Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (29) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

5.

Слънцето беше в зенита си, когато жрецът ме събуди с докосване по рамото. Той беше дошъл в храма, за да види как съм, а в ръцете си държеше красиво изрисувана купа за пиене. Щом го видях, съвсем се обърках и отначало не можех да си спомня добре кое от видените неща беше сън и кое — истина. Но след като си спомних всичко, се зарадвах и възкликнах:

— О, жрецо! Богинята ме освободи от оковите ми. През нощта видях момичето, в което мислех, че съм влюбен. То беше в обятията ми, макар всъщност да се намира в Химера. Но изведнъж се превърна на заек и аз го изпуснах от скута си. Не изпитвам никакво влечение към него.

— Пий! — каза жрецът и ми подаде купата. — По лицето ти личи, че все още те владее възбудата, предизвикана от Афродита. Питието ще те успокои.

— Изобщо не искам да бъда спокоен! — казах. — Напротив, състоянието ми е толкова сладостно, че искам винаги да се чувствам така.

Отпих от виното, смесено с мед, и погледнах отново към стареца с блажена усмивка на лицето.

— Наистина ли видя Кидипа да се превръща на заек и да бяга от ръцете ти? — попита ме той. — Това е добър знак и показва, че богинята е наистина благосклонна към теб. Нещо повече, това говори, че и нашето предсказание за Кидипа е вярно.

— Кидипа… — повторих името й за последен път и потръпнах от отвращение. — Не бих съжалявал, ако никога вече не я видя дори…

— Какво друго видя? — попита ме жрецът с любопитство в гласа. — Опитай да си спомниш.

Престорих се, че се напрягам да си спомня, сложих ръце на очите си и казах:

— Видях сребърна колесница, в която бяха впрегнати мулета. Тя ме носеше над протока, макар да не зная как би било възможно това. Друго нищо не мога да си спомня. Сънищата ми избледняха, след като пийнах от питието ти. Но най-важното е, че Кидипа не ме интересува вече.

Той каза:

— Съвсем явно е, че имаш до известна степен дар на ясновидец.

Когато се връщах през двора на храма, гълъбите пърхаха над главата ми. В дома забелязах следи от вчерашната погребална вечеря. Подът беше изцапан с вино, а наоколо се виждаха парчета от строшени купи. Покрусен от мъката си, Микон все още спеше дълбок сън и аз не се опитах да го будя. Танаквил обаче беше станала и безропотно се подчиняваше на зъболечителя, който й слагаше новите зъби. От венците й течеше кръв и тя ги плакнеше от време на време с чаша вино. Караше майстора да не се бави, а да действа по-бързо и по-смело. Той от своя страна се възхищаваше на смелостта и издръжливостта й. Когато челюстта беше закрепена на мястото й, той намаза кървящите венци с билкова отвара и получи платата си за труда. Макар че тя не беше никак малка, зъболечителят реши да заработи още и взе да предлага на Танаквил средства за почистване на зъбите, помади за лице и багрила за клепачите.

Щом си отиде, аз хванах нетърпеливо Танаквил за раменете и казах:

— Да поговорим като зрели хора. Знам, че са ти известни тайните на богинята от Ерикс, но и аз имам сила, за която дори не подозираш. Спомни си какво се случи с Аура, когато я докоснах. Тъй че отговори ми, коя е жената, в чийто облик се явява богинята?

Уплашена, Танаквил зашепна, като се оглеждаше наоколо:

— Говори по-тихо, макар да не разбирам за какво става дума.

— Тя е човек от плът и кръв — продължих аз. — А що се отнася до плътта, бих разказал някои неща на Дорией, за да го накарам да се отвърне от теб независимо от новите ти зъби! Така че бъди откровена с мен и сподели всичко, което знаеш.

Тя помисли и каза:

— Нека си останем приятели, Турмс. Ще ти помогна в каквото мога.

— Помогни ми да се срещна отново с жената от храма — поисках аз. — На четири очи и колкото се може по-скоро. Най-добре би било още днес.

— Но това е забранено — възрази Танаквил. — А освен това тя е просто съсъд, който богинята напълва с вино, ако пожелае. Мъжете идват и си отиват, а виното на богинята си остава. Тя е само добре обучена робиня на богинята.

