Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (48) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

7.

Може би ме спаси моят дух покровител, който бе заповядал на Ханна да се събуди по изгрев-слънце и да изчезне, оставяйки ме сам на кожите, където прекарахме нощта. Опомних се чак когато усетих, че някой ме рита ту в хълбока, ту в главата. Забелязах сандали, които много приличаха на сребърните сандали на Арсиное, и скоро видях и самата нея с Мисме в ръцете.

Когато ги съзрях, помислих първо, че всичко е само сън. Но това наистина беше Арсиное, ритниците й ми причиняваха болка и скоро главата ми съвсем се замая. Как можах да бъда толкова глупав и да не се досетя! Как можах да не се усъмня в Ксенодот, който тръгна на изток по залез-слънце! Чак сега осъзнах, че всичко това беше хитрост от тяхна страна, за да ме накарат да ги последвам. Явно, щом като се бяха уверили, че няма да ги последвам, те бяха обиколили пристанището през нощта, а по изгрев Ксенодот бе върнал Арсиное с Мисме обратно на брега.

Самият той не се яви пред мен. Беше достатъчно съобразителен, за да знае, че трябва незабавно да отплава и този път наистина.

След като ме разбуди по такъв груб начин, Арсиное изведнъж доби покорен вид и каза:

— Ето ме и мен, Турмс. Нима мислеше, че мога да те оставя с леко сърце? Или не вярваш в любовта ми? Та аз съм неразривно свързана с теб, откакто богинята ни съедини. Ах, ти не разбираш нищо. Съвсем не подозираш колко силни са чувствата ми към теб, защото самият ти не умееш да обичаш и си готов да ме отхвърлиш само заради някакви си глупави предзнаменования.

Но аз почти не я слушах, ръцете ми бяха протегнати към нея и сърцето ми се изпълни с такова щастие, каквото отдавна не бях изпитвал. На красивото й лице светна усмивка и тя каза тихо:

— Призови южния вятър, Турмс! Нали си повелител на ветровете! Призови попътен вятър, достатъчно съм те чакала вече, в душата ми бушува вихър! Не, не вихър, истинска буря бушува в душата ми, страшна и ужасяваща буря!

В същия миг се появи Ханна и замръзна на място. Вината беше изписана на лицето й, но за щастие Арсиное я смяташе за невзрачно същество, много по-низше от себе си. Затова тя прие изражението на девойката единствено като изненада от неочакваното й появяване на тиренския кораб, тикна Мисме в ръцете й и й заповяда:

— Нахрани детето, облечи го по подходящ начин и се махай от очите ми! Искаме да останем насаме с Турмс, за да можем да призовем вятъра.

Усетих как пламъкът на страстта се разпали в тялото ми, хвърлих поглед към Ханна и се учудих как това чернокосо момиче се бе озовало предишната нощ в обятията ми, когато на света съществуваше Арсиное, моята божествена Арсиное!

Изтичах да събудя тиренеца и куция кормчия, сритах робите на търговеца, които се почесваха по главите, и извиках:

— Молете се за попътен вятър! — После се обърнах към търговеца и му казах: — На крилата на бурята ще стигнем по-бързо до Рим, отколкото можеш да си представиш. Привършвайте с приготовленията, по пладне ще сме в открито море.

Тиренецът не беше изтрезнял съвсем, затова ме послуша, без да се противопоставя. Това се оказа разумно от негова страна, иначе щях да го изхвърля от кораба, за да мога да остана насаме с Арсиное. Върнах се при нея и двамата се хвърлихме страстно в обятията си. В тялото й наистина се беше вселил вихър, а в кръвта ми бушуваше бурята. Богинята ни скри от погледите на смъртните със златните си коси, а усмивката й беше тъй ослепителна, че мръсният кораб на търговеца засия като скъпоценен камък.

Наслаждавахме се един на друг така, сякаш самата Афродита се бе явила в облика на Арсиное. Най-накрая тя завика от страст и назова богинята с тайното й име, за да я накара да призове попътен вятър.

Аз не бях на себе си и затанцувах свещения танц, обръщайки се към южния вятър, молейки го да ни помогне. След това двамата с Арсиное изтичахме на носа на кораба, без да обръщаме внимание на тези, които ни гледаха изумени, и започнахме да зовем със свещени думи Еол. Всичко притъмня и от юг към нас започнаха да прииждат черни облаци. Откъм планините на Сицилия се разнесе тътен на гръмотевици и от морето се вдигнаха огромни вълни, които тикнаха кораба ни напред. Силният вятър нанесе много щети на пристана на Панорм, но нищо не ни интересуваше вече.

Чак след време, когато корабът се носеше на север, ние се успокоихме, аз прегърнах Арсиное и двамата впихме устни в безмълвна целувка. Връщането беше невъзможно, съдбата ни водеше към бъдещия ни живот. Тиренецът заповяда да бъдат вдигнати платната, а кормчията побърза да седне до рулевото весло и да обърне кораба тъй, че да се носи леко по вълните. Когато погледнах назад, видях, че финикийците бяха вдигнали черни знамена като предупреждение за бурята, но силният вятър ги раздираше и ги запращаше в морето.

Огромните вълни заливаха палубата, закърпеното платно бе издуто до крайна степен, а Мисме се разплака от страх в ръцете на Ханна, която се беше сгушила на дъното на кораба при сандъците със стока. Слязох долу, за да видя как са. Арсиное не се страхуваше от бурята, а ликуваше, че успя да ме превърне отново в такъв, какъвто бях някога в Ерикс. Докато стоях там, сред сандъците и торбите, пълни с каква ли не стока, която тиренецът караше в Рим, изведнъж забелязах малко гладко камъче между краката си. Мигновено забравих за всичко друго, наведох се да го взема и го разгледах върху дланта си. Камъчето беше на сиви и бели петна и по форма напомняше на гълъб. Разбрах, че е предназначено именно за мен, и го скрих в кожената кесия при другите камъни, вълшебните амулети и морския кон от Ларс Алсир.

Не носех нищо със себе си. Напусках Сицилия с празни ръце. Знаех, разбира се, че Арсиное ми беше измъкнала с хитрост всички ценни вещи, но това никак не ме безпокоеше.

Повече не се обърнах назад и не търсех вече в далечината очертанията на Ерикс. Когато напусках Сицилия, гледах само напред, на север.