Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Турмс Безсмъртния
Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги - Оригинално заглавие
- Turms Kuolematon, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от фински
- Боряна Пелинен, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мика Валтари. Турмс Безсмъртния
Финландска, първо издание
Редактор: София Бранц
Художник: Христо Хаджитанев
ИК „Еднорог“, 2002 г.
ISBN: 954–9745–43–0
История
- — Добавяне (пратено от автора)
6.
Когато пристигнахме в Панорм, наоколо ни се струпа тълпа любопитни, които никога не бяха виждали подобна гледка. Те разговаряха шумно на няколко езика около нас, опитвайки се да разберат що за хора сме. Ние ги гледахме равнодушно и напредвахме бавно към пристанището, където беше корабът на тиренеца, голям бавноходен съд, само до половината с покрита палуба. Не можех да си представя как се движи в открито море, натоварен с какви ли не стоки.
Картагенските митари в Панорм се усмихнаха широко при вида на тиренеца и изразиха с жестове възхищението си от успешната търговия. Към Ксенодот те се отнасяха с дълбоко уважение. Мен ме гледаха малко накриво, тъй като носех рогатата си маска. Взираха се със страхопочитание и в Арсиное. Те не се опитаха да разговарят с нас и аз чух как един от тях каза със задоволство на другите, че е добре, дето високопоставени сикани са тръгнали да опознаят света и да научат обичаите на по-напредналите народи. Това ще е от полза за търговията, твърдеше той, което пък е само в интерес на Картаген.
Твърдо реших да не влизам в разговор с тях и да ги оставя да мислят, че съм сикан, който не знае езика им. Арсиное също успя да запази мълчание, но не за дълго. Щом се озовахме в дома, предназначен за знатни чужденци и предоставен от съвета на Панорм, където ни чакаха робите и слугите на Ксенодот, Арсиное се зарадва тъй много на оказаните ни от тях почести, че вдигна глава, тропна леко с крак и възкликна:
— Не ме привличат вече морските пътешествия, Турмс! Кракът ми няма да стъпи на вонящия кораб на тиренеца. Боя се не за себе си, а за Мисме. Кажи ми, Турмс, отговори ми в името на богинята, защо ни е да пътуваме до Рим, щом приятелят ти Ксенодот иска да ни придружи до Суза и да ни представи в двора на великия цар на персите, където бихме могли да водим охолен живот като представители на сиканите?
Ксенодот, който най-сетне бе попаднал в собствената си общност, заобиколен от прислуга, се беше изменил до неузнаваемост. Той бе добил тържествена осанка, гладеше самодоволно къдравата си брада, гледаше ни с хитър поглед и най-накрая каза примирително:
— Хайде да не спорим, едва сме прекрачили прага на дома. Нека първо да се умием и да намажем телата си с благовонни масла, да хапнем добре и да пийнем вино. То ще просветли умовете ни. Чак след това ще обсъждаме. Турмс, току-що научих името ти и не съм свикнал да го произнасям още, но от това, което видях досега, мога да кажа, че жена ти е по-мъдра от теб. — И ми се усмихна.
Проумях, че се беше уговорил вече с Арсиное да ме придумат да тръгнем към Йония, а оттам при великия цар в Суза. Подозирах също, че може би Арсиное е успяла вече да разкаже някои неща на Ксенодот за мен, неща, които аз не бих искал той да знае. Затуй с подигравка произнесе името ми.
Но годините, прекарани при сиканите, ме бяха научили на сдържаност. Не отговорих нищо и последвах спокойно Ксенодот към помещението с банята. Топлата вода и разтривката ми подействаха благотворно. Всички се почувствахме освежени след дългия път и настроението ни се подобри. Забелязах, че Ксенодот се вглеждаше като че ли повече в моето тяло, отколкото в бялата плът на Арсиное. Той, разбира се, се възхищаваше от красотата й, но само от вежливост. Не можел да повярва, че тя е майка на две деца, и едва ли дори и в двора на великия цар би се намерила по-голяма красавица от нея.
— Когато те гледам — обърна се Ксенодот към Арсиное, — съжалявам, че боговете са ме създали такъв, какъвто съм. Сигурен съм, че Турмс е щастлив да има толкова красива жена, дори не мога да повярвам, че толкова стройни и красиви хора като вас са представители на кривокракото и дребно сиканско племе.