— Всичко това не е важно — прекъснах я аз. — На мен ми е нужен този съсъд, и то ако може съвсем празен, за да мога аз да го напълня със собственото си вино.

Танаквил ме погледна изпитателно с умните си очи и призна, опипвайки новата си челюст:

— Е да, аз съм посветена в тайните, както сам отгатна. Да си кажа правичката, някога заедно с тази жена се шегувахме с мъжете, приспани от богинята. Тя именно внуши на Дорией, че аз съм по-прекрасна от Елена от Троя и че в моите обятия го очакват неземни наслаждения.

— Коя е тя?

— Откъде бих могла да знам? — отвърна Танаквил, вдигайки рамене. — Такива като нея се купуват още от малки момиченца и се възпитават в храмовете. Мисля, че е израсла в Картаген и е обходила много земи, за да се усъвършенства. Храмовете често си разменят подобни изкусни жрици. Но това, че е попаднала в Ерикс, означава, че е достигнала върха като жрица. Обречена е да живее чрез богинята и да вкусва от наслажденията й, докато не се похаби или не полудее. Не мисли за нея, Турмс, не си хаби времето! Та тя е най-долна развратница, най-голямата от всички, които съм срещала някога! Лятно време обича да излиза от храма и разнообразява живота си с моряци, с овчари, с търговци на мулета! Не, не, Турмс, най-добре е да я махнеш от ума си. Макар аз да съм опитна и да съм видяла много, тя е още по-опитна и по-хитра и от мен.

Думите и събудиха някои съмнения у мен, но реших, че говори така, само и само да не трябва да ме среща с Арсиное.

— Танаквил — казах аз, — престани да хитруваш, а по-добре иди и виж как може да се уреди срещата ми с тази жена. В името на богинята — не се опитвай да се измъкнеш!

Словата му уплашиха Танаквил. Като жена познаваше добре нрава на богинята и се уплаши не на шега, че би могла да изпадне в немилост.

— Нека бъде както искаш — въздъхна тя. — Но само при условие, че самата тя има желание да се срещне с теб посред бял ден. А това никак не ми се вярва…

Танаквил се среса, намаза устните си и страните си с червено багрило, сложи си гривни и огърлица и се запъти към храма. Новите й зъби я бяха направили по-самоуверена. Походката й беше горда, а главата й високо вдигната. След някое време се върна заедно с една жена, която аз не можах да разпозная веднага: облечена в дълги и широки финикийски одежди и със слънчобран с дълги ресни над главата си. Двете разговаряха оживено и бързо пресякоха дома, след това терасата и влязоха в градината. При вида им усетих, че ме залива някаква гореща вълна. Танаквил покани гостенката си да седне на една каменна пейка и каза, че ще отиде да се разпореди за вино и за някакво угощение.

— Турмс! — повика ме Танаквил. — Ела тук и се погрижи никой да не смущава жрицата от храма. Аз лично ще й прислужвам като на моя скъпа гостенка.

Едва изтърпях да измина разстоянието, което ме разделяше от Арсиное. Тялото ми като че ли се вдърви и устните ми не можеха да изрекат нито дума. Цветчета от клоните на дървото над пейката паднаха пред краката ми. В далечината се чуваше шумът на морето. Жената отмести слънчобрана си и ме погледна право в очите.

Познах високите дъгообразни вежди, но колко се бяха променили лицето й, очите й и устните й — от дебелия слой помада, който си беше сложила.

— Арсиное… — прошепнах аз и протегнах ръка, не смеейки да я докосна. Лицето й изглеждаше някак злонамерено.

Гостенката се намръщи нетърпеливо и каза:

— Или съм слънчасала, или съм спала лошо. Ако не беше уважението ми към Танаквил, за нищо на света не бих дошла тук. А теб не те познавам. Какво искаш от мен?

Присвитите й очи се превърнаха в тесни процепи и видях, че бяха заобиколени от тънки бръчки. Но колкото повече я гледах, толкова повече успявах да открия именно образа, който ми се беше явил през нощта.

— Арсиное — отново прошепнах, — наистина ли не ме помниш?

Ъгълчетата на устните й затрепериха. Тя ме погледна без лукавство и най-накрая се усмихна.

