Георги Константинов Георгиев
Антиистория славянобългарска (17)

1.1.2.4.
Краят на партията Дуло

Тервел склопил очи при неизвестни обстоятелства в осмия месец на цикловата година „заек“.^[1] От 718 до 754 година, за повече от 36 години, нашите унугундурски прадеди изчезват от византийските летописи. Този период, казва Златарски, е най-тъмният и неизвестен в българската история. Той, ще добавим ние, не е нито първият, нито ще бъде последният! Върху тъмния фон на неизвестността през осми век очертават профила си кървавите и безцеремонни схватки на борещите се за властта боили.

Както вече посочихме, единствен източник за този тридесет и шест годишен период е „Именникът на българските царе“. Неговата автентичност бе разгледана в първия свитък. Сега ще илюстрираме надеждността му. Още тук предупреждаваме за разликата в датиранията в „оригинала“ на този „документ“ и тълкуващите го книжни червеи. Корекциите се налагали поради несъответствието им с датите и събитията от други „извори“.

След кончината на Тервел, според интерпретацията на мастития професор, България била управлявана в течение на 5 лунни години и 8 месеца от неизвестен хан. Навярно злоумишлената ръка на някой от наследниците е изтрила името от колоната и преводачът бил изправен пред непреодолими затруднения. (Ако читателят все още си спомня „хипотезата“ за изчезналия каменен оригинал.)

Но за науката препятствия не съществуват! Един от германските изследователи — Маркварт (виж неговия труд „Старотурските надписи“), и известният ни негов петербургски колега — проф. Микола, в познатата ни вече „Хронология на турските, дунавски българи“ (Петербург — 1914 г.), чрез разчленяване и съчленяване на нечленоразделните думи от „Именника“, стигат до заключение, че името на този неизвестен хан било Текуч.^[2] Величието е семпло! Ето как просто се стига до това гениално решение на историческото уравнение и намиране на неизвестното:

„Цикловата година на Тервел — текучетемъ твиремъ, се разлага така: текуч етем, където текуч е собственото име на следващия княз, а «ет» на турски е куче, т.е. 11-ата циклова година“.^[3] Но по-сетне се предложил втори метод за разрешаване на проблема чрез едно друго разчленение на горния израз. Така: „тектомъ… коучи твиремъ, и тогава, токтом — става името на неизвестния турско-дунавски български княз, а коучи се произвежда от «коучь»^[4], което означава овен или овца, следователно осмата циклова година“.

Понеже подобни дисекции над сричките на мъртвия текст се струват, дори на нашия комбинатор Златарски, „малко пресилени и натегнати“, то ние предлагаме следната наша хипотеза:

Името на хана Текуч Първи произлиза от известното на целия български народ текучество. Предположение, което в онази епоха, наречена „смутно време“, с нейната мобилност върху ханския престол, ни дава един много по-ненатегнат отговор…

Но тук не свършва всичко. Който има куража да навлезе в секретите на тази историческа ахчийница, ще узнае, че за неизвестния хан в „Именника“ са предоставени цели 28 години. А ако си спомняте, ние спряхме часовника на нашата история в 718 година. Ако сега извършим една счетоводна корекция с пренос назад, ще съкратим всички години на тервеловото ханствуване, лишавайки от възраст Аспаруха с цели 6 години! Защото, по Златарски:

Текуч Първи (5 год.) + Тервел (17 год.) = 22 години. Тогава от общо 28 години, като извадим въпросните 22, получаваме разлика 6, с която управлението на никому неизвестния Текуч Първи се разпростира до 695 година, т.е. навлизаме дълбоко в запазения периметър на основоположника, изхвърляйки от историята кесаря Тервел с кожите и хламидата.

Ако извършим преноса напред:

718 год. + 28 год. (за неизвестния) = 746 г. от н.е., с което стигаме почти до средата на осми век и ще излезнем „на червено“, както казват счетоводителите. Защото „възкачването“ на Телец на престола е фиксирано от Теофан в 761 година. Следователно при тази операция за тримата хана по списъка между неизвестния и Телец остават общо 15 години. Но с това вече салатата в българската история става прекалено мешана. За българските „учени“ обаче безизходни положения няма! Начинът, по който Златарски урежда сметките си с „Именника“, в повече или в по-малко, за да намести своите светлейши началници, ще бъде посочен в параграфа за хан Винех. Тук само ще отбележим, че използуваният метод е всеобщ, а установената с него хронология в българската история — приета от всички. Придружена с безплодни уговорки, тя е следвана без корекции от марксическите епигони на мастития наш историк.

Следващият хан, четвърти по ред в инвентаризационната ведомост, се нарича Севар. И за него не се знае повече от това, че цикловата година, в която възседнал магарето — носител на държавната власт, е тох алтем^[5]. Като му се изчислят циклите и се внесат корекциите на Златарски, за него се получава 15-годишно царуване.

Своето научно съобщение за Текуч Първи (718–724 г.) и Севар (724–739 г.) нашият професор завършва с думите:

За тези двама господари не знаем нищо повече, освен че с тях се прекъснала династията на Исперих — Дуло, и на българския престол се покачила нова династия.^[6]

С което започнала нова епоха и нов параграф в българската история.

Прочее, като прибавим към тази заддунавска четворка (Аспарух, Тервел, Текуч и Севар) от „династията“ Дуло, и управляващите колкото орлите техни предшественици, начиная със самия Авитохол Първи, ние мислим, че от научна гледна точка не могат да се направят никакви сериозни възражения за първите 60 години от българската история — от 679 до 739 година!