Александър Белов
Последен изстрел (1)

1.

Измина повече от година, откакто Фил се озова в реанимацията. Повече от година Тамара лееше сълзи до леглото на неподвижния си мъж. И повече от година Белов търсеше възможност да отмъсти на Кордон.

Желанието му беше толкова силно, че дори измести на втори план тревогата за съдбата на приятеля му. Не, той посещаваше Фил в болницата, разговаряше с лекарите и правеше всичко необходимо за него. Но докато седеше до леглото на Фил, непрекъснато мислеше как да си разчисти сметките с продуцента. Преследваше го натрапчивата мисъл, че докато Кордон тъпче земята, Фил няма да се свести!

Но се оказа, че не е чак толкова лесно да премахне продуцента. Веднага след взрива той изчезна от Москва. Белов успя да разучи, че е забягнал в Щатите, ала там така и не се бе появил в къщата си в Калифорния. Естествено, той можеше да вдигне всички на крака и да издири гадината дори и в преизподнята, но предпочете да действа по друг начин.

Реши да изчака. Всичко трябваше да бъде извършено чисто, а за целта беше необходимо да даде време на Кордон, през което той да се убеди, че е извън подозрение. Неговият враг трябваше да се успокои, да се върне у дома, да се отпусне, да престане дори да мисли, че би могло да го споходи възмездие. И едва тогава можеше да го премахне без излишен шум.

В подкрепа на този план имаше и още едно обстоятелство. Ако очистеше Кордон веднага, това означаваше, че до известна степен щеше да постави под подозрение себе си, тъй като за интимната му връзка с бившата любовница на Кордон знаеше половин Москва. Затова най-напред трябваше да прекрати отношенията си с Ана и да даде такава публичност на разрива в техните отношения, че мотивът на ревност и през ум да не мине на нито един следовател.

Естествено, той не се страхуваше, че могат да го тикнат в затвора, защото нямаше нищо по-лесно от това да се погрижи за такава дреболия като осигуряването на алиби за себе си, Пчелата и Космос. По-скоро се боеше за своята репутация. Саша бе посветил твърде много време на опитите да се измъкне от омразния си образ на мутра. И в крайна сметка беше постигнал целта си. В очите на много хора се бе превърнал в почтен легален бизнесмен, фондът му редовно си плащаше данъците и това ново положение беше много приемливо за Саша. В структурите на бизнеса му все още имаше доста сенчести схеми, но всички те бяха много грижливо замаскирани, така че сега той приличаше на редови „нов руснак“ с тази разлика, че може би беше доста по-добър и предприемчив от повечето свои колеги. Ето защо в плановете му изобщо не влизаше възможността да се нареди в списъка на вероятните заподозрени в предстоящото убийство на Кордон.

Белов се запаси с търпение и зачака. А казано по-точно, той се подготвяше. През пролетта се сбогува с омръзналата му актриса, като се постара да направи това открито. Обеща на Ана почивка на Бахамите, тя се обади на всичките си приятелки да се похвали с предстоящото пътуване, а вместо това той й вдигна публичен скандал в един от известните нощни клубове и както се казва, затръшна вратата под носа й. На сутринта Ана му се обади по телефона (понеже разривът бе станал заради някаква дреболия), но той с неподозирана категоричност и студенина й заяви, че между тях всичко е свършено.

В края на лятото Кордон се върна в Москва. Саша изчака един месец и едва след това издаде заповед продуцентът да бъде поставен под наблюдение. Преди да свършат работата, наемниците трябваше да поогледат отблизо клиента. От началото Кордон предпочиташе да стои в сянка и да не се показва особено пред хората, затова усилията да бъде наблюдаван почти не даваха резултати. Но в началото на зимата той се успокои и започна да ходи по купони, на които беше придружаван предимно от Ана.

Белов много добре знаеше, че за продуцента артистката беше всичко на всичко прикритие — нещо като костюм за маскен бал. Кордон повече се интересуваше от млади мъже с определена ориентация. На това отгоре преситеният продуцент изпитваше непреодолимо влечение към авантюри — с лекота се събираше с някакви изключително съмнителни личности и със същата лекота се разделяше с тях.

