Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (57) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

3.

Вестта за смъртта на цар Дарий достигна и до Рим. Гърците бяха извънредно радостни от тази вест и благодариха за нея пред олтара на Херакъл. Смятаха, че опасността, която грозеше страната им, е отминала. Бяха уверени, че борбата за власт в толкова голяма държава като Персия непременно ще предизвика вълнения и Гърция няма да бъде вече на прицел в желанието на персите да завоюват нови земи. Мислеха, че новият цар ще се заеме с делата си и ще забрави за Атина. Но Дарий беше изградил стабилна държава, състояща се от много от подчинените народи, и се бе погрижил толкова добре за безброй неща, че след смъртта му нямаше никакви размирици. Не само това, а скоро до Рим достигна вестта, че синът му Ксеркс, който отдавана бе прехвърлил младежка възраст — Дарий бе управлявал извънредно дълго — е провъзгласен за цар и е намислил нов поход към гръцките земи в желанието да не изпусне завоюваното и дори да завоюва още. Този път атиняните не се осмелили да хвърлят персийските пратеници в кладенеца, а се отнесли с тях почтително, опасявайки се от близостта на Тракия, която бе вече във властта на персите. Те дори дали даром исканата земя и вода, съзнавайки, че малка отстъпка няма да им навреди.

Всички тези събития, разбира се, бяха далечни за Рим, но както кръговете, образуващи се от хвърлен във водата камък, изчезват чак когато стигнат бреговата ивица, тъй и новините за Ксеркс достигнаха и до Рим. Персийското царство се бе разпростряло от Тракия до скитските равнини, от реките на Египет до далечна Индия. Властелинът на Персия с право се смяташе за господар на света и смяташе, че ако завладее още земи, с това ще прекрати навеки войните. Като размишлявах върху всичко това, аз стигнах до извода, че римските завоевания, бавното увеличение на територии и споровете със съседните племена са само малко по-голямо събитие, отколкото споровете на неколцина пастири за околните пасища. Тъй и борбата за власт вътре в самия град между патриции и плебеи, които назоваваха единствено своите хора истински римляни, ми се струваше не по-значителна от крякането на жабите в близкото блато.

Срещнах случайно Ксенодот скоро след пристигането му в Рим с картагенски кораб. След като слязъл от брега, той незабавно се насочил към храма на Меркурий, за да принесе благодарствена жертва за щастливо завършилия морски път. Аз го срещнах тъкмо пред прага на този храм. Той се бе отказал от пресийските си одежди и беше облечен по йонийски маниер, и то извънредно изискано. Сандалите му бяха със сребърна украса, а добре поддържаната му коса излъчваше приятен аромат. Беше избръснал къдравата си брада, но аз го познах веднага и побързах да го поздравя. Щом ме видя, на лицето му се изписа веднага широка усмивка, той ме прегърна и възкликна:

— Наистина ми върви, че те срещам, Турмс от Ефес! Точно мислех да разпитам за теб. Нужни са ми съветите ти в този чужд за мен град, а освен това имам желание да разговаряме за какво ли не!

Не исках да показвам на Ксенодот жилището си в Субура. Затова му обясних, че живея скромно в провинцията близо до Рим. Той от своя страна не искаше да започваме разговора в странноприемницата, където обядвахме, и затова привечер прекосихме моста към другия бряг на Тибър. Вървяхме пеша и разглеждахме околностите, докато най-накрая не се добрахме до имението ми. Той каза любезно, че разходката му се е отразила много добре, но аз забелязах, че всъщност не беше свикнал да върви пеша толкова дълго. Той бе напълнял и предишната му любознателност бе сякаш изместена от студена пресметливост.

Разказа ми, че служи в Суза като съветник по делата на западния свят. С милостта на сегашния цар Ксеркс се сдобил още докато Дарий бил жив.

— В Картаген, разбира се, има персийско представителство и посланик на великия цар — говореше той. — Всъщност точно оттам идвам сега и изобщо не съм подчинен на тамошния представител, макар да работим заедно. Интересите на великия цар не са противоположни на интересите на Картаген. Ксеркс се разбира доста добре с този град. Картагенският съвет отлично съзнава, че всякаква търговия би била невъзможна, ако Персия прегради пътя към източните морета.