— Турмс, о, Турмс! Значи истина е, че и на дневна светлина ти разпозна истинското ми лице? Ти наистина трепериш пред мен като смутен юноша! О, Турмс, ако знаеш само колко ме е страх!

Тя скочи от пейката и се хвърли устремно в обятията ми. Притиснах я и усетих трепета на крехкото й тяло.

— Арсиное, Арсиное… — шепнех аз. — Това си ти, да, това си ти…

Лицето й сияеше и на мен ми се стори, че прегръщам богинята. Над нас се простираше огромното синьо небе, а кръвта бушуваше в главата ми.

— Арсиное, за теб съм роден. Заради теб съм живял досега и заради теб съм сънувал всичките си странни сънища! Никакво покривало не можа да скрие от мен лицето ти. Ти сама ми го откри. Бих умрял с готовност в този миг! Покрай нас се носи като вихър времето и пълни със звъна си слуха ни. Но дори от прахта, дори изпод земята бих се изправил, за да те поема отново и отново в обятията си!

Тя сложи ръката си на гърдите ми.

— Размазваш багрилото ми и ми разваляш прическата… — укори ме нежно. Помълча и след това каза:

— Цяла нощ не съм мигнала. Сутринта се изкъпах и дълго се ресах, избирах дрехи и скъпоценности, за да изглеждам красива пред теб. Много се боях, че след като се събудиш, ще помислиш, че всичко е било само сън. Сякаш стрела прониза сърцето ми — говореше тя. — Треперя, когато ме прегръщаш, Турмс. А когато виждам на лицето ти усмивката на боговете, коленете ми се подгъват. Колко силни, колко красиви са ръцете ти, Турмс! Дръж ме по-здраво, за да не падна… А аз си мислех, че съм неуязвима. Мислех си, че мога да служа само на богинята!

Тя впи устни в шията ми, ухапа ме по гърдите и почна да се извива в обятията ми, докато иглата, която придържаше дрехата й, не падна и не откри кожата й. Вдигна се вятър и завъртя около нас отронените цветчета от овошките в градината, но никаква сила не можеше да ни раздели. В този миг всеки лесно би могъл да прониже и двете ни тела с копие — дори не бихме усетили. Накрая тя изстена леко, после се измести, отдръпна се леко и застина. Чак тогава се опомних и се огледах. Вихърът все така люлееше клоните на дърветата, а до най-близкото от тях стоеше Танаквил с развети от вятъра дрехи и ни гледаше като зашеметена.

— Вие сте полудели! — зашепна тя със страх в гласа си. — Дори не ви е дошло на ум да се скриете в храстите, както би изисквало приличието!

С треперещи ръце помогна на Арсиное да се изправи и да се облече. Вятърът се усили сякаш десетократно: откършени клони от дърветата се въртяха във въздуха заедно със снопове слама от градските покриви. Долу морските вълни побеляха от пяна, а откъм хоризонта се движеха огромни черни облаци.

— Навлякохте гнева на безсмъртните с неприличното си поведение! — извика Танаквил и в очите й заблестя завист. — Но богинята се смили над вас и ви обгърна в булото си. Дори и аз едва ви забелязах, макар да бях съвсем наблизо. Да не сте оглупели?

— Започва буря — казах аз, все още разтреперан. — Всъщност няма нищо странно в това. Бурята, която клокочи в мен, се носи над Ерикс.

Сякаш малко момиченце, Арсиное хвана Танаквил за ръката и я замоли:

— Прости ми, целомъдрена жено, и ми помогни да почистя дрехата си!

— Да отидем вътре — предложи Танаквил.

Тя заведе Арсиное в спалнята си, където вече ни чакаха топла вода и кърпи, тъй че и аз можах да се измия. След като добихме приличен вид, ние отхвърлихме всякакви церемонии и се разсмяхме дружно и тримата.

Танаквил избърса сълзите, които се търкаляха по бузите й от смеха, и каза:

— Нима не ти казах, Турмс, че тази жена е най-голямата развратница, която познавам? И все пак бях потресена до дъното на душата си, когато я слушах как стене в обятията ти. Ала не съм сигурна дали не се преструва, за да те подлъже и омае? Никога не вярвай на жените, Турмс! Тялото на жената мами също както очите и езика й.

