Александър Белов
Последен изстрел (20)

20.

Както винаги в неделя приятелите се срещнаха в болничната стая на Фил. Това отдавна вече се бе превърнало в традиция. В началото всеки път, когато се събираха край леглото на Фил, Белов, Космос и Пчелата очакваха някакво подобрение, но неделите се нижеха една след друга, а състоянието на техния приятел не се променяше.

С течение на времето посещенията в болницата се превърнаха в традиция и в някакъв обред за вярност към дългогодишната дружба. Често ставаше така, че тук те обсъждаха разни неща, вземаха важни решения и крояха планове. Всички смятаха, че това е правилно, защото това обстоятелство им създаваше илюзията, че Фил продължава по някакъв начин да участва в работите на Бригадата.

Ето, че и тази неделя Белия влезе в болничната стая, седна на стола и започна да преглежда днешните вестници. Разгърна първия и веднага се натъкна на една голяма, разположена почти на четвърт страница снимка на Каверин. На нея съперникът му беше изранен и изтощен и стоеше с непоколебимо и мъжествено изражение в една дълбока яма под прицела на автоматите на бунтовниците.

Белов възкликна с изумление и насмешка:

— Ех, мама му стара! „От чеченския плен — в депутатския стол“ — прочете той заглавието на статията, изсмя се и разпери ръце. — Какъв ти плен, по дяволите?! И това ми било жертва на войната…

Пчелата, който подреждаше чашите на масичката, хвърли един поглед към вестника и възмутено отбеляза:

— Лъже като Троцки, мамка му…

Извади от хладилника бутилка шампанско, започна да я отваря и продължи:

— Помолих Ваха и той проучи всичко за него. След онази касапница на гарата го прибрали хората на Тариел и той, мръсникът, веднага впил зурла в кранчето. После скъсал с турците и получил права за възстановително строителство. С една дума, здравата се е нагушил!

Белов процеди през зъби:

— Вечно оцелява като котка!

— Абе, дай да му светим маслото и толкова — предложи Пчелата.

— Не може — поклати глава Белов. — Той е под закрилата на федералните.

— Стига, бе! — Наливайки шампанското в чашите, Пчелата застина от изумление и попита: — Ами, тогава ти как се каниш да спечелиш изборите в конкуренция с него?

Саша сви рамене:

— Кротко и мирно.

В болничната стая влезе Космос. Той носеше букет бели рози и ваза с вода. Остави вазата на нощното шкафче до леглото на Фил, сложи цветята в нея и внимателно ги подреди.

— И отдавна ли е под шапката на федералните? — попита Пчелата Саша.

— Най-малко от три години…

— Ей, я стига сте дрънкали… — обърна се към тях Космос. — Защо не престанете да говорите за работа? При Фил ли сме дошли или какво?

— Косе, не се тръшкай… — отвърна Пчелата, разглеждайки вестника.

Космос го стрелна с мрачен поглед, приседна внимателно на края на леглото, наведе се към Фил и се заслуша. Щом видяха това, приятелите взеха чашите си и също се приближиха до леглото. И тримата мълчаха.

Пред тях лежеше приятелят им — неподвижен, блед, с хлътнали бузи. Половината от лицето му беше скрито под маската на апарата за изкуствено дишане, а по екрана на осцилографа се носеха равномерните линии на импулсите от животоподдържащата система. Всичко си беше както обикновено и както винаги…

Саша въздъхна и вдигна чашата с шампанско.

— Момчета, хайде да пием за Валера. Дано издрапа.

Момчетата също вдигнаха чашите си.

— И за твоята победа, Саша — добави Пчелата.

— Не — възрази Космос. Стана, поколеба се и предложи: — Хайде да пием за това винаги да бъдем рамо до рамо.

— Точно така — почти едновременно кимнаха Пчелата и Белов.

Те доближиха чашите си. Но приятелите не успяха да отпият от тях, защото до главата на Фил се разнесе тънко и пронизително пиукане. То идваше от една медицинска апаратура, а равномерните импулси по монитора се смениха с безразборно начупени линии.

— Какво става? — сепна се Саша.

— Не разбирам… — загрижено промърмори Космос. — Каква е тази работа?

Погледите и на тримата бяха приковани към разбунтувалите се уреди и затова никой не забеляза как клепачите на Фил леко потрепнаха.

Вратата се отвори и в болничната стая влезе разтревожена медицинска сестра.

— Момчета, какъв е този бардак тук?! — възмути се веднага тя.

— Ей, госпожо, какво става? — попита Пчелата.

— Тихо, тихо, ей сега ще разберем… — Момичето погледна към апаратите, обърна се и изкомандва: — Марш веднага оттук!

— Не, първо ни обясни какво става, човекът ли отива на кино или апаратурата ти? — наежи се Космос.

— После ще ми задавате въпроси! — отряза го медицинската сестра, побутвайки енергично младежите към вратата.

Те дори не успяха да мигнат, когато се озоваха в болничния коридор както си бяха с чашите в ръце.

— Не, това май не е от апаратурата… Какъв беше този звук? — чудеше се Космос.

— Дявол знае… — сви рамене Саша.

Не минаха и пет минути и медицинската сестра излезе от стаята. В едната си ръка носеше наченатата им бутилка шампанско, а с другата набираше някакъв номер на мобилния си телефон.

— Извинете, какво беше това? — попита Белов.

— С приятеля ви всичко е наред — побърза да го успокои момичето и напъха бутилката в ръцете му. — Понякога стават такива неща, техниката започва да се държи странно. Все пак той е жив, усеща нещо, сигурно си мисли някакви неща. А пък вие си правите купон там! — Тя поклати още веднъж глава и бързо пое нататък.

След като се отдалечи на няколко крачки от тях, медицинската сестра допря мобифона до ухото си.

— Борис Моисеевич, обаждам ви се във връзка с Филатов… — тихо заговори тя, отдалечавайки се по коридора.

Приятелите се спогледаха разтревожено и мълчаливо се вторачиха след нея.