По време на разходката ни той ми съобщи мимоходом, че притежава дом в Суза, обслужван от сто роби, а в Персеполис има по-скромно жилище, което изисква грижите на петдесет роби. Нямал съпруга, тъй като не понасял женските кавги и капризи. Великият цар Ксеркс, с гордост прибави Ксенодот, одобрява напълно начинът му на живот. От някои негови намеци аз бързо схванах как точно беше добил благоволението на великия цар, но самият Ксенодот бе дотолкова деликатен, че не говореше направо за тези неща.

Аз изобщо не се опитах да се покажа по-богат, отколкото бях всъщност. Имах прекрасен извор и около него бях посадил красиви дървета. Заповядах да ни бъде наредена трапеза редом с извора, чиито студени води служеха за охлаждане на виното ми. Мисме ни поднесе проста селска храна, приготвена от старата робиня. Храната се състоеше от хляб, сирене, варени зеленчуци и прасенце, печено на жар, което бях принесъл още сутринта в жертва на Хеката.

Ксенодот се хранеше с голям апетит. Явно, че чистият въздух и разходката на открито си бяха казали думата. Той непрекъснато хвалеше храната и искаше още, което зарадва Мисме. Старата робиня, отначало притеснена, че може да готви само проста храна, се разплака от радост и от благодарност, когато Ксенодот поиска да я доведат при него, за да изрази пред нея възхищението си от вкусните гозби. Когато видях как този високопоставен мъж можеше да разговаря с хора от простолюдието и да ги накара да изпитат радост, аз си подобрих много мнението за него и започнах да уважавам персийските обичаи.

След като благодари на Мисме и на старата робиня, Ксенодот се обърна към мен:

— Само не мисли, Турмс, че се преструвам. Простата ти храна наистина ми е по вкуса, макар да съм привикнал към много изтънчени подправки. Виното ти е съхранило вкуса на земята, та когато отпивам от него, пред мен изниква лозето, където е узрял някога плодът му. Да, да, чувствам вкуса на пръстта, където е зряло гроздето, чувствам вкуса на камъните и глината под него! А пък печеното прасенце с розмарин бе наистина чудесно…

Казах му, че прасенцето е приготвено по етруска рецепта, която бях научил от Фезуле. След миг вече рисувах с пръчка по земята карта на етруските градове и му разказвах за богатствата им, за морските пътешествия на етруските, за коваческите им умения и за железодобивните им мини в Популония и Ветулония. Ксенодот слушаше внимателно, кимаше, а ако не разбираше нещо, не се стесняваше да ме попита. Времето течеше и Мисме смени венците ни от теменужки, с които ни бе накичила когато пристигнахме, с венци от рози.

Когато ни лъхна силният аромат на рози, Ксенодот изведнъж се огледа наоколо и каза със сериозен и откровен глас:

— Ние сме приятели, Турмс. Затова не искам нито да те изкушавам, нито да те подкупвам. Кажи ми само едно: в дълбините на душата си на чия страна си — на страната на гърците ли си или си против тях? В зависимост от отговора ти аз или ще замълча, или ще беседвам поверително с теб.

Някога, когато бях още дете, ме бяха приютили в Ефес. Възпитан бях от Хераклит, а за Йония се бях сражавал в течение на цели три години. Бих се рамо до рамо с Дорией и все още носех белезите от тези битки по тялото си. Но сърцето ми бе изстинало към гърците, те ми бяха станали чужди, а нравите им ме дразнеха и ме изумяваха. Гърците са прекалено приказливи хора, който обичат прекалено много кавгите. Те са прекалено големи хитреци и измамни по душа. Обичат самохвалството и преживяват прекалено несполуките си. Не, не обичах гърците и не чувствах благодарност към тях. Само властта на тираните предпазваше градовете им от престъпления и от разгул на беззаконията. Колкото повече опознавах етруските, толкова по-близки ми се струваха именно те и толкова повече бях започнал да страня от гърците. Не бях римлянин, а детството ми, прекарано в Гърция, бе отдавна отминало. Бях чужденец, пришълец на тази земя и не знаех нищо дори за произхода си.