Арсиное възрази с мила усмивка:

— О, Турмс, не вярвай на тази завистлива жена. Ти сам усети как затрепери под нозете ни земята и чу как стенеха подземните недра!

Докато говореше, тя се гледаше в бронзовото огледало на Танаквил и изтриваше от страните си помадите. Преди малко тръпнеше от страст в обятията ми, а сега ми приличаше на малко девойче, макар очите й все още да блестяха от преживяното наслаждение.

— Лицето ти отново е друго, Арсиное — казах аз. — Но това навярно е най-истинското ти лице. Не го крий повече от мен.

Тя тръсна глава и косите й се разпиляха по раменете й. Пищни руси коси, те падаха на меки златисти вълни като морска пяна. Известно време тя се гледа в огледалото, мръщейки нос. На красивото й лице се отразяваха мислите й. Изпитах ревност към огледалото и сложих ръка на голото рамо на Арсиное, опитах се да обърна лицето й към себе си. Но жрицата остави огледалото на масичката и скри лице в дланите си.

— В името на богинята! — извика удивено Танаквил. — Кълна се, тя се изчерви само защото я докосна! Нима наистина сте се влюбили? Не, не ми се вярва… Но сега разбирам, Турмс, защо се разхождаше тъй тайнствено из дома и се усмихваше така загадъчно. Богинята те е омагьосала.

— Танаквил — помолих я аз, — може би ще отидеш и ще донесеш нещо за хапване и пиене, както обеща? В момента, така или иначе, не те разбирам добре.

Тя заклати глава като кълвяща зърна кокошка и сама се засмя на себе си. После каза:

— Пуснете резето на вратата, за да мога да почукам, преди да вляза.

Едва си тръгна, и ние с Арсиное се загледахме така, сякаш всеки искаше да изпие другия. Жрицата пребледня, зениците й се разшириха и заприличаха на тъмни звезди. Протегнах ръце към нея, но тя махна с ръка и прошепна:

— Не, не идвай!

Ала страстта кипеше в мен и аз реших да не послушам думите й. Напротив, чувствайки съпротивата й, усещах, че тя постепенно ще се покори на волята ми, и това усилваше наслаждението ми до безкрайност. Буреносният западен вятър се усилваше и блъскаше по стените, сякаш искаше да нахлуе при нас. Покривът се тресеше страховито, а през пролуките на прозорците духаше силно. Струваше ми се, сякаш се носим на страшен облак в сърцето на бурята.

Когато най-накрая паднахме безсилни на ложето, Арсиное отпусна глава на гърдите ми и каза:

— Толкова красиво и толкова ужасно никога не ме е любил никой друг мъж!

— Арсиное — проговорих аз, — колко си загадъчна и колко си… непорочна! Колкото и да се докосвам до теб, ти винаги си оставаш за мен като недокосната.

Вятърът тресеше вратите и прозорците. От улицата се дочуха викове за помощ, детски плач и мучене на животни. Ние се гледахме и аз не пусках ръцете й.

— Чувствам се така, сякаш съм изпила отровно омайно питие — рече тя. — Черни сенки преминават пред очите ми, нозете ми и ръцете ми са се сковали. Когато ме гледаш, струва ми се, че ще умра.

— Арсиное — отвърнах аз, — по-рано никога не се плашех от бъдещето. С интерес и нетърпение бързах към него. Но сега ме е страх и се боя не за себе си, а за теб.

Арсиное прошепна:

— Богинята живее в мен и често се явява чрез мен, иначе не би могло да ми се случи нищо подобно. Внимателно се вслушвам в себе си, усещам горещите вълни в тялото си и изпитвам такова блаженство, което биха могли да усетят само безсмъртните. Богинята непременно ще ни пази. А ако не ни пази, аз ще престана да вярвам в нея…

Дочухме почукване на вратата. Когато я открехнах, вътре влезе Танаквил със стомничка вино под мишница и две купи с храна в ръцете.

— Безсрамници — каза тя, — не се ли боите поне от гнева на бурята? Вятърът събаря покривите на къщите, някъде паднаха стени, много хора са наранени. Посейдон разклати планината и морето се разбушува страховито. Не знам вие как се чувствате, но аз непременно трябва да си пийна малко вино за кураж.

