Георги Константинов Георгиев
Антиистория славянобългарска (54)

Два анекса за един баланс вместо епилог

В заключителната пета глава бе направен опит да се намери място на българо-славянската езическа цивилизация сред останалите (ако думата цивилизация подхожда за случая) и се поставят на обсъждане философските проблеми на нейната история.

Ако не друго, струва ми се, можем да считаме за „научно установено“, че движещите сили в политическата история са паразитите и техните апетити.

В приложените анекси е извършена рекапитулация на „приносите“ на българската държава от езическия (?) период, в съкровищницата на традиции, устои, идоли и идеали, с които се откърмва до ден-днешен всеки властник, който бозае от „Майка България“.

 

 

На това място трябва да се нарисува карикатурата на катурнатата майка България и налегналите я с настървение (или умиление) политически свини.

 

 

Балансът, или инвентарът, се намира в двата анекса „А“ и „Б“ и придружаващите ги две таблици.

Анекс „А“

Рекапитулация на положението в дворцовите сфери

Конспективно и нагледно, то е изложено в таблото с портрети. Идеята за него е инспирирана от стенопис в „Парижката Света Богородица“. В една ниша върху стената на храма са изписани в медальони всички земни наместници на Христа. Католическата църква започва техния ред с папа Петър I. Този, комуто според евангелския текст Иисус казал: „Ти си камъкът, върху който ще бъде построена моята църква!“ и който в кобната нощ на предателството се отрекъл три пъти от божия син, преди петлите да пропеят.

Нашата галерия от типове започва с Авитохол — първият от „Именника на българските царе“, който живял по-дълго от орлите: 300 лунни или 291 слънчеви години, по изчисленията на В. Златарски в „Притурка № 1“ на том първи от неговата История на Българската държава. Той е в цял ръст, защото чл. кор. Бурмов ни съобщава „научно“, че митическият родоначалник на рода Дуло е самият Атила — вождът на хуните. Това откритие превръща Атила — Авитохол в съвременник на Христа. Последното твърдение се доказва лесно, като се знае, че годината на Кубратовата смърт е 642, и се извършат следните елементарни сметки (събираемите са от същия източник): 291 (Авитохол) + 146 (Ирник) + 2 (Гостун) + 58 (Курт) = 497 год.

Следователно: 642 — 497 = 145 год. сл. Р. Хр.

Последната разлика трябва да се намали с годините на възмъжаване на Авитохол (Срокът от 100–150 г. е напълно резонна корекция при онова ми ти библейско дълголетие). Така намираме, че „Бич Божи“ и „Син Божи“ били връстници.

Казват, че истинският Атила властвувал само 8 години: от 445 г., когато очистил брат си (с когото по завещанието трябвало да ръководят колективно хунските орди) до 453 г., когато на 15 март стражите му го намерили облян в кръв в леглото си. Медицинската комисия се произнесла незабавно: Естествена смърт, предизвикана от апоплектичен удар и задушаване от изобилната кръв, рукнала от носа и гърлото.

Тези факти противоречат на бурмовите „тезиси“, но толкова по-зле за фактите! И после, какво са 3–4 века за историята?

В първия ред на таблото с портретите читателят се среща с митическата тройка: Ирник, Гостун и Кубрат, след което са наредени другите български началници Аспарух, Тервел и т.н. Езическата галерия завършва с Борис-Михаил, канонизиран от светата византийска църква за Светец, задето извадил очите на син си Владимир и извършил през дългия си земен живот безброй подобни подвизи.

В Анекс „А“ ние възстановихме историческите права на всички помазаници на Тангра, включая еднодневките от смутните епохи, които нашите просветители обикновено отминават с презрително мълчание в букварите, с чиято помощ министерството на „народното“ просвещение създава истински патриотчета.

От систематизираните за пръв път в родната ни наука смъртоносни данни, читателят може да възстанови действителното положение в дворцовите сфери за 183 години (от 681 до 864 год.):

От общо цифром и словом 21 хана, 10 завършили летално, от противоестествена смърт, 6 изчезнали безследно; двама емигрирали във Византия и един завършил живота си в манастир.

Следователно:

21–19 = 2, т.е. от 21 ювиги хана, двама само склопили очите си в леглото.