Тъй че заявих:

— Гърците са достойни за удивление и уважение, но честно да си кажа, те доста са ми омръзнали. Дори и тук, в Рим, те се държат доста безцеремонно. Гръцките градове си съперничат, дори са се нахвърлили един срещу друг и взаимно унищожават постигнатото.

Сам не знаех откъде се бе взело това мое ожесточение спрямо гърците, но когато го почувствах, то подобно на отрова или киселина започна да разяжда душата ми. Може би причина за това бяха униженията, които бях изпитал някога в Ефес, или пък фактът, че бях познавал толкова добре самолюбието на Дорией. Ето че и Микон ме бе измамил. Дори и скитите говореха, че гърците са добри само тогава, когато не са свободни хора, а се превърнат в неволници.

Ксенодот кимна с разбиране:

— Аз съм родом от Йония, но съм свикнал с персийските одежди, обичаи и любов към откровеността. Персите държат на думата си и не мамят приятелите си, а ние, гърците, дори сме се научили да лъжем боговете си и да им даваме двусмислени обещания. Наистина, светът не е черно-бял и когато служа на великия цар, аз смятам, че върша добро дело за народа си. Виж, и Гърция, и Атина са кошери на вечни свади и безпорядъци. Неудачното положение на тази страна на търговски кръстопът води до това, че искрите на недоволството хвърчат от всички страни. Гръцките градове в Сицилия се надпреварват с финикийците и тиренците по търговия и застрашават Ерикс. Навярно си чул също, че новият тиран на Сиракуза Гелон е завладял Химера, прогонил е Терил и е нарушил всички предишни съглашения за търговията из източните морета. Оттук остава само една крачка до завладяването на Месина и Регион, и тогава за тиренците и картагенците няма да има вече достъп до пролива. За щастие Анаксилай не отстъпва пред Гелон, разбирайки добре, че би се лишил от собствения си трон, ако се съгласи с изискванията му и закрие пролива за всички останали съдове освен гръцките.

— Всичко това е съвършено ново за мен — казах аз с интерес. — Животът в Рим е тих като блатна вода.

Ксенодот се усмихна и продължи:

— Картагенците са особено обезпокоени от наглостта на гърците. Грубият Гелон и хитрият Терон от Акрагас господстват заедно почти над цяла Сицилия. Анаксилай се обърна с молба за помощ към Картаген и дори обеща в знак на искреността си да изпрати там жена си и децата си като заложници. Той е добър политик и разбира, че проливът трябва да бъде достъпен за всички търговци от целия свят.

— Освен това той забогатя доста от платата, която събира за достъп до пролива — добавих аз. — Поведението му е обичайно за всеки грък — проси помощ от заклетия си враг срещу съотечествениците си.

Ксенодот се изчерви и втренчи поглед в боядисаните си в червено нокти.

— Персите, разбира се, също са стари врагове на гърците — каза той. — Но лично аз не се смятам за предател. Най-доброто в Гърция и Йония е гръцкото просвещение, изкуството, поезията, мъдростта и отношението към живота. Но гръцката политика разяжда като язва вътрешностите на света, а персите олицетворяват спокойствието и порядъка. Самият велик цар е най-добрият приятел на гръцкото просвещение. Когато гръцките градове бъдат завоювани, гръцкият дух ще може свободно да се разпространи из целия свят и да го обнови.

Той забеляза, че не бях изпаднал във възторг от разсъжденията му за бъдещето на човечеството, и като взе в ръце пръчица, започна да рисува по пясъка карта, за да ми покаже докъде са напреднали приготовленията за военния поход.