Тя насочи чучура на стомната към устата си и загълта жадно от тънката струя вино. Когато утоли жаждата си, тя ни напълни две купи с вино и ни ги подаде с думите:

— Моят герой Дорией се е скрил под дрехата си и се тресе от страх, казвайки, че земята се клати под краката му. Лечителят Микон се държи за главата и казва, че е попаднал в страната на сенките. Навън наистина е тъмно като нощ. Никога по-рано не е имало толкова силна пролетна буря, макар времето в Ерикс да е променливо. А вие двамата само се гледате и се целувате, като да сте пияни и без вино!

Не можах да сдържа радостта, която изведнъж ме обхвана, и изгледах весело разтревожената Танаквил, а след това и Арсиное, която седеше с покорно отпусната глава. И изведнъж някаква сила ме накара да стана и да затанцувам бесен танц. Танцувах танца на бурята пред двете жени и простирах ръце към небето, като че ли исках да стигна до облаците. После изведнъж спрях, ослушах се и силно възкликнах:

— Усмирете се, стихии, утихни, ветре, повече не сте ми нужни!

Минаха няколко мига и вятърът престана да се промъква в стаята през процепите на прозорците и вратата, гърмът прогърмя за последен път и млъкна. Изведнъж наоколо просветля. Бурята ме беше послушала.

Успокоих се и се огледах наоколо. Разумът ми шепнеше, че всичко това не може да бъде истина. Просто сигурно съм имал предчувствие, че наближава краят на бурята, ето защо бях отронил такива думи. Но Танаквил ме гледаше с широко отворени, гневни очи и попита:

— Ти ли си това, Турмс, или господарят на бурята е влязъл в тялото ти?

— Аз съм Турмс, благословен от мълнията и властващ над бурята — отвърнах. — Духовете на въздуха са ми покорни. Е, вярно, че само понякога — добавих замислен. — Тогава, когато в мен се заражда могъща сила.

Танаквил посочи Арсиное и произнесе с гняв:

— Вчера ти уби невинно момиче, като го докосна, а днес много хора пострадаха заради теб. Ако си равнодушен към човешкия живот, помисли поне за бедите, дето донесе на този град, който с нищо не ти е виновен!

Излязохме заедно на двора и видяхме, че бурята се отдалечава към Сегеста, и поваля горите по пътя си. А над Ерикс блестеше слънце, макар морето да бе все още неспокойно и пенливо. Много от къщите бяха останали без покриви, на някои от тях се бяха срутили и стените, хиляди птици бяха загинали. За щастие хората бяха успели да загасят огньовете в огнищата си, тъй че не беше пламнал нито един пожар.

Микон се появи отнякъде, по страните му капеха едри като елмази сълзи. Той ме хвана за ръка и ме погледна с добродушните си, но измъчени очи:

— Живи ли сме или мъртви? Това царството отвъд ли е? Страхувам се, че съм пил от извора на забравата и не помня какво се е случило. А тази жена до нас дали не е самата Персефона? Къде ли е клетата сянка на Аура? Ако тя е някъде тук и е все така приказлива, както приживе, не бих искал да я срещна скоро.

Чак когато ме опипа добре по гърдите и раменете, когато протегна ръка и дръпна косата на Арсиное, която го изгледа злобно, той се успокои и каза:

— Виждам, че сте хора от плът и кръв и че това все още не е царството на Хадес. Но, приятелю Турмс, вземи нещо тежко и ме удари по главата, за да пропъдиш рояка оси, които кръжат в нея! — Най-накрая очите му се проясниха, той се огледа наоколо и извика ужасен: — Помня, че снощи имаше погребална вечеря в чест на скъпата ми жена, която ме напусна тъй внезапно. Сигурно съм пил от виното на скитите, тъй като във варварските земи трябва да се живее по обичаите на варварите. Но как съм могъл да причиня чак толкова големи поразии, докато съм вилнял пиян, не зная! Не, сигурно не съм бил аз, който е съборил оня покрив там. Сигурно това е бил Дорией, той е по-силен от мен. — Отскубна кичур от косата си и го стъпка с крак, като проклинаше: — И свинята е най-ленивото от всички животни, но когато се развилнее, става страшно! Аз, макар да съм почтен мъж, не съм по-добър от свиня и нямам какво да кажа в своя защита, освен че се напих от мъка, а не от радост.

