Александър Белов
Последен изстрел (50)

50.

По широките стълбища и просторните зали на огромния новостроящ се търговски комплекс се разхождаше неговият бъдещ собственик Владимир Евгениевич Каверин. Беше заобиколен от свита, която се отнасяше към него с подчертано уважение и която се състоеше от отговорника по строителните работи Артур Лапшин, Макс Карелски и трима охранители.

На Каверин му се завиваше свят от мащабите на строителството. А мисълта, че цялата тази машина е негова, го възбуждаше и го хвърляше във възторг.

— Я виж, Артурка, какъв дворец сме издигнали! — развълнувано и гордо дърдореше той и непрекъснато размахваше наоколо черната си ръка. — Ние сме тези, които подариха на народа щастието да бъдат потребители! Повече пари, повече стоки, повече щастлив и красив живот! Представяш ли си, само след половин година тук ще бъде претъпкано с хора! Стройни девойки с големи цици ще купуват бельо и парфюми, техните мъже кретени ще мерят глупави обувки и костюми за по две бинки в долари.

Артур, който вече беше свикнал със своя неудържим шеф, поклати одобрително глава, но без особен ентусиазъм.

— Кажи, не съм ли страхотен, че те измъкнах от този шибан Дюселдорф? — потупа го по рамото Каверин.

— Страхотен си — покорно се съгласи той.

— А за това, че реших въпроса с Белия, страхотен ли съм? — отново го посочи с желязната си ръка Каверин.

— Страхотен си…

— А така, видя ли! — радостно се разкикоти Володя. — Кога ти обещах всичко това? Щом кажа нещо, правя го, такъв ми е характерът! Михалич — обърна се към началника на строежа, — как мислиш, ще успеем ли да ощастливим народа за Нова година?

Мъжът разпери ръце.

— Стегни се, Михалич — закани му се Каверин. — Приятелството си е приятелство, но ако не предадеш обекта до трийсет и първи декември, ще те обеся с главата надолу на онзи балкон. Не се шегувам.

Началникът на строежа навъсено замълча. Вече беше свикнал с подобни заплахи. Каверин вдигна глава и отново сръга Артур в ребрата.

— Хайде да погледнем горния корпус.

— Ти върви, аз не искам.

— Ти губиш! — изсумтя Володя. — Там ще има оранжерия. Знаеш ли колко ще е красиво? Като в рая! — Тръгна към стълбите и подхвърли на охранителите: — Един да дойде с мен!

Скри се нагоре по стълбището в компанията на началника на строежа и на единия охранител. Останалите охранители веднага се отпуснаха и запалиха цигари.

— Абе, не е лошо тук, нали? — отбеляза единият от тях.

— И статуи ще сложат — съгласи се другият.

— Така ли? Голи жени ли ще има?

— Може да са жени, а може да са коне — един дявол знае!

— Ей, стига сте дрънкали! — подвикна им Макс. — Работете!

Печалният Артур кимна по посока на стълбището и се оплака:

— Нашият ботаник май съвсем се е смахнал…

— Престани, не е твоя работа — мрачно отбеляза Макс.

Артур сведе глава и измърмори:

— Завържи си връзките…

Карелски погледна в краката си и видя, че връзката на дясната му обувка наистина е развързана. Той клекна, а Артур пъхна ръце в джобовете си и бавно тръгна напред.

Направи десетина крачки, зави зад ъгъла и видя до входа на външния коридор един заварчик, облечен в работно облекло и с маска на лицето, който се бе навел над някакви железарии. Артур се намръщи, тъй като по заповед на Каверин всички работи на строежа се прекратяваха по време на неговите инспекции, а работниците се криеха по бараките.

— Ей! — извика на ударника.

Заварчикът не помръдна. Артур сви рамене, върна се и посочи:

— Макс! Там има някакъв стахановец…

Карелски стана, подмина Артур и зави зад ъгъла. Видя приведената фигура на заварчика и се подсмихна:

— Ей, боец на трудовия фронт, какво правиш тук?

Мъжът не отговори. Тогава Макс го бутна по рамото:

— Какво ти става, да не си глух?

В същия миг заварчикът се обърна и свали маската от лицето си. Макс се вцепени — пред него стоеше Белов. Ръката на Карелски посегна към пистолета, но Саша се оказа по-бърз. Със светкавично движение заби оксижена в крака на врага си. Мощният електрически ток прониза Макс. Той тихо извика и падна по гръб.

Белов хвърли бегъл поглед към гърчещия се на пода Макс, скочи на крака, свали работното облекло и измъкна от кобура под мишницата си своя любим магнум със заглушител. Беше решителен, концентриран и безпощаден.

