Георги Константинов Георгиев
Антиистория славянобългарска (28)

1.1.3.7.
Печални резултати от теологическо-схоластическите спорове за войната в Константинопол

След клането край старопланинските проходи византийските императори отново започнали да си играят с престола ромеиски на прескочи кобила. Те се задържали върху него по за година-две, та дори няколко месеца, какъвто е случаят с отровения Ставраки.

Императорското късолетие, победата над Никифор, плячката, банкетите и тостовете в Плиска, разпалвали експанзионистичните блянове на българския самодържец. Своя нов удар Крум нанесъл по главната ос на българските завоевателни амбиции — Тракия и Цариград. В похода си гой завзел крепостта Девелт (Бургаско). В същия този момент в Мала Азия избухнали бунтове, а в столицата наследниците на исаврийците готвели заговор. При създаденото положение в балканските теми започнало пълно разложение, бягство и отваряне вратите на крепостите.^[1] От суматохата се възползували и някога изселените от Никифор из Струмско византийци, за да се завърнат в родните си места. Крум предложил мир, С искане да се възстанови мирния договор от 716 г., но Михаил Първи Рангаве отхвърлил предложението, защото не искал да приеме клаузата за предаване на бегълците. (Това настойчиво искане на българския началник се поставяло непрекъснато в многовековната ни история — от Тервела до Тодора — в преговорите със съседите, независимо от законноустановения у тях обществен строй. От този факт можем да заключим, че през всичките тези 13 века мнозина от поданиците, с цената на риск за живота си, раздяла завинаги с близки и родно място, пресичали границите, за да си спестят бащинските грижи на коронованите или партийни началства. Те търсели убежище при чужденците и за честта на константинополските бандити трябва да се отбележи, че многократно в историята те постъпвали далеч по-хуманно и демократично от небезизвестния бивш емигрант и по-сетнешен президент на днешната демократична гръцка република — Г-н Караманов, без да говорим за „желязната“ г-жа Тачер, чиито двуметрови жандарми предадоха един румънски нещастник в лапите на сигуранцата, след като порядъчно му бяха разкървавили носа, съобразно законите на неписаната британска конституция, или американските свободолюбиви фарисеи.)

След отказа на Рангаве ханът, използувайки модерна техника, строена под ръководството на избягалия в България още по времето на Никифора арабски оръжеен техник (за по-висока заплата), обсадил и завзел Месемврия. Сред плячката, освен златото, което е иманентната цел на всички войни, били пленени 36 медни сифона и някакъв си морски огън, с който тези далечни прототипи на днешната артилерия стреляли.

В тези сражения Крум за пръв път приложил масовата депортация на жителите на превзетите византийски градове — от Тракия в Делиормана. С това той се явява предтеча и на политиката, наречена „въдворяване на ново местожителство“, която вече няколко десетилетия се практикува успешно от ОФ-правителството спрямо „вътрешния враг“ — населението от граничните райони, това от столицата и другите големи градове, или спрямо цигани, помаци и другите „малцинствени групи“. Трудно е да се каже, че от всичко това „делото на мира спечелило“. Войните или по-скоро сраженията на една непрекъсната война, с нейните нападения, отстъпления, поражения и примирия продължили.

По него време във византийския двор се образували две партии: на войната и мира. Интерес представляват схоластическо-диалектическите спорове и аргументацията на противните тези, които се позовавали върху писанията на вехтия и нов завет. (В една по-близка до нас епоха всяко решение или твърдение трябва да бъде подплатено с цитат от класиците или дошлите на смяна дръвници и кръвници на марксизма-ленинизма.) Този научен метод, както ще видим, довел императора Рангаве само за две години до неговото Ватерло.

В библейските спорове надделяли ястребите в Константинопол. Била събрана войска от всички краища на империята и столичани изпратили тържествено през м. май на 813 г. кавалкадата, начело с двамата царствени съпрузи. Само че надошлите от Азия и Африка легиони, вместо да се хвърлят в боя с българския враг, счели за по-безопасно и далеч по-рентабилно да подложат на грабеж Одрин и другите тракийски градове. Летописците казват, че ограбването от „своите“ по нищо не отстъпвало от българското. Това продължило 15 дни и не се знаело как щяло да завърши в жегата, ако патрицият Лъв Анадолски и стратегът на Македония — Иван Алпакис не възроптали и повели част от заетите в грабежа имперски легиони. Още в първия сблъсък с българските войски „многонационалната“ армия от разбойници се обърнала в бягство. Крум ги преследвал, избивал и „опленявал“. Катастрофата на Рангаве била пълна и завършила с бунт на войската, Михаил бил подстриган заедно с жена и деца, облечен в калугерски дрехи и изпратен в манастир. А споменатият патриций и пълководец — Лъв, който оцелял, бил коронясай от патриарх Никифор и влязъл в историята под името император Лъв Пети Арменец на 11 юни 813 година.