Александър Белов
Последен изстрел (44)

44.

Каверин започна да празнува успеха на операцията по отстраняването на обкръжението на своя враг още през деня, след като скри на сигурно място Карелски и се убеди, че наоколо е горе-долу спокойно. Изгони жена си от къщи и започна методично да се напива в компанията на своя неразделен напоследък приятел Артур Лапшин.

Отначало двамата авери се чувстваха малко некомфортно. От Белов можеше да се очаква всичко и те изпитваха известен страх. Особено се страхуваше Артур. Той постоянно бършеше в панталоните си изпотените си ръце, вслушваше се във всяка стъпка и пиеше, но не се напиваше. Разговорът се въртеше предимно около събитията, случили се през нощта. Артур не разбираше защо, след като беше унищожил всички приятели на основния им враг, Каверин не пипаше с пръст самия Белов.

— Кажи ми, Володя, защо трябваше да усложняваме нещата чак толкова много? — попита той.

— А? — разсеяно уточни Каверин и наля още алкохол в чашите.

— Казвам, че аз веднага бих очистил Белов и толкова! Защо ти трябва да рискуваш?

Каверин не му отговори. Той се разходи с чаша в ръка из хола и спря пред портрета, на който беше изобразен като конник.

— Защо мълчиш? Защо са всички тези усложнения? — отново повтори въпроса си Артур.

— Ти бил ли си на Канарските острови? — изведнъж се извърна и попита Каверин.

— Какво общо имат Канарските острови?

— Бил ли си, те питам?

— Сто пъти! — изсумтя Артур. — Когато изчезнах оттук, пропътувах половината свят.

— Чувал ли си за гуанчите?

— За кого?! — учуди се Лапшин.

Каверин се усмихна с известно пренебрежение.

— За гуанчите, тиквенико. Това са били едни страхотни местни пичове, нещо като индианци, а сетне испанците ги асимилирали. Екскурзоводът ни разказа за тях. Казано накратко, те имали един мъдър закон. Ако някой убие, да речем, съседа си, знаеш ли какво правели гуанчите? Те не наказвали убиеца… — Той зае театрална поза, вдигна важно показалеца си и продължи: — А убивали сина му. Или брат му. Разбираш ли? Най-лесната работа е да осъдиш престъпника. Но съвсем друго нещо е да направиш така, че той да се мъчи и от мъка да не му се живее!

Артур кисело се усмихна:

— Че е така, така е… Само едно не ми харесва. Белов не е такова… как беше? Не е гуанч. Ще ни гръмне с някоя базука и ще гушнем босилека.

— Не се бой, Артурка — надменно се наведе над него Каверин и разроши косата му. — Няма да може. Всичко съм подредил — на Саша Белия не му остава много. Затова няма да пием за негово здраве — усмихна се той и отново взе бутилката.

Привечер гуляят в апартамента на Каверин достигна апогея си. Уискито, водката и конякът прогониха страха им. Сега пияните до козирките приятели посрещаха съобщението за среднощното клане в предизборния щаб на Белов във всяка емисия на телевизионните новини с пикантни шегички и пиянски кураж.

Когато на екрана отново се появиха кадри от мястото на убийството, пред входа в блока на Каверин спряха два джипа. От единия от тях слязоха мрачният като тъмен облак Белов и Шмит, който напрегнато се оглеждаше на всички страни. Начинанието на Саша никак не му харесваше, но той не събра смелост да спори с него.

— Той има ли деца? — попита Белов, докато сваляше палтото от раменете си и го разстилаше върху предния капак на колата.

— Не.

— Кои са неговите прозорци?

— На петия етаж, вляво от входа — неохотно отвърна Шмит.

— Дай… — протегна ръка Саша, без да откъсва очи от светещите прозорци на петия етаж.

Шмит въздъхна, извади от автомобила една картечница „Калашников“ и му я подаде. Саша намести оръжието върху предния капак на джипа и дръпна затвора.

— Според следствените органи жестокият и демонстративен характер на убийството разкрива почерка на организираната престъпност — съобщаваше говорителят. — Самият новоизбран депутат отказва коментари, а неговата служба за безопасност е настроена крайно недружелюбно. Засега е трудно да се правят каквито и да било изводи за случилото се. Ясно е само едно. Демокрацията в Русия беше подложена на поредната атака от страна на силите на екстремизма.

Пияният до козирката Каверин се разкикоти и посочи с черната си ръка към екрана на телевизора.

— Ти да видиш, утре тигърът в зоопарка ще прегризе гърлото на чистачката, а тия ще започнат да пищят, че демокрацията е в опасност!

— Точно така трябва — кискаше се мъртвопияният Артур. — На тия… екстремисти само им дай шанс…

— Страшна работа. Зверове! — надуваше се като пуяк Каверин. — Знаеш ли какво, Артурка, хайде да пием за онова, без което не бихме могли да живеем нито ден.

— Не искам да пия за жените — врътна глава Лапшин. — Те са кучки…

— Абе, нямам предвид жените! Да пием за онова, на което посветихме нашите горещи сърца. — Вдигна чашата си Каверин: — За демокрацията и законността! — възкликна той.

— Но пасаран! — изкрещя Артур.

И в този момент стъклата на прозорците със страшен грохот се посипаха по пода. Каверин се свря под дивана, а Лапшин изпищя пронизително и бързо се пъхна в камината. Отвън се разнасяше оглушителният трясък на картечницата. Куршумите се удряха в тавана и рикошираха на различни страни, забиваха се в пода и в стените и унищожаваха всичко по пътя си. Съдовете станаха на сол, от мебелите летяха трески, а мазилката се сипеше на ситен прах. Изведнъж стрелбата секна и в апартамента настъпи тишина.

Шашардисаният Артур изпълзя от камината и потресено промърмори:

— Мам-м-мка му… Добре, че не стреля с базука!

След него се показа и Каверин. Той се хвърли към прозореца и видя как два джипа стремително потеглиха от входа на неговия блок. Володя се обърна и огледа унищожения си хол. И първото, което забеляза, беше простреляното на три места точно в средата на гърдите черкезко наметало на тържествения му портрет.