Александър Белов
Последен изстрел (35)

35.

Саша прекара съботата — последния ден преди изборите, вкъщи. През този ден агитацията беше забранена от закона, затова той нямаше никакви предвидени мероприятия. Пък и какво ли можеше да се направи за един ден? Той вече направи всичко, на което беше способен.

Денят беше прекрасен — топъл и слънчев, и цялото семейство Белови отиде на разходка в гората. Там беше чудесно. Птиците звънко чуруликаха, въздухът преливаше от тръпчивия и малко горчив аромат на младите листа, по откритите поляни жълтееха първите ярки цветчета на лютичетата…

Щом се озоваха в брезовата горичка, Саша съжали, че не е взел брадва и няколко празни буркана. Впрочем сгъваемият му нож винаги беше с него, а ролята на съд спокойно можеха да изпълнят пластмасовите чашки за еднократна употреба, които Олга беше взела. Той избра няколко дървета и направи върху белоснежните им стволове дълбоки странични резки. Брезите, които бяха в период на пролетното наливане със сокове, щедро дариха гостите си със сладката си течност.

— Оля, ти нали искаше брезов сок, спомняш ли си? — попита Саша, подавайки й първата чашка.

Тя си спомни и Саша разбра това по блясъка в очите й, по благодарната й усмивка и по лекото докосване на ръката й.

— А на мен? — веднага се намеси Ваня.

Оля даде чашката на сина си. Белов-младши не хареса брезовия сок. Той беше мътен и в него плуваха розовеещи парченца от дървесината, а на всичкото отгоре изобщо не беше сладък. „Спрайт“, който майка му носеше в чантата си, печелеше по всички точки.

За сметка на това Олга изпадна в истински възторг и изпи почти всичкия сок, който събраха.

След това запалиха огън, изпекоха картофи в жарта и ги изядоха заедно с всички хранителни запаси, които бяха взели от къщи.

През целия ден Белов се чувстваше спокоен и уверен. Той предпочиташе да не разсъждава върху шансовете си за победа на утрешните избори. И без това от него вече нищо не зависеше.

Едва вечерта, когато се настани с бутилка вино край разпалената камина, Белов се върна към предизборната си кампания. И по-точно, към нейната последна част. Онова, което Антон направи, беше направо фантастично. Момчето успя да измъкне асото коз направо от ръцете на този подлец Вова. И то в последния момент, когато вече, общо взето, нищо не можеше да бъде поправено!

Белов научи, че вчера отборът на Каверин е положил титанични усилия все пак да пусне своя унищожителен компромат в ефира. Но всичко, което бяха успели да постигнат, се свеждаше до това да завъртят записа по някаква кабелна телевизия. Обхватът на въпросното каналче обаче не стигаше до техния избирателен район.

Да, Саша имаше всички основания да бъде доволен. Той отпи още една глътка от виното и изведнъж най-неочаквано дори за самия себе си тихичко подхвана:

— А каза-а-а-а-кът беше досетли-и-ив…

Той прекъсна песента си и се подсмихна. Направо беше невероятно какво прекрасно настроение го бе обзело в навечерието на изборите! Саша взе пистолета за ракетите, излезе навън и гръмна нагоре от двете дула едновременно.

Изплашената Олга се появи на верандата. Но тя веднага се успокои, щом видя в ръцете на мъжа си пистолета за ракети.

— Саша! Да не би вече да е настъпил Денят на граничаря?

— Оля, ще ти кажа една гатанка — обърна се той към жена си. — И зиме, и лете — все едно цвете, що е то?

— Знам, знам… — усмихна се тя. — Саша Белия.

— Умница си ми ти, дъще моя! — Засмя се той и сложи в пистолета за ракети два нови патрона.

— Саша, свършвай вече, ще вечеряме…

— Ей сега идвам, Оля…

Саша изпрати още две ярки ракети към небето и доволен тръгна към къщи.