Едва успяхме да го накараме да се успокои, когато се появи Дорией със смачкана наметка на рамената си.

— Какво ли се е случило? — попита той. — Съвсем ясно си спомням, че в съня си бях отново на кораба. Вълните го люлееха бясно и аз лежах на палубата в безпаметство. — Той също се огледа с любопитство и възкликна:

— Виждам, че в града е избухнала война, а аз съм проспал началото й. Защо ли оставих щита си в Химера? Донесете ми меча и ми кажете с кого трябва да се бия и от кого да ви пазя — и аз ще ви покажа как се бият достойните лакедемонци! — Той помириса въздуха и ноздрите му затрептяха. — Наистина, как копнея за дима и пламъците на битката! Как искам да подуша топла кръв! Иска ми се да чуя свистенето на стрелите и пращенето на разцепени черепи и счупени кости! Искам да забия меча си в гърдите на най-достойния противник и да усетя как излита душата из устата му! Чувствам се по-настървен от всякога!

Като гледах колко объркани и влудени са Микон и Дорией, започнах да подозирам, че всичко това не се дължи само на виното. Помислих, че може би не съзнавам и собствената си лудост. Може би сетивата ми наистина бяха объркани по волята на богинята и аз не можех да разсъждавам трезво, а преувеличавах усещанията си.

И все пак поне хаосът в града беше истински. Повечето хора се запътиха към храма, влачейки или носейки плачещи деца. Никой не ни обръщаше внимание. Богати и бедни, търговци и пастири, свободни граждани и роби — всички бяха извънредно възбудени и разговаряха оживено, прекъсвайки се взаимно.

— Ако все още можем да разсъждаваме — обади се Танаквил, — би трябвало да си съберем тихомълком нещата, да оседлаем магаретата и конете, да оставим прощални дарове на собственика на тази къща и да напуснем незабавно Ерикс. Аз и ти, Турмс, знаем най-добре каква беше причината за страшното нещастие, което сполетя града. Но ако мине малко време, жителите на града, а още повече жреците на храма, ще се досетят също за това.

В думите й имаше много смисъл, но като гледах Арсиное, меките й устни и лъчезарните й очи, разбрах, че не мога да се откажа от нея.

Заявих дръзко:

— Да, ние ще си тръгнем, но ти, Арсиное, трябва да потеглиш с нас на път.

Приятелите ми изгледаха учудени жрицата, а след това и мен, но аз побързах да прибавя:

— Вземи дрехите на Аура и приеми нейното лице. Всичко, което се случи, беше предначертано от боговете. Останките на Аура ще те заменят в храма, а в цялата тази суматоха из града няма да ни е трудно да те изведем от него.

Думите ми изумиха Арсиное. Тя смръщи вежди и възрази:

— Сам не знаеш какво говориш, Турмс! Ти си мъж и при това си ми чужд. Как бих могла да ти се доверя, без да те разбирам и без да те познавам? Аз съм жрица на Афродита от Ерикс и имам високо положение. Не всяка жена може да се сдобие с толкова високо място като моето. А ти ми предлагаш да се откажа от разкошния си живот, от скъпоценностите и богатите одежди на богинята, само за да те последвам като просякиня и само защото, измъчена от дългата зима, се поддадох на слабостта си?! Да, аз наистина трябва да се боя от теб, да избягвам силата, която притежаваш и която ме направи тъй безпомощна пред теб! — Тя докосна умоляващо ръката ми: — О, Турмс, не ме гледай с упрек с тези твои бадемовидни очи! Знаеш как гасна по теб, как въздишам! Но скоро ще дойде богинята, ще настъпят пролетните празници и веселието ще ми помогне да те забравя. Бъди благоразумен и не ми разбивай сърцето, като ми предлагаш това, което така или иначе не мога да изпълня.

Чувствайки, че главата ми се тресе от ярост, аз казах:

— Но ти преди малко се кълнеше в името на богинята, че не можеш да живееш без мен!

Арсиное ме погледна разстроена, тропна с крак и наведе глава.