Ако сравним тези резултати с данните за византийски или китайски императори, с папи или халифи, ще констатираме, че сме на път да открием една общовалидна закономерност за нетрайността на земната слава.

Избиванията в Плиска се извършвали по всеобщи правила, изработени в течение на хилядолетия от китайската, римска и византийска управленческа наука. Без оглед на бащинство, майчинство, братство или приятелство. Но това не попречило в моралния кодекс на деспотизма да бъде записано със златни букви:

Човек за човека е брат!!!

Илюстрована рекапитулация на полит. ръководство на ханството през езическата „ера“ от 681 до 864 година

(Второ преработено, допълнено и подобрено издание на „Именника на българските царе“ от колектив и автора)

Анекс „Б“

Сравнителна таблица за ханските дела и иноземните господари

В следващата таблица читателят ще намери една систематизация на канските дела и властвувалите над Византия, поднебесната империя, Арабския халифат, на Запад и Папството техни съвременници.

За броя на вътрешнополитическите обрати и преврати може да се съди от данните на предишната таблица. В това отношение ханството явно изоставало от латиноамериканските републики.

От таблицата в Анекс „Б“ и подобните ней в останалите пет тома читателят може самостоятелно да изчисли продължителността на владичеството над Македония, което реализирала за 1300 години, всяка една от балканските държави: България, Византия (Гърция), Сърбия и Турция. По този начин освен принос в „чистата наука“, ще се създаде и един солиден (и научен) критерий за правилното решение на националния въпрос в тази част на Балканския п-ов. (Както знаем, „естествените“ и „исторически“ права върху кожата на македонското, пък и на кое и да е друго население, произтичат от подобни сметки).

В подкрепа на законните аспирации на балканските властници могат да се направят изследвания и за „етническия“ състав на жителите на Македония или кой и да е друг граничен район.

Богатите възможности, които открива пред науката табличното, кондензирано и паралелно изложение на историята тук ще демонстрираме с един последен пример.

От 14 520 войни, водени за 6000 години в целия свят (от сътворението му), на ханството, за непълни два века (183 г.) се падат 33 (тридесет и три). За същия период за целия свят получаваме средноаритметично:

15000:30 = 500 войни.

(Делителят е 30, защото два века представляват 1/30 от шест хиляди години политическа история на света. Сметките са правени със закръгляния, които не влияят съществено върху нашите изводи).

Тогава, 33 от 500 е = на 1/15 (или около 7%).

Ако се вземе под внимание, че за половината от горния период нямаме никакви сведения, ще се окаже, че само на ханството се падат 2 х 7%, или около 1/7 от всички войни, водени в света за два века! По-нататък ползуването на демографските криви за световното население и простото тройно правило могат да дадат отговор на въпроса: По колко трупа се падат на глава от населението през въпросния героичен период.^[1]

Както виждаме, не можем да се оплачем от ненаситена военна и политическа „събитийност“. В замяна на това пък, откъм културни прояви, епохата е празна като библейска яловица.

