Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (32) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

1.

Връщането ни в Химера остана незабелязано. Петима бяхме, когато поехме на път, и петима се върнахме. Арсиное приличаше толкова много на Аура, тъй точно имитираше жестовете й и израженията й, че Микон продължаваше да я приема за жена си. Разбира се, Арсиное сигурно беше наблюдавала достатъчно дълго Аура в храма, когато тя прекара там една нощ, но все пак чудно беше, че Микон не забелязва нищо нередно. Слепотата му можеше да се обясни само с помътен разум — докато бяхме в Ерикс, той не правеше почти нищо друго, освен да пие. По време на обратния ни път няколко пъти ми се наложи да го прогонвам от ложето на Арсиное. След като пийнеше, той искаше от нея изпълнение на съпружеските задължения.

Дорией не придаваше никакво значение на случилото се. Като потомък на Херакъл той явно смяташе, че не е обидил особено Афродита, като е взел участие в отвличане на жрица на богинята.

Жителите на Химера си имаха свои грижи и затова не обърнаха особено внимание на завърналите се от Ерикс поклонници. Въпреки пролетните бури в града беше пристигнал кораб от Сиракуза с известието, че Милет е паднал. Цяла зима персите обсаждали града, след което най-накрая го завзели, разграбили и запалили. Част от населението било избито, а останалите били изпратени роби в Суза, след което градът бил окончателно сринат до основи. Великият цар на персите пожелал от бунтовния Милет да не остане и следа и военачалниците му изпълнили съвсем точно прищявката му, макар това да им струвало много усилия. Милет беше многохиляден град и за победата на персите са били нужни много каменохвъргачки и други бойни машини, както и хиляди гръцки роби, взети насила в персийската войска.

С другите йонийски градове персийският цар не постъпил чак толкова жестоко. Върнали им избраните от тях гръцки тирани и завоевателите разрушили само най-горните пристройки на градските им стени. Жителите на тези градове не бяха особено пострадали: говореше се само за десетки, а не за хиляди убийства, грабежи и опожарявания — обичайни забавления на пияните победители, които се случват дори и във войски с най-голям ред и чинопочитание, ако се състоят от представители на различни народи. Но самите гръцки тирани се оказали много по-жестоки, отколкото чуждите завоеватели. Говореше се за жестоки наказания, постигнали игралите танца на свободата. Смяташе се, че най-щастливи от всички са се оказали жителите, които навреме подготвили бягството си на запад и измъкването на семействата си на сигурно място.

Това беше, което научихме за Йония с връщането ни от Ерикс. Откровено трябва да призная, че не скърбях особено за Милет, тъй като се бях примирил с участта му още когато напускахме Ладе. Все пак струваше ми се жалко, че с гибелта на града в живота ми наистина окончателно бе свършило славното време на разкош и изтънченост. Потъгувахме няколко дена с Дорией и поляхме земята с виното на Танаквил в чест на Милет, но не отрязахме косите си, тъй като сметнахме, че това би било по-скоро двуличие от наша страна.

Най-вярната преценка за случилото се чухме от устата на Дионисий.

— Атиняните все още не са покорени — заяви той, — макар много хора да се кълнат, че великият цар на персите лично участвал в похода, та да отмъсти на Атина заради Сарди. Но за това ще са му нужни години. Първо на персите ще им се налови да укрепят владенията си на островите, а и походът към Гърция, отвъд морето, изисква по-продължителна подготовка. Но хората говорят, и на това вярвам, че великият цар сам е заповядал на царедворците си от време на време да му шепнат на ухото: „Господарю, не забравяй Атина!“ Ето как виждам нещата… — въздъхна Дионисий, като ни гледаше с големите си влажни очи. — След падането на Милет Източното море може да се приеме вече за финикийско, а всички йонийски кораби са пленени от персите. Ако Гърция бъде покорена, независими ще останат само западните земи, тези, които са между Картаген и земите на тиренците. Ето защо трябва колкото се може по-скоро да потеглим към Масилия. Макар че, ако боговете ни дарят с дълъг живот, някой ден бихме могли да бъдем свидетели на алчни персийски нападения дори там.

Микон възрази с негодувание:

— Преувеличаваш, Дионисий! Доколкото ми е известно, никой досега не е могъл да завладее целия свят — дори Египет и Вавилон не са могли да постигнат подобно нещо. Не вярвам Дарий, царят на персите, да успее да победи например скитите.