За да не разгарям любопитството му, аз попитах с равнодушен глас:
— А колко сикани си виждал, Ксенодоте? Истинските сикани са стройни и добре сложени. Погледни робинята ни Ханна.
Тук Арсиное се намеси:
— Но Ханна не е сиканка. Тя е родом от Сегеста. Впрочем признавам, че сред сиканите има много силни, снажни и високи мъже.
Тя заклати лениво крака в топлия басейн, след което махна на слугите да й измият косата. Аз също се оставих да ми измият главата и да ми намачкат тялото, след това се обърнах сърдито към Арсиное:
— Кога най-сетне ще се научиш да си държиш езика зад зъбите?
Прелестите й ме отблъскваха в този миг, защото не можех да й простя това, че издаваше тайните ни пред Ксенодот. Когато се излегнахме около трапезата с ястията, раздразнението ми нарасна още повече. Двамата с Арсиное бяхме отвикнали от виното и затова се напихме прекалено бързо. Ксенодот водеше изкусно разговора така, че да издаваме все повече и повече неща.
Вбесен, станах от ложето за гости, поклоних се към луната, стиснал в ръка черния морски кон, и казах:
— Предсказанията и знаменията са по-силни от алчността ти, Арсиное! Ако не искаш да дойдеш с мен, аз ще потегля сам на път.
Ксенодот не взе присърце думите ми, а каза:
— Първо се наспи, после давай клетви.
Но аз бях прекалено опиянен от виното, затова извиках непремислено:
— Все ми е едно, Арсиное! Ако мислиш, че Ксенодот може да ти осигури по-добро бъдеще, тръгни с него! Той ще съумее да те продаде на първия знатен и богат персиец. Но помни: зад решетките на харема ти ще тъгуваш по свободата си. Тъгата ти ще бъде неизмерно по-голяма, отколкото алчността ти за разкошен живот!
Арсиное замахна с чашата вино в ръка, тъй че питието се разля по пода, и отвърна:
— Много добре знаеш от какво се отказах заради теб, Турмс. Целия си живот подложих на риск. Но ето че настъпи време да помисля за детето си. С годините ти ставаш все по-упорит и непредвидим, а напоследък си обзет от злоба, тъй че се чудя сама на себе си — какво толкова видях в теб, та да оставя сигурността си! Ксенодот чака западен вятър, за да потегли към Регион, където го чака Скит. Възможно е още утре да задуха попътен вятър, тъй че решавай докато е време, Турмс. Аз вече съм направила своя избор. — И тя се закле, че по-скоро би ме изоставила, отколкото да ме последва в Рим. Клетвите й не струваха нищо, знаех го, но същевременно разбирах, че тя дълго е обмисляла как да постъпи. Изпаднала в още по-голяма ярост, Арсиное извика:
— От днес нататък ще спим отделно! Омръзнало ми е киселото ти лице, а варварското ти тяло ме отвращава толкова много, че направо ми идва да повърна!
Ксенодот се опита да й запуши устата, но тя го ухапа по пръста, изплю малко вино, след което се просна на ложето и заспа почти мигновено. Отнесох я в спалнята и помолих Ханна да се погрижи за нея. Бях толкова сърдит, че дори не исках да си легна в едно и също помещение с нея.
Върнах се от учтивост при Ксенодот, а той седна до мен, сложи ръката си на коляното ми и каза с присмехулен глас:
— Сам се издаде, Турмс. Ти не си никакъв сикан. Само гърците са склонни да дават клетви като твоите. Но аз няма защо да се безпокоя. Ако си беглец от Йония, спасил се от гнева на великия цар, мога да те уверя, че той не е особено отмъстителен. Услугите, които можеш да му сториш, ще струват за него много повече, отколкото грешки, извършени в миналото.
Не се съмнявах в правотата на думите му, но не можех да изневеря на решението си. Знаменията ми сочеха север, а не изток. Опитах се да му обясня това, но той продължаваше да настоява на своето, а когато разбра, че е невъзможно да ме придума, реши да ме предупреди:
— Не си струва да упорстваш толкова, Турмс. Ако имаш предвид пожара в Сарди, то запомни: никой не знае името на подпалвача, а аз изобщо нямам намерение да те издавам. Жена ти постъпи мъдро, като ми разказа за опасенията ти. Чух също, че си пиратствал по море. Тъй че си ми в ръцете, Турмс. Стига само да повикам стражите, и с теб е свършено.
