Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
zearendil (2010)

Издание:

Георги Константинов. Антиистория славянобългарска

Художник: Тодор Цонев, 1991

История

  1. — Добавяне

1.1.1.6.
Керамисийска България и солунската митница

Пак по същото време (вече знаем, че този израз не означава много нещо), според източника „Чудесата на Св. Димитрий Солунски“ („Acta Sancti Demetrii“) и тълкуващия ги проф. Златарски, друг един велик българин — Кубер (от Кубратовите наследници), който също ще да е управлявал едно стотина години — влязъл също в сделки с императора и в Битолско или Охридско, начело на „безброен и грамаден народ“ образувал друго… българо-славянско ханство!!![1]

Интересуващите се от съдбата и стремежите на този наш сънародник и пра-пра-дядо отправяме към „Чудесата…“. Там те могат да открият, че въздишките на Бай Ганя по Солунската митница си имат своите исторически основания, завоювани ни от прабългарския войвода Мавър — „… мъж пълен с всяка демонска хитрост“, който по уговорка с Кубера, уж въстанал срещу него и потърсил уж убежище в Солун, за да може, подобно Троянския кон, да завладее крепостта отвътре и отвори портите пред Кубера.

Както се вижда, нашите териториални претенции от Черно море до Охрид никак не са лишени от правни и научни основи. Остава само днешните историци, от живковската историко-материалистическа школа, да се занимаят по-подробно с Кубера, и докажат единния план на двамата братя за създаване на Велика България, дванадесет века преди Сан-Стефанския мирен договор.[2]

И още по-нататък, понеже има още 3-ма вакантни братя, не остава нищо друго, освен да ги разселим на подходящи стратегически позиции, па да викнем запеем:

От Дунав до Бялото море и т.н.

Единен народ живей!

С припев:

Българио, Българио щастлива си сега.

В ръцете ти, в ръцете ти са всичките блага!

(Припевът се повтаря всеки път, преди да се плащат репарации)

Трудното е докато се образува първото ханство, после, като имаме научния калъп, можем да ги произвеждаме като тухли!

Прав беше покойният Веселин Дашин, когато обясняваше вкуса на партията и „прогресивната интелигенция“ към средновековната плесен и мухъл, и мракобесническите оргии на Карапетровци, Талевци, Мутафчиевци и пр., с фразата: „Яловите родители обикновено осиновяват чужди деца!“

Бележки

[1] От същия извор се разбира, че Кубер получил службата си от ръката на Аварския хан, тъй като многобройният народ що населил Керамисийското поле, се състоял от аварски поданици.

Подобни, недогледани от цензурата бележници, правят непосилни и сизифови усилията на патриотичните ни херодоти да свържат в едно нишките на чудеса, видения, хроники, летописи и преписи. Но те дерзаят с инат, достоен за магарешките им уши, стърчащи изпод академическите нощни шапчици, с които те и през деня захлупват очите си за светлината.

[2] Коректурите бяха вече в печатницата, когато разбрахме, че още в 1956 г., в сборника „Мадарски конник“, на стр. 61, са направени усилия да се докаже връзката на куберовите българи с тези от Добруджа. Навярно устремите през последвалите 25 години са „доказали“ не само „връзката“, но и единството в насрещните планове на двамината братя! Тяхната история, по един много сполучлив начин, е обогатена и смисълът (?) разяснен, в духа на цитирания сборник, в патриотично-поучителния разказ на безкористния родолюбец и писател Талев: „Братя рожденни“, публикуван за пръв път през 1937 г. в сборника „Великия цар“, и преиздаден от Издателството на Отечествения фронт — София, 1981 г.