Александър Белов
Последен изстрел (11)

11.

В клуба отведоха Макс в общата зала и го настаниха пред една отрупана с ястия маса. Той с готовност се зае с храната под надзора на тримата каяци на Зорин. След изразходените нерви на улица „Голяма каретна“ изпитваше зверски апетит.

Виктор Петрович и Белов разговаряха в билярдната зала.

— Доколкото разбирам, заповедта е дадена отгоре — със загрижен вид излагаше версията си за случилото се Саша. — Вече се мятат на всички и чрез мен искат да стигнат до теб. Сигурен съм, че сега ще подхванат и фонда…

Виктор Петрович го слушаше и замислено обикаляше със стика край масата. По вида му човек изобщо не можеше да отгатне кое в момента го вълнува повече — нападението срещу Белов или лошото разположение на топките върху масата. Естествено, Саша се подразни от това.

— Ясна работа — отбеляза с безразличие Зорин.

— Значи трябва да измислим нещо! — сърдито възкликна Белов. — Защото вие там се хапете в тъмното като кучета, а мен ме налагат по главата. Това не ми харесва, разбираш ли?

— Е, Саша… — с усмивка разпери ръце Виктор Петрович. — И ще продължат да те налагат. А ти какво искаш?

— Искам да работя нормално — отсече той.

— В Русия не може да се работи нормално. В Русия може само да се оцелява… — поклати глава с шеговита назидателност Зорин.

Той се надвеси над масата и изпълни един старателен удар. Оранжево-бялата топка бавно се търкулна към дупката с мрежата в центъра, но ръката на Белов я пресрещна и я сграбчи. Той подхвърли топката нагоре и предизвикателно погледна партньора си. „Стига си се правил на луд, нещата са сериозни!“ — казваше тежкият му поглед. Виктор Петрович въздъхна и остави стика на масата.

— Добре, ценните указания са следните — сухо каза. — Спешно трябва да поговориш със счетоводителя на фонда. Трябва да закриеш проблемните операции. Ти също трябва да се покриеш. Сложи си максимална охрана. Когато отиваш някъде, съобщавай на всички. А още по-добре ще е винаги да водиш със себе си адвокат. Е, те няма как да се докопат до мен — самодоволно се усмихна Виктор Петрович, — но теб така могат да те цапардосат, че сетне и по чертеж няма да успеят да те сглобят!

Белия го изгледа изпод вежди. Разбра, че Зорин отново му отказва помощта си. За кой ли път вече хитрият и предпазлив чиновник „великодушно“ оставяше своя партньор насаме с проблемите му! За кой ли път се боеше да направи нещо за него. За кой ли път равнодушно се потапяше на дъното, хлъзгав и повратлив като змиорка!

„Ама, че гадина!“ — помисли си Белов.

Той кимна резервирано и излезе от залата, без да се сбогува.