Хронология на историческите събития в езическа България

БЪЛГАРСКИ ХАНОВЕ	Нац. освободителни войни и вероломни ромейски нападения	Вътрешно-политически събития и преврати с благотворителни цели	Грабежи, строителство и други икономически мероприятия на ханската власт в Плиска	Закони, данъци и други правни и административни актове в ханството	Културни и религиозни събития
АСПАРУХ (681–701) Първите 4 десетилетия от неговото ханстване не са обект на този том, за последните две разполагаме с богати източници: Арменската география на Филон Ширакаци; Нейните византийски интерпретации; „Акта Санкти Деметрий“; „Именника…“; „Виденията на пророк ИСАЙ“ и съвременни тълкуватели на тези „документи“: В. Златарски, Ив. Дуйчев, В. Мутафчиева, Фани Попова Мутафова, Петър Карапетров и др. членове на БАН, патриоти и патриотки (безкористни).	В 680 г. първата победоносна война срещу изоставената армада на отишлия на кални бани в Месемврия К. ПОГОНАТ. Серия от нови войни за юридическо признаване на ханството от императора и поставяне на началото на Б.Е. на 9.9.681 година. Испор, по единен план с Кубера, води война за солунската митница. Керамсийска България изчезва безследно. Испор загива край Днепър във война с измаилтяните и оставя гробница със съкровища, за да бъде открита от проф. Ваклинов и съветските другари за радост на читателите на „РОДОЛЮБИЕ“.	Аспаруховите дипломати сключват договор за взаимопомощ и отбрана с мизийските славяни. Ордата поема ръководната роля в ханството. Исперих си поръчва скиптър при византиеца Петрос и „федерира“ 7-те племена под скиптъра.	Изкопаване на ров около шатрите в „Ънгъла“ и строеж на диги около о-в БЕЛЕНЕ… Испор „иззидва зид от Доунава до Море“ и основава столицата ПЛЮСКА. (пророк Исай) Изкопаване на Новаковата бразда от Турну Северин до Браила. Освещаването на Даул Таш и други национални обекти.	Заселване на земята Карвунска с 1/3 от кумани, наречени българи и прокарване на закон чрез Народното събрание за семейните надбавки на многодетните карвунци. (пак Исай)	Няма, ако не се броят човешките жертвоприношения, които Тангра искал, за да даде благословията си за освободителното дело на Испора.
ТЕРВЕЛ (701–718) 704 г.	Безкръвна победа край стените на Цариград чрез военни маневри. Получаване на договорените в съседната колона кожи, титла и хламида	Юстинияна Безноси сключва договор с началника на българите и му обещава дъщеря, кесарска титла , червени кожи, злато, сребро, срещу няколко хиляди наемници	Освен кесарската титла, архонтът Тервел получава областта Загория и „особено разбогатява“	Тервел въвежда заплащане с лявата и дясна ръка. Платежни ведомости от епохата не са намерени	Други няма, освен вписка № 1 върху Мадарския барелеф за архонта Тервел и чичовците му от Солунско
716 г.	Опленяване на Тракия и преговори с Теодоси!!!	Нов, търговски договор с клаузи за връщане на политическите беглеци	Завличане на безброен добитък	Въвеждане на държавен монопол върху вътрешната търговия.	Няма!
717 г. Някъде около тази година Тервел изчезва.	Нов договор с екс-императора Анастасий Втори, за 30 кантара злато, но Лъв Трети разкрива конспирацията и праща ултиматум до Плиска. Пак се свлвичат кожи, но този път арабски и български, в полза на Византия.	В добавка, след провала, Тервел изпраща в Константинопол главите на съюзниците-заговорници.	Явно се работи на празни обороти и чиста загуба.	Което навярно и ускорява изчезването на забогателия хан.	както по-горе
ТЕКУЧ 1-ви (718–724)	Никой нищо не знае освен Златарски и авторите на „Именникът на…“
СЕВАР (724–739)	неизвестни	Край на династията ДУЛО	Всичко е изсмукано от пръстите.
КОРМЕСИЙ (739–756) 755 г.	Бил за вечна дружба с империята, която завършила с малка война и победа на Византия край Дългата стена и Маркели.	„Изменил рода Дулов, но запазил реда и тишината в страната.“ Мирът бил възстановен и заложници изпратени в Константинопол.	както по-горе	както по-горе	както по-горе
ВИНЕХ (756–761) Отсъствува от Именника, а другите „източници“ не уточняват дали бил заклан или скалпиран.	Подписал капитулацията след горната война и в 761 г. взел своя реванш — в една нова война ромеите „били позорно разгромени“.	Но спечелилият военно Винех, загубил политически: Той бил заклан заедно с др. началници и на власт дошла нова династия — Угаиновата.	Изсмукването от пръстите продължава, макар че в някакви „източници“ няма дори и помен за тези именити държавни мъже…
ТЕЛЕЦ (761–764)	Нахлува с освободителни намерения в империята, но играта завършва за него „КАПО“.	Боилите виждат сметката на Телеца, сменят „династията“, за да качат на престола отново Вокиловата партия.	Византийците ни вземат златните легени, които си купил Телец от спестените командировъчни в Сицилия.	Подплашените от освободителите 208 хиляди славяни се спасяват от българско поданство чак в Мала Азия.	Както обикновено няма!!!!
САБИН (764–766)	Иска мир, но Константин Пети — Лайнаров тръгва на поход с 2600 кораба. Само бурята спасява ханството от олаиняване	Партийните му другари му подават оставката. Той спасява кожата си с бягство във Византия, оставяйки завещание.	???	???	???
