен ми се струва, че най-важното за тях е да са чисти!

— Точно така — съгласи се той, отдръпна се от четката на гримьорката и я помоли: — Моля ви, напудрете още малко Владимир Евгениевич…

Оля, която беше на вилата, остави книгата си и погледна към часовника. Оставаха още пет минути. Тя натисна копчето на дистанционното управление, но телевизорът не се включи. Започна да натиска всички копчета едно подир друго, но резултат нямаше.

— Иван! — повика паникьосано сина си. — Какво му става на това дистанционно?

Момченцето веднага дотича в стаята.

— Батериите му са паднали! — изстреля то и се хвърли към телевизора. — Аз ще го включа!

Щом екранът светна, Оля се успокои:

— Благодаря ти, Ваня… Иди да повикаш баба си, ей сега ще започне…

Той скокна от мястото си и с оглушителен крясък излетя като куршум от стаята:

— Бабче, ще показват тати!

 

 

Космос и Пчелата бяха седнали пред телевизора в кабинета на Белов. Когато на екрана се появи емблемата на Централната избирателна комисия, приятелите се спогледаха. Без да казват нито дума, вдигнаха свитите си юмруци, удариха ги един в друг и почти едновременно плюха през ляво рамо и почукаха по плота на бюрото. Пчелата отпи от една бутилка коняк и я подаде на приятеля си. Космос отказа. Той нервно запали цигара и се приведе към екрана.

 

 

Тамара приключи с бръсненето на мъжа си преди самото начало на телевизионните дебати. Тя грижливо избърса остатъците от пяна и прокара меката си длан по гладката му буза…

— Ти ще се справиш, Валера, вярвам в теб… — нежно му прошепна. — Ние с теб ще живеем дълго и щастливо!

Наведе се към неподвижния си мъж и притисна устни към бузата му.

На екрана на включения телевизор се появи емблемата на Централната избирателна комисия. Тамара увеличи звука и внимателно обърна към екрана главата на Фил заедно с възглавницата.

— Хайде да видим какво ще стане…

 

 

Подполковник Веденски затвори папката с гриф „Строго секретно“, прибра я в сейфа и погледна часовника си. Телефонът на бюрото му иззвъня, но вместо да вдигне слушалката, той стана от стола и включи телевизора. На екрана се появи заставката на телевизионните дебати на кандидатите за депутати. Веденски скръсти ръце на гърдите си и без да обръща внимание на телефона, който продължаваше да звъни, застина пред телевизора.

 

 

В апаратната на телевизионното студио режисьорът обяви:

— Десет секунди до началото…

Всички замряха.

— Три, две, едно… — напрегнато броеше режисьорът. — Начало!

Водещият на предаването изправи глава и засия с дежурната си усмивка.

— Добър вечер, уважаеми зрители, нашето предаване започва. Днес наши гости са кандидатите за депутати в Държавната Дума Владимир Каверин… — последва любезна усмивка на едната страна — … и Александър Белов — и леко кимване на другата.

— Извинете — веднага се намеси Белов. — Бих искал да поздравя жена си и сина си, както и всички мои избиратели, които сега гледат телевизия и се притесняват за мен. Благодаря им за подкрепата.

— Благодаря, разбрахме ви, Александър Николаевич. — Хвърли бегъл поглед към него водещият и се обърна към Каверин: — Владимир Евгениевич, какъв е вашият първи въпрос?

Той свъси побелелите си вежди, погледна над главата на Саша и малко надменно попита:

— Вие защитавате идеите за социална справедливост. А как се вписва това във вашия… във вашия, с извинение, бизнес?

Саша за миг се притесни. Но не заради това, че не знаеше какво да отговори. Просто не можеше да реши на кого да отговаря. Той нямаше никакво желание да гледа мрачната физиономия на Каверин, а не можеше да се ориентира коя точно камера е насочена към него в момента. В крайна сметка се обърна към водещия и доста самоуверено започна:

— През последните десет години много неща се промениха в нашия живот. Ние живеем в ново, демократично общество, в което всичко зависи от самия теб. Но не бива да забравяме, че има хора, които умеят да печелят пари, ала има и такива, които не умеят това. Аз смятам, че държавата не бива да пречи на първите и трябва да осигурява достойни заплати за вторите. Мога още да добавя, че моят фонд построи две църкви и финансира три благотворителни програми. Освен това ние спонсорираме нашите спортисти, занимаваме се с организирането на почивката на социално слаби семейства и…

— Добре, благодаря ви, Александър Николаевич! — прекъсна го водещият на предаването. — Разбира се, всичко това е много интересно, но ми се струва, че то измества основната тема. Сега е ваш ред да зададете въпроса си, моля…

Саша погледна към Каверин. Той посрещна погледа му със снизходителна усмивка. „Мръсник…“ — помисли си Белов. Започна да се нервира, тъй като поведението на водещия не му харесваше, а по-важното бе, че беше недоволен от себе си и от първия си отговор, който прозвуча някак самохвално и многословно, сякаш се оправдаваше за нещо…

— Аз имам личен въпрос към Владимир Евгениевич — твърдо и дори някак предизвикателно изрече: — Кажете, защо напуснахте работата си в органите на реда.

