Александър Белов
Последен изстрел (21)

21.

— Ваня! — извика Олга. — Ела да закусиш!

Петгодишният Ваня Белов влезе в кухнята, притискайки с две ръце слушалките до ушите си. Момченцето тресеше в такт с музиката къдравата си главица и потропваше с крака. То се опита да се покатери на стола както си беше със слушалките, но майка му не му позволи. Олга свали от главата му уокмена и слушалките.

— Защо, бе, мамо? — изненада се Ваня. — Ама, това е Чайковски, Петата симфония, част втора…

— Сядай да закусваш, Чайковски! — подсмихна се тя.

Ваня седна край масата и веднага посегна към купичката с бонбони. Олга я премести в другия край.

— Първо ще пиеш айран — строго каза тя.

Ваня направи недоволна физиономия и започна да ръмжи.

— Не ръмжи! — скара му се Олга.

Момченцето отпи от айрана, облиза устни и попита:

— Мамо, утре нали е събота?

— Утре е четвъртък.

— А след четвъртък събота ли следва?

— Хубава работа! — засмя се тя. — След четвъртък следва петък…

В кухнята влезе бабата с разтворен вестник в ръка.

— „Кандидатът за депутат Александър Белов…“ — с нескрита ирония прочете тя и подаде вестника на внучката си. — Оленка, видя ли това?!

— Видях го — усмихна се младата жена.

— И какво мислиш по този въпрос?

Олга се поколеба. Щом разбра, че Саша е решил да се яви на изборите, тя се зарадва, само че предпочиташе да не показва задоволството си. Страхуваше се нещо да не се обърка, защото беше сигурна, че тази стъпка не бе просто поредната авантюра на нейния неукротим мъж. В тази неочаквана постъпка тя виждаше не само неговото желание да промени живота си и да се раздели с престъпния свят. Саша искаше да си върне семейството и Олга беше убедена в това. Изборите бяха шанс да оправят всичко в своя живот.

Баба й вероятно не споделяше нейното убеждение, затова Оля само неопределено сви рамене, сведе очи и каза:

— Е… той отдавна се стремеше към това. Сигурна съм, че ще спечели.

— Аха, ако не го тикнат в затвора… — ехидно изсумтя бабата. Погледна с подозрение засмяната си внучка и строго попита: — Подаде ли молба за развод?

— Бабче, хайде да си поговорим за това друг път, искаш ли? — Олга се навъси и леко поклати глава, поглеждайки изразително към сина си.

Сега, когато Саша се бе включил в изборната надпревара, на нея дори и през ум не й минаваше да се развежда, камо ли да обсъжда тази неприятна тема с агресивно настроената си баба.

— Мамо, а след петък събота ли следва? — отново започна да я разпитва Ваня.

— След петък следва събота — потвърди Олга.

— А тати ще дойде ли в събота? — стигна Белов-младши до най-важния за него въпрос, макар да знаеше много добре отговора.

— В събота — засмя се Олга и разроши непокорните къдрици на сина си. — Хайде, яж! А после отиваш да свириш.

Ваня погледна тъжно към оставената на диванчето цигулка и тежко въздъхна. Все пак до събота имаше още много, много време.