Дорией отвърна ядно:

— Млъкни, лечителю! Какво разбираш ти от война?! Скитите не могат да бъдат покорени, защото те не се спират, а чергаруват от място на място със стадата си. Те нямат държава и победата над тях не носи почести за никой воин. А що се отнася до стремежа да се завладее целия свят — това ми е съвсем понятно. И сега според мен са настъпили такива времена, че това може да се осъществи. Сигурно са прави гърците, които са постъпили на служба при великия цар на персите и са започнали да се наричат „безсмъртни“ и „непобедими“. Но моята съдба е друга: аз трябва с оръжие в ръка да си възвърна бащиното наследство. — Поумълча се, като хапеше устни, но най-накрая се обърна към Дионисий:

— Дионисий от Фокея, аз ценя високо успехите ти и умението ти в морските сражения. Може би няма по-хитър военачалник от теб. Аз съм роден да се бия на суша и мен ме интересуват само такива битки. Не е далече времето, когато ще се реши съдбата на Гърция. Тъй че, питам, не е ли длъжна Западна Гърция, докато не е късно, да се подготви добре за среща с неприятеля? Като начало може да се завземат Сегеста и Ерикс и да се унищожат картагенските селища в Сицилия.

Отговорът на Дионисий беше доста миролюбив:

— Дорией, не те разбирам. Не си ти първият и не си последният, който се опитва да извърши подобно нещо. По полетата около Сегеста гният костите на фокейците. По време на пътешествието си може би си се убедил в това. Разбирам, че си почел и гроба на баща си. И въобще — продължи Дионисий, като се почеса по главата, — няма защо да си губим времето с празни приказки. Най-добре е да тръгваме към Масилия и да си основем там колония или на устието на голямата река, или на иберийското крайбрежие — напук на картагенците.

Дорией стана и взе да се разхожда напред-назад из залата за пиршества на Танаквил. Накрая той се спря пред Дионисий и втренчи поглед в него.

— За последен път те питам, Дионисий от Фокея — каза тържествено той, — окончателно ли си решил да плаваш към Масилия, да събереш всичките си хора и да забравиш за борбата за свобода?

Дионисий се удиви на въпроса му и му отвърна също с въпрос:

— Дорией, досега само отпивахме от виното — не ни предложиха много. Нима си се напил от толкова малко вино? Или съм много уморен, или изобщо не мога да те проумея.

При тези думи Дорией се разсърди не на шега. Той тропна с крак и извика:

— Турмс и Микон — вие сте свидетели! Този негодник обиди дома ми и жена ми!

Дионисий разбра, че Дорией търси повод за свада, затова се усмихна добродушно и попита:

— Нима все още ударът с весло по главата ти по време на боя при Ладе си казва думата, Дорией? С какво съм оскърбил дома ти и жена ти, ако изобщо това е твой дом и тя изобщо е твоя жена?

— Чуйте го, чуйте го само какви ги приказва! — възмути се Дорией. — Та той загатва, че жена ми е развратница!

Дионисий се намръщи и стана:

— Не те разбирам, Дорией! Или се изрази ясно, или да тръгваме при Кринип — той да разреши спора ни.

Дорией стрелкаше поглед, той сякаш се задушаваше от гняв, когато каза:

— Да, аз живея в дома на Танаквил и спя с нея. Ти загатваш, че е развратница, защото все още не сме отпразнували сватбата си. И освен това оскърби дома ми, като каза, че са ти поднесли малко вино. Кълна се в праотеца си Херакъл, омръзнаха ми твоите подмятания, Дионисий!

Дионисий се хвана за главата и погледна с болка към мен и Микон:

— Какво иска този човек от мен?

Ние с Микон мълчахме разумно, тъй като не искахме да дразним още повече Дорией. Но той разбра, че не сме на негова страна, и малко се умири:

— За това, че ме обиди така жестоко, би трябвало да смъкна меча от стената и да те пронижа, след което да завзема корабите ти и богатството ти. Та ти обиди и жена ми! Но аз не съм такъв човек, Дионисий! Аз те призовавам на двубой. Нека победителят да получи и корабите, и хората, и съкровището, което се пази в хазната на Кринип!

— Почакай малко — отвърна замаян Дионисий, — доколкото разбирам, искаш да се бием на живот и смърт. Но ако победиш ти, а аз загина, нима мислиш, че би могъл да отведеш благополучно корабите до Масилия?

Търпението на Дорией се изчерпа окончателно:

— Слушай, омръзна ми да слушам за твоята Масилия! Престани да говориш за нея, пожали клетата ми глава!