— Добър въпрос — кимна важно Каверин. — Да, за осем години служба в милицията успях да направя доста неща, но за съжаление не всичко, което ми се искаше. На свобода останаха и дори както виждаме, просперират онези, които трябва да лежат зад решетките.

— Не отговорихте на въпроса ми — настоя Саша. — Защо напуснахте службата си, уважаеми? И какви са вашите лични отношения със закона?

— Е, щом моят опонент отвори дума за закона — театрално разпери ръце Каверин, — то нека той да разкаже за онази част от своята дейност, която, меко казано, не е в съответствие нито с гражданското, нито с наказателното право.

Белов вече не можеше да се спре, настъпваше, притискаше и вървеше смело напред.

— Готов съм да споделя това с вас — отвърна, присвивайки нервно очи, — но само ако вие споделите с мен информацията, например за това как се озовахте в Чечения и на чия страна взехте участие в бойните действия?!

Водещият забеляза, че обстановката в студиото става напрегната и излиза от контрола му. Той се приведе над масата между спорещите и успокояващо вдигна ръце.

— Господа, господа, моля да спазвате коректен тон в диалога си!

Съперниците замълчаха. За миг в студиото настъпи напрегната тишина. После водещият кимна към Каверин.

— За разлика от господин Белов аз съм готов да аргументирам всяка своя дума — с леден тон отсече Каверин. — Аз твърдя, че той оглавява една част от организираната престъпност, чиито членове в този момент се намират тук, в студиото. Самият господин Белов преди време беше следствен по обвинение в убийство и само по една случайност успя да се измъкне от правосъдието.

Саша се подсмихна:

— Искам да ви поясня, Максим, както и на всички телевизионни зрители, че в момента господин Каверин цитира една своя листовка под названието „Мутрите напират към властта“, нали така? Всъщност това е същата листовка, която самите те откраднаха и изгориха с цел провокация!

Каверин демонстративно се засмя, отново разпери ръце и попита:

— Максим, позволете ми под формата на следващ въпрос да покажа на избирателите един малък видеоматериал, който ще премахне всички неясноти за поведението на моя опонент.

— Да, разбира се, това не противоречи на нашия регламент — съгласи се водещият. Той, изглежда, беше предупреден за видеозаписа.

„Ей сега ще ти приседне, Володенка! — помисли си обладаният в един миг от пълно спокойствие Белов. — Сега най-важното е Антон да не ме подведе…“

Горе в апаратната режисьорът бързо изкомандва:

— Видео, заставка.

Момичето на пулта веднага превключи нещо и долу на монитора в студиото се появи емблемата на Централната избирателна комисия.

— Дайте касетата — протегна ръка тя.

Вадим направи крачка напред, извади една касета от кутията й и я подаде на момичето.

— Същинска Хирошима! — ехидно намигна той на невъзмутимите Гудвини.

Момичето сложи касетата и натисна копчето. На работния монитор срещу нея се появиха засмените Фил, Космос и Белов. Тя спря записа и кимна на режисьора:

— Готово.

Той се наведе към микрофона.

— Внимание, пускам записа — прогърмя гласът му в студиото.

Каверин се обърна към монитора в студиото и погледна тържествуващо към Саша. Заставката на Централната избирателна комисия изчезна и…

На екрана на монитора един плешив гробар почтително сведе глава над ръката на надменния Дон Корлеоне в изпълнението на Марлон Брандо.

— Моля ви, станете мой приятел, дон — разнесе се в студиото носовият глас на преводача.

В телевизионното студио се разнесе тих смях. Победоносната усмивка бавно изчезна от лицето на Каверин, тъй като още не беше в състояние да разбере какво става. Саша доволно се усмихна. Операторите зарязаха камерите и с весело недоумение се загледаха в „Кръстникът“. Единият се обърна към другия и завъртя пръст до слепоочието си.

Режисьорът изтича до пулта в апаратната и започна да крещи на нещастното момиче:

— Ленка, по дяволите, какво става?!

От другата й страна с озверял вид крещеше Вадим:

— Изключи го бързо, глупачке! Да не си откачила?!

Обърканото момиче натискаше ту едно, ту друго копче. На нейния работен монитор вървеше записът на побоя с участието на Фил, Космос и Белов, който в момента сияеше долу.

— Не разбирам защо стана така?! — жално нареждаше тя. — Нали виждате… Господи, ама какво става тук!

Най-сетне изключи магнетофона си и на екрана на монитора се появи сняг.