ОМАР I (766–40 дни)	Няма	Уволнен и изчезнал безследно	С което се поставя окончателен край на „династия“ Вокиловци…
ТОКТУ (766–767)	Неизвестно е дали принадлежал на партията на ястребите или гълъбите?	Нов преврат, заколване на Токту в Делиормана и нова смяна на „династията“.	отново никой нищо не знае
ПАГАН (767–768)	Новият хан е борец за мир — започва веднага преговори с Византия, на които присъствуват емигранти. След „позора“ Паган получава и войната, в която изгарят палатите му, а ханството е коварно ограбено…	За клаузите на „договора“ може да се съди по събитията: византийските жандарми арестуват на българска територия княз Славун и Кристиян. Самият хан бива пречукан и ограбен от верните си съратници в този труден за отечеството ни момент.	Неизвестни	Неизвестни	Няма други културни събития, ако не смятаме ползуването на разбойника Кристиян, като опитна мишка от византийските колеги на д-р Менгеле.
ТЕЛЕРИГ (768–777)	Константин Пети преговаря с пиратите в Егейско море, които приковавали Византия на Юг.	На север цари мир, от който се възползувал Телериг. В 774 г. той влиза в Македония, тогава Верзития.	Теофан казва, че целта му била да налови роби измежду тамошните славяни, а херодотите от БАН — за да освободи и обедини македонските славяни.		Сведения няма никакви, но само до култура ще да му е било на Телериг, ако съдим по последвалите събития. Все пак нашият хан се фамилиазирал с византийската култура посредством женитбата си след бягството в Цариград, с една братовчедка на Лъв Четвърти.
775 г.	С „малка война“ (с 80 000 солдати) Константин Пети Лайнара възстановява статуквото.	Телериг изколва шпионите на изкуфелия император в Плиска, но две години по-късно търси политическо убежище в Константинопол при наследника Лъв	Нищичко
КАРДАМ (7??-???) или (777–803)	За 14 години, до 791 г. няма ни дума в източниците. След което, една или няколко победоносни войни срещу Византия, я заставили да плаща данъци.	Тук вече никой няма дори идея, колко династии се изредили на престола за един век в Плиска.	Ако се вярва на бележката в съседната колона, ханството ще да е претърпяло пълен фалит — и в базата, и в надстройката.	Според хрониката на Кастамонийския манастир влахо-рихини и сагудати завладели България и Македония по „това време“ (на иконоборците)	Няма и няма откъде да има.
796 г.	Става размяна на заплахи… и фашкии, но разума надделява и до война не се стига
КРУМ (803–814) 805 г.	Война с аварите, първи контакти със „Запада“ и присъединяване на източната част на Аварския хаганат към ханство България.	Обединение на земите до р. Тиса и прокарване на границата по Карпатите до Днепър. Освобождение на дакийските славяни, тимочани, браничевци, абодрити, на сръбските и хърватски славяни, и обединението им с мизийските.	Разсъблича аварските трупове и създава национална униформа и морално-политическо единство между мародерите от двата етноса.	По неизвестни причини в ханството се появяват едновременно и внезапно просяци, крадци и клеветници; Алкохолици и Ичиргу боили.	Няма
808 г.	Поход на Никифор Първи Геник, който си търси секирата. Контрапоход на Крум и обир на хазната (11000 фунта злато), с което се слага началото на серията победоносни и прогресивни войни на живот и смърт, насочени на Юг, към Солун и Цариград.	Вакантни, и в очакване часа на своята свобода — остават македонските и тракийските, за която справедлива кауза Крум започва системна и всестранна военна подготовка.	Конфискации на имоти, обезземляване на непокорните и закрепо-стяване на „просяците“ в новосъздадените аграрно-промишлени комплекси, изкореняване на лозята и строителство на палати. Въпреки това, изключая Сердика, икономическият баланс на ханството си остава негативен поради грабителската политика на Никифор I.	Крум издава закони срещу тези врагове на отечеството, заздравява трудовата и изобщо дисциплина сред социално-диференцираните поданици и открива предсрочно ерата на безпросветния деспотизъм. С оглед неговото укрепване Крум разделя административно страната на окръзи.	Няма.
809 г.	Крум завладява и ограбва Сердика, днешна София, и изколва 6000-ния гарнизон. По Великден Никифор ограбва и опожарява Плиска.	„Бонапартистка“ вътрешна политика за елиминиране на непокорното боилство и централизиране на властта	Новият петгодишен план предвижда мощно удвояване на тежката индустрия и производството на оръжия, за защита на мирния труд на поданиците.	Македонската и тракийска теми били „разредени“ чрез „административни мерки“, за да се подготвят за заселване с братско население и присъединяване към „Майката Родина“.	и няма, освен
811 г.	Нова война на Никифор срещу ханството и повторно влизане в Плиска. Огън, плен, сеч и грабежи с печати. Контраатака на Крум и гибел на Геник Първи, който загубва черепа си.	На два пъти Крум бяга от Плиска, губейки пространство, за да спечели време по Сталин-Кутузовата „стратегия“. Отпразнуване победата над Никифоровата кратуна.	Внасят се византийски техници и арабски специалисти по използуването на оръжията за мирни цели. За тези реализации, освен свличане кожите на компатриотите, се оплячкосва Тракийската тема, а населението ? се депортира зад Дунава.