За Саша щеше да е същински грях да не се възползва от тази непредпазливост на врага. Убийствата на хомосексуалисти от случайните им партньори бяха твърде често явление, пък и още едно престъпление от тази поредица едва ли би изненадало някого. Той заповяда на Шмит да започне подготовка.

Шмит нямаше нужда от подканяне, защото, както се казва, от нетърпение отдавна риеше земята с копита. Желанието му да отмъсти за Фил беше толкова силно, че почти открито изразяваше недоволството си от протакането и нерешителността на Белия.

Най-сетне той доложи, че всичко е готово. Същия ден Белов отиде в болницата при Фил.

Щеше му се просто да поседи малко с приятеля си, да го погледа, да докосне топлата му ръка… Но се случи нещо доста по-различно. Посрещна го лекуващият лекар на Фил и без да го поглежда в очите, го покани в кабинета си.

Разговорът беше труден. Лекарят не се впусна в излишни приказки и веднага хвана бика за рогата. Той обясни, че в състоянието на приятеля му няма никакви положителни промени. Нещо повече, заяви, че няма никакви основания за надежда.

— Разбирате ли, Филатов на практика е мъртъв — тихо, но спокойно каза лекарят. — Животоподдържащата система осигурява функционирането на организма му, но както сам разбирате, това не може да се нарече живот. Ако имахме някаква надежда, можехме да продължим да чакаме, но…

— Какво предлагате? — прекъсна го помръкналият Белов.

— Александър Николаевич, това положение не може да продължава безкрайно — категорично поклати глава лекарят. — Според закона, за да се изключат уредите, които поддържат живота, се изисква съгласието на роднините и жената на Филатов на практика даде това съгласие. Но аз бих искал да чуя и вашето мнение…

Саша стана, напъха ръцете си дълбоко в джобовете и с тежък поглед измери лекаря.

— Знаете ли, докторе, аз нищо не разбирам от медицина, но в едно не се съмнявам: дори ако на Фил не му е останал никакъв шанс, апаратурата, която поддържа живота му, ще работи. И на мен изобщо не ми пука дали вие наричате това живот или не. Ако на моя приятел не му е съдено да се оправи, той ще умре във вашата болница. Но единствено и само от старост, ясно ли е!?

Белов се обърна и излезе от кабинета, без да се сбогува. Той се обади от колата на Борис Моисеевич Боркер — неврохирурга, който оперира Фил. Оказа се, че преди да разговаря с Тамара и Белов, младият лекар от болницата се е посъветвал с него. И Боркер, общо взето, го е подкрепил. Обаче Саша не долови в думите на опитния лекар онази абсолютна убеденост, с която говореше младият му колега.

— Толкова ли е тежко положението, Борис Моисеевич — не се отказваше Белов. — Наистина ли няма никаква надежда?

Лекарят се поколеба, преди да му отговори:

— Вижте какво, Саша, ние всъщност знаем толкова малко за човешкия мозък, че е трудно да се твърди каквото и да било със сигурност… Ще ви разкажа една история. Веднага след като завърших медицинския институт през шейсет и втора година, започнах работа в затвора край Котлас и там се сблъсках с изключително интересен случай. Един затворник се опитал да избяга с автомобила, който ни зареждаше с хранителни продукти. Естествено, че не успял да се измъкне, защото се забил в бариерата. А шофьорът на камиона изтичал при катастрофиралия затворник и му пробил главата с една… как й викаха… манивела. Тя беше влязла в черепа през лявото му слепоочие и беше излязла през дясното му ухо. Докараха нещастника както си беше с манивелата в главата. Аз го прегледах набързо и видях, че травмата е изключително тежка и че той не дава никакви признаци на живот. Затова наредих да го откарат в моргата. Вечерта пристигна колата, която прибираше труповете, и тогава санитарите забелязали, че затворникът е жив! Откараха го в болницата, за да умре там, но той взе, че оживя! Дори не са му прилагали никакво лечение, защото не е имало с какво да го лекуват, но той издрапа и почти напълно се оправи. Само започна малко да си влачи крака и зрението му се влоши. Та така, Саша… Надявам се, че успях да отговоря на въпроса ви…

— Да, Борис Моисеевич, отговорът ви напълно ме удовлетворява. Благодаря ви… — Прекъсна връзката по мобилния си телефон и пое към къщи.