• 1. MikoBG (11 януари 2011 в 20:20), оценка: 5 от 6

    Четиво задължително за всеки българин!

  • 2. j_karamfilov (30 март 2011 в 14:23), оценка: 1 от 6

    Отврат!Писаници на озлобен, неудоволетворен човек.Стила е по скоро като от вестникарска статия.

  • 3. sulla (26 юни 2011 в 18:56)

    Човекът просто се прави на интересен. Бедата на труда му не е в постановките, а в лошия текст — изпълнен с прекомерно много финтифлюшки и белязан от някаква странна „духовитост“, той е мъчителен за четене чисто технически. Признавам, че не можах да се насиля да прочета повече от 50-на страници от него. Ако нататък съдържа нещо гениално, то ще бъде безвъзвратно изгубено за мен. Но пък, както казва авторът, интелигентните и извисени хора, способни на разберат творбата му, още не са се родили. Така че един ден със сигурност тя ще бъде оценена по достойнство от същества, по-висши от нас.

  • 4. krassyto (14 юли 2011 в 16:47), оценка: 3 от 6

    …Наистина на пръв поглед интересно и провокативно…но всъщност — скучно и трудно за четене

  • 5. лазаров (11 септември 2011 в 16:28)

    Изключително нечетивно писание с претенции за оригинален изказ. Насилих се да чета максимално продължително, все едно чета основи на електротехниката, после го ударих на диагоналната система. Както е казал Ралин — директноста в изкуството е както при мини полите — само при стройни мисли. Като цяло бих определил автора като нихилист, и в използването на историческите източници, и в трактовката им.

  • 6. canis_lupus (17 октомври 2011 в 03:40), оценка: 5 от 6

    Нищо чудно, че Ви е било „трудночитаемо“…

    Беден речник, навярно?

    Мен не ме затрудни.

    Защо ли?

    Много интересна и полезна книга.

    Много.

    Научих повече за българската история много повече отколкото от изсмуканите от пръстите разглаголствния на разни „историци“.

    Историци, ха !

    „Железен предмет 8– 12 век“ — Етикет за меч във военно историческия….

    Насилете се и прочетете книгата.

    Успехът изисква усилия.

  • 7. Ангел Втори Копролал (20 октомври 2011 в 15:51)

    Некадърно, тъпо и с претенции за дисидентство — цели да създаде у по-равните на автора в интелектуално отношение читатели впечатлението, че е писано преди 10-ти ноември. Иначе оплюва всичко българско и родно със завиден сороски плам — поредният отворко от „Отворено общество“.

    Плюй и отмини! (Кой ли нещастник си е губил времето да го сканира?)

  • 8. canis_lupus (21 октомври 2011 в 06:06), оценка: 5 от 6

    Не се напъвайте да съдите за неща които явно са далеч от Вас…

    Ако автора се вясва тук, бих си позволил да му препоръчам да прочете всичко

    от Гумильов или поне „Етногенез и биосфера на Земята“.

    Всичко от Александър Никонов .

    И естествено Айн Ранд.

    Пък и на другите коментирали, няма да им навреди да ги прочетат.

    Господин Георгиев има някои доста вярни попадения, но изводите…

    Макар, че в крайна сметка това си остава само една книга.

    Можем да си чешем езиците до припадък и да спорим, но какво от това.

    За съжаление…

  • 9. питър пан (21 октомври 2011 в 14:34)

    автора продължил ли е със следващите етапи на БГ историята в някоя друга своя книга?

  • 10. zearendil (15 август 2012 в 10:46), оценка: 5 от 6

    Няколко думи явно трябва да се кажат.

    Книгата е писана мисля в началото на 80-те от български емигрант в чужбина. Планирани са 13 тома, но е написан само един.

    Константинов е от известните български анархисти и откровено пропагандира анархисткият поглед върху историята. Няма претенции за художественост — всеки, който наистина си беше дал труда да прочете началото, би трябвало да го е разбрал.

    Книгата не е ценна с оригиналният си изказ (безспорно оригинален, но… не всичко оригинално е полезно), а с хипотезите, които аргументира. Ако някой държи да чете художествена „историческа“ литература, значи е сбъркал книгата — има си „Предречено от Пагане“ и други подобни измислици.

  • 11. Георги Т. (16 юли 2013 в 12:07)

    Великолепно чувство за хумор на автора. Това е книга не за всеки, а още по малко за всяка възраст. Пожелавам на недоволните някой ден да могат да и се насладят.

  • 12. valko12 (31 май 2024 в 13:34)

    Преди 5–6 години четох тази книга и не помня нищо от нея! Това мисля е достатъчно да се каже за това четиво.

    Сега прочетох коментарите и биографията на автора.

    Извадка от биографията:

    … това и фактът, че е освидетелстван като душевно болен отървават Константинов… край на цитата!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.