812 г.	Справедлива война срещу Михаил Рангаве и освобождение на Месемврия, абсолютно необходима за предразположените към подагра, хранени хора на страшния хан.			Продължение на войната, в която пада Люле-Бургаз и нови 50 хил. ромеи поемат пътя на север, където още в езическо време българските владетели интернирвали враговете на народа.
813 г.	Безуспешен опит на Рангаве за реванш, който завършва с отиване в манастир, заедно с фамилията.		Към Плиска биват откарани мраморни колони, стада добитък и покъщнина (явно Крум е бил страшен къщовник), и бронзовите мечка и дракон от императорският хиподрум.		Пренасяне в жертва на Тангра, на говеда и хора. Измиване на миризливите крака в Босфора и поръсване на войнството под стените на вечния град.
813 г. 17 юни	Справедливата война продължава срещу Лъв Пети Анадолски (и арменски). Крум завладява Одрин и отмъква нови хиляди роби.	Коварни преговори за мир и разбирателство с Византия, които едва не завършва с коварната кончина на хана.
814 г.	Подготовка за „последния и решителен бой“ (общо по Крумово време се водят 8 войни), но…	В разгара на подготовката за освобождение на Цариград, невидим и неосветен в българската история дворцов преврат прерязва гърлото на страшния хан в лето 11-то от възшествието му.	Даване отпор на дребнобуржоазните ревизионисти и преутвърждаване приоритета на производството от гр. А, нужно за усвояването на Цариградския хинтерланд. Благодарение мъдрата стопанска политика в края на петилетката великата армада е поставена на стража на мирните завоевания.	В 814 година Крум въвежда извънредно положение под лозунга: — Всичко за фронта! Всичко за победата!	Написване на неиздадения приживе: КАТЕХИЗИС НА ВЛАСТНИКА.
ДОКУМ 1-ви (814/814)	Не му било до тях… защото властвувал няколко седмици или дни, но във всеки случай много по-късо от Черненко.		???	???	???
ДИЦЕНГ 1-ви (814/81?)	След няколкомесечно царуване, ослепял и бил удушен.		???	???	???
ЦОГ 1-ви (817/815)	Изчезнал, без да остави ни вест, ни кост…		???	???	???
ОМОРТАГ (815–831) 815 г.	Византийският император Лъв Пети нахлул вероломно и нанесъл коварен удар при Баба Ески, на който Омортаг отговорил с мирни инициативи, които довели до 30-годишния мир.	Сюлейманкьойски мирен договор за границите, включване на блатото в пределите на ханството и размяна на пленници и говеда, срещу беглеци-славяни във Византия.	Строителство на аул на река Камчия, друг аул на р. Дунав и по средата — могила.	Ново административно разделяне на страната на окръзи, съобразно нарасналите роднински нужди, и въвеждане на нови чинове и титли.	Надгробни каменни плочи. Чаталарски, търновски и пр. гробарски надписи. В тях — начало на българската философска мисъл.
8?? г. 821–823 г.	Война с маджарите. В изпълнение на интернационалния си дълг, заедно с Михаил Пелтека, Омортаг ликвидира въстанието на Тома Славянина.	Затвърдяване на морално-политическото единство на службашката аристокрация.
827 г.	Война за обединението на славяните в Панония.	В 831 г. в разцвета на силите си се поминал внезапно.
МАЛАМИР (831–836)	30-годишният мирен договор не бил още изтекъл.	Посичане на братята Енравота и Виница, след което бог посякъл и него със сърпа си.	Неизвестни	Кавханът играел централна роля на юридически основания.	Останали са някоя и друга плоча в прослава на хана и кавхана.
ПРЕСИЯН (836–852) 839–842 г.	Мирна победа в Македония и присъединяване на 30 хиляди перси-вардариоти към българското племе. Война със сърбите и поражение на „българското оръжие“.	Въстание в Добруджа на интернираните там по Крумово време ромеи.	Няма, защото се решавали далеч по-важните проблеми на националното строителство.
845 г.	Малка, но коварна война на Византия за Беломорието, която завършва с ПАТ.
БОРИС I (852–889)	Това е рекапитулация само за дохристиянския му период от 852 до 864 г., през който период той сколасал да води 5 (пет) войни, последната, от които го направила зорлем покръстител и светия.
	Бурна и плодотворна международна дейност: Съюзи и контрасъюзи с Ростислав Моравски, Карл Плешиви, Людовик Благочестиви, Михаил Пияницата. Неуспешен флирт с папа Николай Първи. Малка война в 855–856 г., в която коварните ромеи „ни“ отнемат изконните български градове Филипопол, Месемврия и Анхиало. Войни с хървати и сърби, които завършват за хан Борис с двойно „капо“. И последна за езическата фаза война с Византия в 864 година, която приключва с посочените в останалите колони актове, явления и процеси.	Внос на жито и попове от Византия, с които тя искала да ни избави от сполетелите ханството природни и исторически бедствия.	Построяване на основите на славяно-българската църковно-болярска общност. Тази ранна какавида на днешната българска „социалистическа“ нация.	Административен акт за смяна на вярата на целокупното българско племе — В полунощ на Кръстовден през годината „куче“.	Няма, но количествените натрупвания на липса на култура ще доведат скоро до нов качествен скок на пристигналите от Византия попове и… просветители воглаве с огнения Патриарх Фотий и фелдкурата Ото Кац.