Без да губи нито секунда, излезе от укритието си. Първият, когото видя, беше Артур. Той дори не успя да реагира. Чу се приглушен пукот, Артур разпери ръце и падна по лице. Саша го прекрачи и продължи напред.

Срещу него вече бързаха двама охранители, които бяха дочули шума от падащите тела. И двамата държаха в ръцете си пистолети, но нито един от тях не успя да стреля. Магнумът на Белов ги изпревари. След трите бързи изстрела с охранителите беше свършено.

Саша напрегнато се ослуша и се огледа. Наоколо беше тихо. Той се върна обратно при Макс, като пътьом доуби агонизиращия Артур.

Максим Карелски все още беше жив. Изтезаван от оксижена, той с мъчително хриптене се тресеше върху бетонната плоча. Очите му бяха забелени, по устните му имаше пяна. Саша измъкна оксижена и клекна до Макс. Сетне извади от горния джоб на ризата си снимката на надписа, който беше оставен в болничната стая на Фил: „Яж, животно.“

Макс се свести. Погледът му се спря на снимката. Бледите му устни се разкривиха в злобна усмивка и той с усилие прошепна:

— Мразя те, свиньо…

Саша скръцна със зъби, смачка снимката и я тикна в устата на убиеца. Сетне се изправи и стреля три пъти в гърдите му. Макс потръпна, изви се като дъга и замря. А Белов вече крачеше към стълбището, което водеше към втория етаж.

— Това ли е оранжерията? Михалич, това ли е оранжерията?! — крещеше Володя, приближавайки се към нещастния строител. — Това е лайно, а не оранжерия! Какво имаш тук по проект? Финландско огнеупорно стъкло! А твоето какво е?

— Доставчиците ни подведоха… — виновно мърмореше началникът на строежа.

— Доставчиците ли?! — още по-силно извика Каверин. — А откога съм казал да се изчисти мръсотията от басейна?! Провери ли хидроизолацията?! След една седмица ще слагаме помпите, а ти къде блееш?!

Саша съсредоточено се вслушваше в разговора и се качваше по стълбите. Забеляза празна кофа от боя и я взе.

Качи се на втория етаж. Гласовете идваха някъде отдясно. Той направи още няколко крачки и стигна до самия ъгъл. Намести кофата удобно в ръката си и я хвърли далеч напред и настрани. И в мига, в който тя се стовари с грохот, Саша изскочи от прикритието си.

Каверин моментално се шмугна зад гърба на охранителя, той пък хвана пистолета си, но Белов вече натискаше спусъка. Магнумът подскочи на два пъти, изстрелвайки куршумите, а охранителят тежко се отпусна на пода и остави шефа си беззащитен.

Белов стрелна с бегъл поглед шашардисания началник на строежа и бързо му посочи с пистолета към ъгъла. Изплашеният до смърт строител веднага изхвърча натам, покри главата си с ръце и клекна.

Белов и Каверин останаха сами.

Без да сваля пистолета, който беше насочен към челото на неговия враг, Саша тръгна напред. Белият като тебешир Каверин отстъпваше и безпомощно се оглеждаше на всички страни. Най-сетне гърбът му се опря в перилата, които преграждаха външния коридор, водещ към втория етаж. Долу, зад гърба му беше дълбоката яма на изкопа за басейна.

Без да произнася нито дума, Белов се приближи плътно до Володя. Дулото на магнума почти се опря в гърдите му. Нямаше спасение. И тогава Каверин смъкна каската от главата си, удари пистолета с нея и веднага хукна настрани.

Това едва ли можеше да се възприеме като опит за спасение. По-скоро беше жест на отчаяние. Белов задържа магнума в ръката си и хладнокръвно стреля в гърба на бягащия Каверин. Володя падна по гръб като подкосен.

Спусъкът на магнума се закова назад. Пистолетът беше празен. Саша сложи нов пълнител и изстреля всички куршуми един след друг във вече мъртвото тяло на Каверин — този побеснял чакал, който беше съсипал живота му.

Всичко свърши. Но на него това му се стори малко. Сграбчи Каверин за краката и го помъкна към перилата. Прехвърли с известно усилие трупа през тях и го блъсна долу. Тялото на Владимир Евгениевич Каверин полетя към дъното на изкопа на неговия търговски комплекс. След една секунда оттам се разнесе глух звук от удар в земята.

Белов се обърна към началника на строежа и огледа с мрачен и тежък поглед сгърчената му в ъгъла фигура. Началникът на строежа се взираше в него с кръглите си от ужас очи, без да мига. Изведнъж Саша едва забележимо се усмихна и доближи пръст до устните си. Началникът на строежа, който не можеше да повярва на щастието си, веднага кимна и с готовност повтори жеста.

Саша извади носна кърпа, грижливо избърса магнума, захвърли го долу и се отправи към стълбите.