Момичето скочи, обърна се към прозореца на студиото и видя, че там на монитора… продължаваше излъчването на „Кръстникът“! Тя се отпусна на стола и отчаяно се хвана за главата. Вадим изпсува яростно на майка и изскочи от апаратната.

В апаратната цареше паника. Техници и инженери се щураха насам-натам, всички вдигаха страшна врява и псуваха като каруцари. На никого и през ум не му минаваше да провери кабелите, които излизаха от пулта, макар че сред тях трябваше да има и един червен кабел, който беше изчезнал.

Вбесеният режисьор отблъсна разплаканото момиче встрани от пулта и изрева в микрофона:

— Готови за включване от студиото!

Операторите се хвърлиха към камерите си. Вадим прошепна нещо на Каверин, бързо отскочи встрани и тръгна обратно нагоре. Водещият бързо надяна извинителна усмивка на лицето си и се обърна към камерите.

— Внимание, начало! — с гръмотевичен глас изкомандва режисьорът.

— Уважаеми телевизионни зрители, стана един неприятен гаф, за който молим да ни извините — изрече водещият. — Както се казва, това са рисковете на живото предаване…

— Максим, извинете… — обърна се любезно към него Саша. — Много съжалявам, че на Владимир Евгениевич не му се удаде да ме разобличи, да ме прикове, тъй да се каже, на позорния стълб и прочее неща от този род… Може ли аз сам да направя това?

Водещият притеснено погледна вкаменения Каверин и разпери ръце:

— Днешните дебати придобиват все по-сензационно звучене… Моля, Александър Николаевич.

— Момчета, на коя камера да говоря? — попита Белов операторите.

Един от тях вдигна ръка и той се обърна към него:

— Уважаеми избиратели, симпатизанти и противници. Преди малко трябваше да ви покажат видеозапис с оперативни кадри, направени от специалните служби. Сигурно ще успеят да го направят друг път. Общо взето, в тяхното съдържание няма нищо криминално, в обратен случай сега аз щях да лежа в затвора, а не да разговарям с вас. И въпреки това… — Саша сплете пръстите на ръцете си и напрегнато се наведе напред, сякаш се опитваше да премине през обектива на камерата и да отиде при самите зрители. — Аз ще бъда откровен с вас, защото ви уважавам. Да, аз съм имал и имам работа с представители на различен тип общности. Да, аз неведнъж в живота си съм попадал в екстремни ситуации и е имало моменти, в които съм бил принуден да престъпя закона… Но кажете ми, моля ви, кой гражданин на Русия не се е сблъсквал с подобно нещо? Ако не сме лицемери и не искаме да излъжем самите себе си, знаем, че въпросът не е в това. Въпросът е в това що за човек си ти и какво искаш да направиш. В крайна сметка всички ние искаме да живеем нормално в своята страна, да мислим за бъдещето, да отглеждаме децата си. Друг е въпросът, че един човек попада във водовъртежа, а друг си прави хербарий от пеперуди. Но така ще бъде винаги, защото животът е такъв. Всички вие знаете, че беззаконието в Русия, с което всички ние по един или друг начин сме изцапали ръцете си, започна отгоре, от властта. Защото, когато властта е слаба, продажна и не носи отговорност за думите си, тогава в страната настава хаос. И затова като кандидат за депутат аз виждам своята задача в това да помогна, за да сложим край на този хаос. Вие ще кажете: кой си ти, Александър Белов? И защо смяташ, че си способен да направиш това? И аз ще ви отговоря. През последните дни вие сигурно сте видели по телевизията клиповете, в които различни хора говорят за мен. Колко на брой бяха те? Десет, осем? Такива клипове могат да бъдат направени с хиляди. И всички хора в тях биха казали, че към Белов можеш да се отнасяш добре или зле, но и че той винаги е бил справедлив и е държал на думата си. И така, аз отговарям за своите думи. А сега изборът е ваш. Това е. Благодаря ви за вниманието.

За миг в студиото се възцари пълна тишина и изведнъж отгоре, от апаратната се разнесоха ръкопляскания. Това бяха Гудвини, които оцениха импровизираната реч на своя бос. Макс и Антон веднага ги подкрепиха, след тях започнаха да ръкопляскат режисьорът, техниците и осветителите. В студиото се разнесоха аплодисменти и дори операторите ръкопляскаха на Саша.

Не аплодираха само трима души — водещият на предаването и неговите гости. Но Максим веднага се окопити, защото все пак водеше предаване на живо, и с професионално радостна усмивка запляска с ръце! Той погледна изразително към Каверин, онзи веднага се досети, че е пред камерите, и се принуди няколко пъти да плесне с черната си мъртва ръка по лепкавата си от пот длан…

А горе, в апаратната, рижият Гудвин се приближи до вцепенения Вадим, погледна го в очите и хапливо отбеляза:

— Същински Пърл Харбър, сър…