 

Тук приключва езическият период в българската политическа история, първият период на „обществено-политическата“ дейност на хан Борис и с нея нашият Първи том.

Бележити исторически личности в остатъка на света през същия период (681–864 година)

Византийски императори

— Константин Четвърти (668–685)

— Юстиниян Втори (685–695)

— Леонтий (695–698)

— Тиберий Втори (698–705)

— Юстиниян Втори (Безноси) (705–711)

— Филипикус Вардан (711–713)

— Анастасий Втори (713–715)

— Теодосий Трети (715–717)

— Лъв Трети Исавър Сириец (717–741)

— Константин Пети Копроним (741–775)

— Лъв Четвърти Хазарски (775–780)

— Константин Шести (780–797)

— Ирена (797–802)

— Никифор Първи Геник (802–811)

— Ставракий (6 мес. 811)

— Михаил Първи Рангаве (811–813)

— Лъв Пети Арменец        (813–820)

— Михаил Втори Пелтека (820–829)

— Теофил (829–842)

— Михаил Трети Пияницата (842–867)

Римски папи

— Свети Агатон (678–682)

— Свети Лъв Втори (682–683)

— Света Беноа Втори (684–685)

— Йоан Пети (685–686)

— Конон (686–687)

— Свети Сергии Първи (687–701)

— Йоан Шести (701–705)

— Йоан Седми (705–707)

— Сивиний (708–708)

— Константин (708–715)

— Свети Григори Втори (715–731)

— Свети Григори Трети (731–741)

— Свети Захари (741–752)

— Стефан Втори (752–752)

— Свети Стефан Трети (752–757)

— Свети Павел Първи (757–767)

— Стефан Четвърти (768–771)