— Великият цар ще завоюва Гърция по суша — говореше той. — Ще построи мост през Хелеспонта и армията му ще може да се придвижи лесно към Тракия. Тракийските полуострови са прекопани, тъй че на флотата изобщо няма да й се налага да излиза в открито море, съпровождайки войската. Всичката тази подготовка продължава вече девет години. Когато армията потегли от Азия към Европа, всяка нейна крачка и всеки дневен преход ще бъдат точно пресмятани. Истина е, че Атина уговаря другите гръцки градове да се готвят за съпротива и всичките й доходи от сребърните рудници отиват за строителството на кораби, но вътре в себе си атиняните са разколебани и имат намерение да се предадат, макар външно да се надуват. — Ксенодот се усмихна леко и добави: — Дори и делфийският оракул се колебае и говори неясно. — Той ме погледна проникновено в очите и продължи: — Покоряването на континентална Гърция е една от великите цели на персийския владетел. Сам знаеш, че градовете в тази част на Гърция са съсипани от вътрешни раздори и са много по-бедни от богатите гръцки колонии на запад. Посланици от Атина и Спарта пътуват и сега към земляците си, живеещи в Италия и Сицилия, за да ги молят за помощ, защото разбират, че идущото лято ще се окаже съдбовно за Гърция. Подготовката ни е толкова обхватна, че не може да не бъде забелязана и не можем да скрием времето на настъплението си. За великия цар ще е истински успех, ако успее да развърже война между могъщите градове на Сицилия. Картаген сключи с нас неотдавна договор за събирането на силна армия и за насочването й към северното сицилийско крайбрежие — главно за да бъде освободена Химера от гнета на Сиракуза. Но картагенците няма да могат да се справят сами с прехвърлянето на флотата си, а ще имат нужда от тиренска помощ. Би било още по-добре, ако и етруските подготвят войска, тъй като не е тайна, че картагенците са по-добри като търговци, отколкото като воини. Съветът на Картаген е да се обърнем с такава молба към съюза на етруските градове наесен, когато той се събира, за да взима важни решения. — Той сключи ръце и въздъхна: — Ето всъщност защо дойдох в Рим. Оттук, от този независим град, който не прилича на никой друг, е много удобно да се наблюдават етруските. Нямам право, а дори и ми е забранено да участвам в открити преговори с тях. Външно трябва да се създаде впечатление, че тиренците и картагенците са се обединили в борбата си против гръцкото владичество. Етруските дори не трябва да знаят, че персийският цар плаща за въоръжаването на картагенците, но за влиятелните и богати тиренци не бива да е тайна възможността западните гърци да бъдат победени. Струва ми се, че боговете няма да дадат друга такава възможност.

Аз извадих съда с вино от извора, където се охлаждаше, и напълних чашите. Върховете на хълмовете бяха вече порозовели и мракът се спускаше по склоновете им. В здрача виното и розите ухаеха още по-силно.

— Ксенодот — казах най-сетне, — ще бъда искрен. Толкова голяма подготовка и такава голяма войска не може да целят единствено завоюването на Гърция. За да се убие комар, не е нужен цял ковашки чук.

Той се засмя, срещна погледа ми и призна:

— Когато Гърция падне под властта на персийския цар, следващата крачка ще бъде Италия. Но за всичко това се иска време. Надявам се, че разбираш, че великият цар никога не би обидил съюзниците си и би се ограничил с изисквания за земя и вода единствено от приятелските градове. Само един камък, изтръгнат от градската стена ще е достатъчен, за да бъдат признати персите за победители.

Беше много странно, че аз, който в юношеските си години участвах с жар в йонийското въстание и се сражавах с персите, сега без колебание минах на страната на предишните си врагове. Направих този избор съзнателно и доброволно и отново — за кой ли път! — встъпих в единоборство със слепите сили на съдбата.

Ето как отвърнах на Ксенодот:

— Имам приятели в много от етруските градове и с желание бих отишъл натам, за да поговоря с тях за всички тези дела още преди да са забили гвоздея на новата година в дървената колона на храма във Волсиния. Не преставам да се удивлявам на етруските и много уважавам боговете им. За свое собствено спокойствие и в името на бъдещето те трябва да подкрепят похода на картагенците — разбира се, ако искат да останат господари в собствените си морета.