— Знаех си аз, че ударът с весло все още си казва думата…

— Не весло, а меч, кълна се в Херакъл! Престани да ме дразниш, иначе ще забравя, че си ми гостенин, и наистина ще те убия! И тъй — значи ти със сигурност се каниш да потеглиш за Масилия. Но знай, Дионисий, че аз няма да тръгна никъде, а ще остана тук, за да завзема Сегеста и Ерикс. Аз съм потомък на Херакъл и тези земи ми се падат по право. Готов съм да докажа законността на исканията си пред картагенския съд и непременно ще съумея да ги убедя. За всичко това са ми необходими корабите и съкровищата ни. Пък и синовете на жена ми от първия й брак вече готвят въстание в Сегеста, а с парите на Танаквил мога да си спечеля съюзници сред сикулите, които живеят в горите на Сицилия. Няма да е трудно да се завземе Сегеста — продължи той, — понеже тамошното население е отвикнало да се бие. Знаят само да се развличат със състезания на атлети и да ловуват с кучетата си. Завземането на Ерикс ще бъде по-трудно, но една жена ще ми помогне… — Той се стресна и погледна към мен, след което се изчерви и каза: — Исках да кажа, че една жрица от Ерикс ще ни бъде от полза, тъй като познава всички подземни проходи и ще ни помогне да завземем храма и даровете, принесени в чест на Афродита.

Аз разбрах, че е дошло време да се намеся. Скочих и се развиках:

— Кога и къде си имал възможност да преговаряш с Арсиное? Какво сте правили зад гърба ми? Защо тя не ми е споменала нито дума за плановете ви?

Дорией не издържа погледа ми и наведе засрамено очи:

— Може би имате навик да си говорите за други неща — опита се да се защити той. — Не искахме да те безпокоим за дреболии. Арсиное взе решение и от твое име.

Микон поклати глава в недоумение и попита:

— Извинете, но коя е Арсиное?

— Жената, която ти бъркаш с Аура и която всъщност е похитената от мен жрица на Афродита от Ерикс. Тя се преструваше на Аура, за да можем по-лесно да напуснем Ерикс и да не изпратят по петите ни потеря.

Микон закри лицето си с длани и отпусна глава. Исках да го ободря и затова го потупах по рамото:

— Нима забрави, че в резултат на опасния ти опит с Аура се случи нещастие в Ерикс? Та нали ти самият запали погребалната й клада! Микон, Аура е мъртва и нищо не може да се направи.

Той ме погледна с блеснали от щастие очи и възкликна:

— Значи всичко това е истина? А аз мислех, че бълнувам и че съм имал видения в пиянски сън! Не исках да споделям дори с вас двамата, макар да сте ми приятели, защото аз съм лечител, и се срамувах от себе си. Значи отново съм свободен! Какво щастие! Да бъде благословен прахът на Аура! Все едно че се родих отново! — От радост той скочи и затанцува из залата, като пляскаше с ръце и възклицаваше на висок глас: — А аз мислех, че полудявам, когато гледах, че Аура е жива, макар и много променена, и когато усещах, че прегръдката й е по-упоителна отколкото по-рано!

Смисъла на думите му проумях доста бавно, но когато го проумях, усетих, че настръхвам от ужас. Ала се намеси Дорией. Позеленял от гняв, той разби една скъпоценна чаша на масата и извика:

— Жалък знахар, как смееш да докосваш Арсиное! Никога не съм чувал нищо по-отвратително!

Обаче аз не позволих на Дорией да се нахвърли върху Микон. Скочих пред него, хванах го за раменете, разтърсих го и го попитах:

— Дорией, защо защитаваш целомъдрието и честта на Арсиное с такава ревност? Не е ли това единствено моя работа? Микон се е заблуждавал и постъпката му би могла да се извини, но какво ти дава право на теб да се увърташ около Арсиное? Обясни ми, преди да съм те удушил. Още веднъж те питам: как точно успя да я уговориш да ти помогне при завземането на Ерикс?

Дорией се закашля смутен и измънка:

— Аз не съм я уговарял, кълна се в боговете, Турмс! Тя си е просто такава — впечатлителна и прозорлива — и сама схвана желанието ми. Но нахалството на Микон ми се стори обидно. А какво лошо има, дори да съм я разпитал за Ерикс?

Идеше ми да се развилнея и да изпочупя всичко наоколо, но Дорией се опита да ме възпре:

— Турмс, бъди разумен, не сме сами! Защо да говорим за всичко това пред странични хора?

Той хвърли поглед на Дионисий, който от своя страна също се намеси:

— Мислите ти, Дорией, са безспорно интересни, но още повече ме интересува коя е жената, която е съумяла да докара до безумие трима достойни мъже.