— Адриан Първи (771–795)

— Свети Лъв Трети (795–816)

— Стефан Пети (816–817)

— Свети Паскал Първи (817–824)

— Евгени Втори (824–827)

— Валентин (827–827)

— Григори Четвърти (827–843)

— Серги Втори (844–847)

— Свети Лъв Четвърти (847–855)

— Беноа Трети (855–858)

— Свети Николай I Велики (858–867)

Западноевропейски крале

Ленивите крале:

— Шилперик Втори (670–721)

— Тиери Трети (654–690)

— Кловис Трети (681–694)

— Шилдбер (683–711)

— Клотер Четвърти (719)

— Дагобер Трети (699–716)

— Тиер Четвърти (713–737)

— междуцарствие (737–743)

— Шилдерик (743–751)

— Тиери Последни ???

След 100-годишна леност и бъркотия, в която непрекъснато се месили домоуправителите — майордоми и техните копелета:

— Св. Бега до 694 г.

— Пипин Херстал 714 г.

— Теодоалд до 714 г.

— Шарл Мартел 741 г.

ПИПИНИДИТЕ завършили с Пипин Къси (741–768), след което на сцената излезли КАРЛОВИНГИТЕ:

— Карл Велики (768–814)

— Луи Благочестив (814–840)

Имената са френско-немско-италиански, защото до ден-днешен европейските държавни задници си оспорват наследството на дядото КАРЛ и Людовик Благочестиви, поделено между тримата сина на последния:

— Лотар Първи (840–855)

— Людвик Немски (840–876)

— Шарл Плешиви (840–877)

След което, докато у нас настъпила известна стабилизация на трона, над Европа надвиснали облаците на безцеремонни борби за властта и кръгооборотът се ускорил!

Арабски халифи

— Мохавиа Първи (661–680)

— Язид Първи (680–683)

— Мохалия Втори (683–684)

— Мерван Първи (684–685)

— Абдал Малик (685–705)

— Валид Първи (705–715)

— Сюлейман (715–717)

— Омар Втори (717–720)

— Язид Втори (720–724)

— Хишам (724–743)

— Валид Втори (743–744)

— Язид Трети (744/744)

— Мерван Втори (744–750)

— Ибрахим (750/750)

— Ас-Сафах (750–754)

— Ал-Мансур (754–775)

— Ал-Махди (775–785)

— Ал-Хади (785–786)

— Харун-Ал-Рашид (786–809)

— Ал-Амин (809–813)

— Ал-Мамун (813–833)

— Ал-Мутасим (833–842)

— Ал-Ватък (842–847)

— Ал-Мутавахил (847–861)

— Ал-Мунтазир (861–862)

— Ал-Мутаз (862–866)

Китайски императори

— Гао Цунг (650–683)

— Ву Цетянг (683–705)

— Чунг Чунг (705–710)

— Рю Цунг (710–712)

— Хуан Цунг (712–756)

— Су Цунг (756–762)

— Тай Цунг (762–779)

— Де Цунг (780–805)

— Шун Цунг (805/805)

— Хян Цунг (805–820)

— Му Цунг (820–824)

— Чинг Цунг (824–826)

— Вен Цунг (826–840)

— Ву Цунг (840–846)

— Хуан Чунг (846–859)

— Ю Цунг (859–873)

Всички изброени китайски императори, управлявали през езическата част на българската ера, принадлежат на една и съща династия ТАНГ (618–907).

Други властници и събития

АЗИЯ:

— 676 — Обединение на Корея

— 745 — Монголска империя на уйгурите

— 760–770 — Арабите създават десетичната система от индуски произход

— 794 — Киото става столица на Япония

— 802 — Основаване на кралство АНГКОР — Камбоджа

— 842 — Разпадане на Тибетската империя

— 853 — Първата печатна книга в света в Китай

 

ЕВРОПА:

— 793 — Викингите започват своите нахлувания

— 862 — Викингът РЮРИК основава НОВГОРОД

 

ЮЖНА АМЕРИКА:

— 650–750 — Апогей на цивилизацията на МАИТЕ

 

АФРИКА:

— 700 — Империя в ГАНА

— 800–850 — Първи колонисти в Нова Зеландия и Великденските о-ви