— Преди малко си е преди малко — каза тя, — а сега си е сега. Тогава наистина мислех така и не те лъжех. И сама не разбирам как можах да се влюбя толкова много в теб. Но сега всичко изглежда както преди и няма нужда да го разкрасяваме. Дори взе да ме боли главата, да ми парят очите и нещо натежа в гърдите ми. О, богове, от дръзкото ти предложение ми прилоша.

Танаквил се намеси:

— Нима не разбираш, безумецо! Та тя е робиня на богинята. Ако я отвлечеш от храма, целият Ерикс ще ни погне по петите.

Микон допълни:

— Точно така, Турмс. Не зная за какво става дума, но недей да се намесваш в божествени неща. Не си дори посветен.

Заповядах му да си затвори устата и се обърнах към Арсиное:

— Робиня ли си или си свободна?

Тя не посмя да ме погледне в очите, а само промълви:

— Какво значение има това? Ще ме презреш ли, ако съм робиня?

Изпитах отчаяние, но казах:

— Има голямо значение дали си родена робиня или дали си била продадена в робство, когато си била дете. Освен това, човек, дори да е роден роб или робиня, може да получи свободата си, ако се отдаде на някой от боговете и ако бъде признат за жрец или жрица.

Танаквил изгуби търпение и изсъска:

— Дорией, удари, ако обичаш, Турмс по главата, за да млъкне престъпната му уста, а ти, жено, върви в храма, откъдето си дошла и където ти е мястото!

Арсиное се упъти с бързи крачки към храма, но изведнъж се обърна и извика:

— А къде е слънчобранът ми? Много държа на него и се страхувам, че съм го изгубила безвъзвратно поради бурята. Бях го забравила в градината.

Казах, че сигурно вятърът го е отнесъл, и тя се разплака и се завайка, че не би трябвало да губи толкова ценна вещ. Изтичах в градината, за да видя дали няма да намеря слънчобрана й и наистина, намерих го заклещен между две дървета, но платът му беше разкъсан. Щом видя повредата, Арсиное заплака отново и започна да ме обвинява:

— Виждаш ли, носиш ми само злини! Прекрасният плат е скъсан, а дръжката от слонова кост е счупена тук, ето виж!

Обзе ме отново ярост, тъй като имахме много по-важни въпроси за разрешаване, отколкото да се вайкаме за някакъв си слънчобран. Помолих Танаквил да ми заеме няколко златни монети, за да мога да купя нов слънчобран на Арсиное. Танаквил от своя страна започна да се жалва, че покрай Дорией е изхарчила вече много пари, но отиде при сандъчето си и се върна с шепа монети. Арсиное засия цялата и каза, че познава един финикийски търговец в града, който продава чудесна стока. Той имал всякакви слънчобрани — копринени и кенарени, с ресни или без, кръгли или четвъртити.

Зяпнах от почуда и попитах:

— Арсиное, Арсиное, как можеш да мислиш за такива неща сега, когато градът е сполетян от беда, а ти за мен си въпрос на живот и смърт?

Тя замига кокетно и каза:

— О, Турмс, та аз съм жена! Нима не разбираш? Ако все още не си разбрал, значи има много да учиш тепърва.

И ето, стана така, че всички ние тръгнахме към града, за да потърсим магазинчето на финикиеца. Арсиное припкаше весело пред нас като малко дете.

Къщата, в която продаваше финикиецът, беше много здрава постройка от камъни и не беше пострадала особено от бурята. Щом ни видя, той потри доволно ръце и запали благовония на прага на къщата си, като по този начин се приготви да извърши добра сделка.

Танаквил и Арсиное започнаха да оглеждат не само многобройните слънчобрани, но и всякаква друга стока, която можеше да се намери вътре. Те заопипваха фините тъкани и започнаха да ахкат пред всевъзможните украшения и пъстри одежди от коприна.

— Приятелю Турмс — рече Микон, — приятелю Дорией, виждам, че този град е наистина невъзможен и че тези две жени ще разглеждат дрънкулките на търговеца, докато падне мрак. Ето защо мисля, че на нас не ни остава нищо друго, освен да седнем някъде и да се напием.