В същия миг в залата влезе Арсиное, а зад нея пристъпваше, облечена в разкошни одежди и със скъпоценности на шията и китките си, Танаквил. При всяко нейно движение тежките гривни и огърлици подрънкваха, сякаш бяха доспехите на някой хоплит. Арсиное пък беше облечена доста скромно, дори по-скромно и оскъдно, отколкото ми се нравеше. Беше си сложила туника от извънредно тънък плат, която беше прикачена със златна игла само на едно от рамената й. Това облекло по-скоро подчертаваше тялото й, отколкото да го скрива. Гърдите й бяха полуоткрити и между тях блестеше селенитът, който й бях дал, окачен на златна верижка, явно етруска изработка. Верижката виждах за първи път и не знаех откъде се е взела.

— Привет, Дионисий, могъщи властелине на моретата! — любезно поздрави Арсиное. — Неизказана радост е да мога най-сетне да се срещна с теб. Слушала съм много за бойните ти подвизи и за богатствата, които си скрил в съкровищницата на тирана на този град.

Дионисий я изгледа изненадано, след което възкликна гневно, обръщайки се към нас:

— Вие полудели ли сте и тримата, че споделяте такива неща с жена? Да не ви е ухапало бясно куче, или е нещо още по-лошо?

Арсиное отпусна смирено глава:

— Ти си прав и аз наистина съм само немощна жена — прошепна тя. — Но повярвай ми, о, красиви Дионисий, че сърцето ми е свикнало да пази съкровените мъжки тайни и дори е много по-надеждно от хранилището на Кринип.

Тя се усмихна сладостно и аз изведнъж забелязах, че никога досега не бях виждал тази усмивка. Неизвестно защо, Дионисий взе да върти смутено очи и накрая каза:

— Единственото, на което успя да ме научи майка ми — тя беше робиня — е никога да не се доверявам на моряците. А пък аз знам от личен опит, че никога не трябва да се доверявам на жени. Да кажа тайната си на жена, е все едно да я извикам на пазарския площад. Но като гледам колко печални са очите ти, жрицо, започвам да се съмнявам и да мисля, че може би ти си изключение и че на теб трябва да ти се вярва.

— Арсиное — извиках аз, — не смей да го гледаш така!

Но думите ми не постигнаха никакво въздействие. Арсиное седна в края на ложето, на което се беше изтегнал Дионисий, и се вторачи в него с влюбен поглед. Танаквил счупи печата на нова амфора с вино и Арсиное стана, за да налее на Дионисий.

Когато пое чашата, видях, че ръката му трепереше и той разля няколко капки на пода. След като изпи на един дъх съдържанието й, той продължи речта си:

— Думите ти ме потресоха тъй много, жрицо, че забравих какво исках да кажа. Често са ме наричали силен и смел, но никой никога не ме е наричал красив. Обясни, какво искаше да кажеш, като ме нарече красив?

Арсиное кривна глава на една страна, вгледа се внимателно в чертите на Дионисий и заяви:

— О, господарю на моретата! Твоят поглед кара страните ми да порозовеят. Сигурно не е разумно жена да говори така пред мъж, но когато влязох, видях първо теб — със златни халки на ушите, с гъста коса и черна брада. Стори ми се, че виждам някой бог или някой титан. Мъжката красота е особена, тя съвсем не прилича на женската — продължи Арсиное. — Зная, че много жени харесват стройната юношеска красота. Но аз предпочитам като твоята красота, Дионисий. Харесват ми силните ти ръце и нозе, харесва ми черната ти брада, на която, ако се хвана и се провеся, ти може би дори не би забелязал! О, Дионисий, възхищавам се на големите ти блестящи очи! Мисля, че по-красив мъж от теб никога не съм срещала.

Забелязах, че погледът на Дионисий притъмня. Когато Арсиное протегна длан и докосна с пръсти златната му обица, той се отдръпна като ужилен.

— Кълна се в Посейдон! — почти прошепна той. — Всичко това е лъжа! Повтарям — най-долна лъжа! Замълчи, не ти вярвам, жено!

Дионисий скочи и избяга от залата. На входа на къщата се спъна в щитовете ни и падна. Притичахме му се на помощ, но той стана бързо и се измъкна от ръцете ни с ругатни. След това се завтече към външната порта и я хлопна яростно зад гърба си.

Когато се върнахме в залата, мълчахме и не знаехме какво да си кажем. Арсиное, щом го забеляза, се усмихна и ми хвърли сладострастен поглед:

— Скъпи Турмс, ела при мен. Нямаш причини да се гневиш. Необходимо е да споделя някои неща с теб.

Когато излизах от залата с Арсиное под ръка, видях как Дорией удари Микон по лицето. Лечителят загуби равновесие и се сгромоли на пода с учуден израз.