О, как ненавиждах Арсиное в този миг, как ненавиждах тази, която ме беше предала тъй лекомислено! Направила го е само да ме накара да се откажа от плана си и да отплавам на изток с Ксенодот. Дълго сдържаният гняв, който се беше трупал в душата ми бликна изведнъж и аз осъзнах, че вече всичко ми е безразлично.
Отблъснах ръката на Ксенодот, която той бе сложил с прекалена интимност на коляното ми, и казах:
— Правиш се на мой приятел, но ето че прозрях мислите ти и те презирам. С какво ме плашиш? Със стражи? Аз сам ще се предам в ръцете им и нека картагенските жреци да ме одерат жив след това, а Арсиное да накажат като избягала жрица. Дъщеря й Мисме ще бъде продадена за робиня. Представям си радостта на великия цар, щом узнае за делата ти… — Помълчах малко и добавих: — Знамението ми беше дадено, еднозначно и безспорно. И Артемида в Ефес, и Афродита в Ерикс се надпреварват да ми помагат. Когато ме обиждаш, ти всъщност обиждаш богините. Ето защо съм длъжен да те предупредя да не навличаш гнева на толкова силни божества върху си. Съдбата, която не мога да избягна дори и да искам, ме води към съвсем други земи, много далече от Суза.
Ксенодот разбра, че съм непоколебим, и се опита да се сдобри с мен. Дори ми се извини за заплахите, които бе отправил срещу мен. Помоли ме все пак да обмисля още веднъж, за последен път, предложението ми, но сутринта, на свежа глава. На следващия ден Арсиное беше особено нежна и ласкава, опитвайки се да смекчи гнева ми с всички възможни средства. Но аз не се поддадох на изкушението и изобщо не я докоснах. Тогава тя отпрати Ханна в храма на богинята, за да купи всякакви неща за разкрасяване, затвори се в стаята си, а после се качи на покрива на къщата, за да изсуши косите си. Беше ги посветлила отново в златисто и бе ослепително красива, изтегнала се на ложето с разпилени по раменете къдри. Но когато косите й изсъхнаха, забелязах, че бяха придобили леко рижав неприятен цвят, и Арсиное също го забеляза. Ханна беше обвинена с много викове и крясъци, че не е съумяла да обясни на търговеца какво точно трябвало да е багрилото.
Изобщо не одобрявах желанието на Арсиное да си върне предишния вид и дори го смятах за истинска лудост, като се има предвид колко много любопитни съседи я наблюдаваха. Разбирах обаче, че и това е опит Арсиное да си върне благоразположението ми.
Ксенодот ми показа кораба, който беше наел от Регион. Той беше оставил там Скит, бившия тиран на Занкле да преговаря с тирана Анаксилай за прекръстването на град Занкле в Месина.
Разпитах го за Кидипа и той ми каза, че тя е родила двама сина на Анаксилай и че обичайно се разхожда с колесница с две мулета и отглежда в дома си зайци. Продължавала да се слави с красотата си както в Сицилия, тъй и в гръцките италийски градове, а баща й Терил бил провъзгласен за тиран на Химера.
Ксенодот така и не успя да ме съблазни с удобствата на кораба. Отидох до дървения тиренски храм, където познатият ми търговец на сол извършваше жертвоприношение с молба за попътен вятър. Попитах го дали няма да може да ме вземе със себе си и да ме откара до устието на реката близо до Рим. Той явно се зарадва, че ще има още един мъж на кораба си, но не издаде доволството си, а каза да си взема храна за път и да си заплатя мястото на кораба. Пазарихме се известно време и най-накрая стигнахме до споразумение за цената. Всъщност аз не смъквах много, за да не го ядосам.