При тези думи Дорией каза:

— Да си призная, повърнах по време на бурята, тъй като си бях въобразил, че се намирам на кораба. Ето защо и аз мисля, че малко вино би се отразило добре на стомаха ми. Когато бях в Делфи, видях надпис при входа на храма, който гласеше: „Опознай себе си.“ Оттогава насам винаги се опитвам да се опозная и да открия силните и слабите си страни. Точно сега чувствам, че ако не пийна нещо, ще ме обземе отново ярост и желание да се скарам с някого.

Като наблюдавах колко задълбочено Арсиное разглежда стоката, как щастливо възклицава и се смее, разговаряйки с търговеца, хванах се за главата, за да проверя дали е на мястото си, и казах на свой ред:

— Защо ли му е на човек да се грижи за утрешния ден? Пиянството от вино е явно по-безопасно, отколкото пиянство от божествени видения.

Финикиецът, който дочу разговора ни, изпрати един роб да донесе вино. Тъй като ни се зави свят от миризмата на тамян и от стоките в магазинчето, ние излязохме отвън пред къщата и седнахме на скамейката пред вратата с изваяни медни лъвски глави. Пресушихме набързо цяла амфора скъпо сладко вино.

— Държим се като варвари — казах аз. — Нямаме дори купа за смесване на виното, а освен това никога по-рано не бях пил вино направо от гърлото на съда без чаши.

— Това е прекалено отлежало вино за вкуса ми — обади се Дорией. — Явно е, че е държано дълго с всякакви билки и в него са примесени скъпи благоуханни отвари. Иска ми се да пийна ново вино, примесено само с отвара от борова смола. То е по вкуса ми.

Поръчахме си ново вино и изпихме цял мях от него. Поръсихме малко вино върху главите си вместо жертвоприношение.

Арсиное се появи на прага на къщата със златна халка на носа и ни попита дали й отива. Микон я погледна с присвити очи и прошепна:

— Мислех, че жена ми Аура се помина, но е било само сън. — Ето я пред мен като превъплътена.

Дорией изпъшка:

— Микон, умолявам те, не почвай отново да бълнуваш! Това е жената, в чието тяло се явява богинята. Познах я по формата на ушите. Но тя не е нищо в сравнение с моята Танаквил! Като гледам тази жена, все едно че си натапям пръстите в делва с мед и след това ги облизвам. Но когато гледам Танаквил, все едно че падам надолу с главата в кладенец, пълен с мед. Скоро ще бъдем мъж и жена по финикийски и по дорийски обичай. Тогава ще ви позволя да се убедите в чара на Танаквил. По лакедемонски обичай това би било в реда на нещата, тъй като сте ми приятели. — Той се замисли и след малко додаде: — Но ако направите нещо подобно, знайте, че ще ви убия. И това би било също редно, тъй като след Танаквил не си заслужава да се живее. От дъното на кладенеца и без това не може да се излезе.

Арсиное се появи отново пред нас, този път с четвъртит слънчобран с ресни, безспорно много изящен, но доста миниатюрен, тъй че едва ли би свършил добра работа, ако напечеше силно.

— О, Турмс, толкова се радвам на това сенниче! — възкликна тя. — Търговецът обеща да поправи и старият ми слънчобран, тъй че ще си имам два! Но време е да тръгвам. Турмс, благодаря ти още веднъж и знай, че ще те помня дълго. Не ме забравяй и ти, поне не съвсем скоро!

— Арсиное — казах и в гласа ми имаше заплаха, — знай, че ти дадох ново име. То ми дава власт над теб.

— И така да е — отвърна Арсиное и погали с пръсти страните ми, — но точно сега си толкова пиян, че не можеш да отговаряш за думите си.

Махна с ръка и си тръгна с весела крачка, разперила слънчобрана над главата си. Тя прескачаше леко дървесните стволове, изкоренени от бурята, повдигайки със свободната си ръка полите на дългата си дреха.

Понечих да се затичам след нея, но залитнах и се спънах в едно от дърветата, които препречваха пътя. Не можах да стана, докато Дорией и Микон не ми помогнаха. Арсиное се скри от погледа ми зад една от оградите в далечния край на улицата, а ние всички се упътихме към къщата, в която бяхме отседнали. Танаквил ни последва със собствения си нов слънчобран, който не беше пропуснала да си купи.