Ксенодот скръсти ръце на гърдите си и каза меко:

— Не ще съжаляваш за решението си, Турмс. За себе си няма от какво да се боиш. Научих много неща за теб в Ефес и говорих след това с великия цар. Той не те смята виновник за подпалването на храма и дори ти е отчасти благодарен, тъй като този пожар му даде повод за война с Атина. Накратко казано, миналото е забравено.

Аз отвърнах гордо:

— Престъплението ми не засяга никого другиго освен мен и безсмъртните. Тук хората не бива да се месят.

Ксенодот помълча, а след това заговори за други неща. Той ми разказа как южният вятър го отнесъл веднъж в Посейдония, където претърпял унижения поради факта, че бил обут в персийски шалвари. Спомените го накараха да се засмее и той добави:

— А що се отнася до етруските, ти познаваш по-добре обичаите им и знаеш как да се държиш с тях. Ако ти потрябва персийско злато, то знай, че ще получиш толкова, колкото ти е необходимо. По-късно сигурно ще бъдеш възнаграден за всеки етруски кораб и за всеки етруски воин, които биха взели участие в похода на Картаген към Химера — независимо как ще свърши той. Още веднъж повтарям — великият цар иска гръцката войска да бъде въвлечена във война на запад и да не му пречи по време на собствените му действия.

— Не ми е нужно персийското злато — отвърнах аз. — Имам достатъчно пари и без него. Нима би било разумно да започна да използвам персийски монети? Първо — етруските са недоверчиви, а второ — те са също така и честолюбиви. Добре би било, ако наистина успея да ги убедя, че става въпрос за бъдещето на крайбрежните ни градове.

Ксенодот поклати изумен глава:

— Нищо не разбираш от политика, Турмс. За да се води война, са необходими: злато, злато и пак злато. Всичко останало се урежда от само себе си. Всъщност постъпи както намериш за добре. Може би благоволението на великия цар е по-ценно за теб от съкровищата на целия свят?

— Съвсем нямам нужда от благоволението му — упорствах аз. — И изобщо в много отношения не съм съгласен с теб. Не златото решава изхода от войната, а дисциплината сред воините и тяхното умение да се бият. Жилавият и гладният винаги ще победи сития и затлъстелия.

Ксенодот се разсмя:

— Аз също съм напълнял и се потя, ако походя малко, но все пак се смятам за много по-мъдър от времето, когато спях из сиканските гори направо на голата земя. В краен случай имам пари, с които да си наема стража да ме пази от нагли и зли гърци. Безумец е всеки, който сам се хваща за меча. Умният винаги позволява на другите да се бият от негово име и само следи битката от безопасно разстояние.

Надменните му думи събудиха у мен желанието да застана рамо до рамо с обикновените етруски войни, ако те тръгнат към Химера, и с меч в ръка да се сражавам отново, макар войната да ми беше опротивяла. Не бих могъл да стоя настрана, ако наистина успея да ги накарам да воюват, макар и на чужда земя. Но нищо от това не споменах пред Ксенодот, тъй като той само би се подиграл на безумието ми.

Все тъй с усмивка на уста той свали от шията си тежка златна верига и я окачи на моята.

— Моля те, приеми поне този дар в знак на приятелството ни. Всичките халки на тази верига са съвсем еднакви, освен това на нито една от тях няма персийски печат. В случай на нужда лесно би могъл да отделиш по някоя халка.

Стори ми се, че той като че ли ме бе омагьосал, но не можех да върна подаръка да не обидя Ксенодот. В дълбочината на душата си съзнавах, че се намесвам в дела, които не ме засягаха, но толкова дълго бях водил пуст и безцелен живот, че изпитвах желание да действам.

Небето бе вече тъмносиньо и цялото отрупано със звезди. Мисме покри раменете ни с плащове, изтъкани от вълната на собствените ми овце, а старият роб донесе мангал със запалени въглени. Дълго седяхме там двамата и аз разказах на Ксенодот за Арсиное. Тя ми липсваше много и аз говорех с жар за нея, все още спомняйки си я такава, каквато беше някога. Но Ксенодот не се интересуваше от жени, макар любезно да призна, че Арсиное била най-красивата жена, която изобщо някога бил срещал.