Молитвите на тиренеца явно не бяха стигнали до ушите на безсмъртните, защото след няколко дена задуха силен западен вятър. Това бе добре дошло за Ксенодот, който каза:
— Ще чакам до привечер да последваш гласа на разума, Турмс. Довечера ще потеглям, тъй като ми казаха, че точно днес е най-благоприятно да се тръгне на изток. Умолявам те, ела с мен! Дадох вече клетва на Арсиное да я взема със себе си заедно с Мисме и прислужницата й.
Но той беше безсилен пред решението ми. Отидох при Арсиное и й казах:
— Дойде време да се разделим. Ти искаш едно, а аз — друго. Благодаря ти, Арсиное, за годините, които прекарахме заедно. Вече съм забравил всичко лошо, тъй че в паметта ми ще останат само хубави спомени за теб. Даровете на сиканите ще взема със себе си, а на теб ще дам златните монети, които получих от Ксенодот за сиканските вещи, които събирах. За себе си ще оставя само толкова, колкото да мога да се добера до Рим. Но Ханна също ще остане при мен, защото знам, че ти ще я продадеш от алчност още на първия пристан, а аз не искам да й се случи нищо лошо. Тя дойде с мен, а не с теб, когато тръгна с нас от Сегеста.
— В Регион ще си намеря по-добра прислужница — отвърна Арсиное. — И за мен е по-добре, ако вземеш със себе си това неблагодарно момиче, което отдавна дръзва да ми се противопоставя. Спомняй си за мен с добро, Турмс.
Въпреки че бях сърдит на Арсиное, усетих как в нейно присъствие отново пламвам, после леко се разтреперих. Не можех да си представя живота без нея, но нямах намерение да отстъпя. През цялото време, докато бяхме в Панорм, нито веднъж не споделихме общо ложе. Ето и сега, в последните мигове преди раздялата, аз дори не я прегърнах, макар да виждах, че е наскърбена и обидена от равнодушието ми. Но аз си знаех, че стига да я докосна и да я целуна, мигновено ще забравя за всички знамения, както и за целия Рим. Ето защо се опитвах да бъда студен и безразличен.
Когато вечерта тръгнах да ги изпратя до кораба, не пропуснах да целуна Мисме по челото и уверих Ксенодот в приятелските си чувства, като го помолих да ми направи малка услуга:
— Ако спрете по пътя си в Химера — помолих аз, — отиди при тамошния търговец Ларс Алсир. Предай му поздрави от мен и заплати дълга ми, тъй като не искам да си тръгна оттук като длъжник. Той е образован и мъдър човек, който ще ти разкаже много интересни неща за тиренците.
Ксенодот ме увери, че ще постъпи както го помоля, а Арсиное каза с обида в гласа:
— Значи така се прощаваш с мен, Турмс! Повече мислиш за съвсем чужд човек, а не за мен, макар с теб да си бяхме най-близки!
Тя наведе глава и се качи на кораба, а Ксенодот я последва с Мисме на ръце. Все още се надявах тайно в себе си, че Арсиное ще се върне. Може би и тя се надяваше, че ще им извикам да ме почакат. Но моряците вдигнаха мостчето, привързаха го към палубата и се хванаха за греблата.
Когато се отдалечиха от брега, те вдигнаха платната. Залезът къпеше в червено корпуса на кораба. Помислих си, че Арсиное ме напуска завинаги, и изведнъж усетих болезнена скръб в сърцето си. Паднах на колене и закрих с ръце лицето си. Мъката ме сломи. В мисълта си проклинах боговете, които ми бяха изиграли лоша шега. Не ми помогна дори увереността в алчната и измамна душа на Арсиное. Та нали в Сегеста тя се беше отказала от всичко, само и само да ме последва.
Изведнъж почувствах нечие леко докосване по рамото и чух гласа на Ханна:
— Финикийците те гледат.
Аз си спомних за опасността, която ни обкръжаваше, осъзнах, че съм облечен като сикан, че нося на лицето си дървената маска и че съм загърнат с аления плащ, който Ксенодот ми беше подарил на прощаване. Върнах се с високо вдигната глава на кораба на тиренеца, а Ханна ме следваше с малкото принадлежности, които имахме.
На палубата срещнахме единствено куция кормчия на тиренеца, който се зарадва много на идването ни. Явно беше, че иска да слезе при другарите си, които извършваха жертвоприношение на брега и чиито развеселени пиянски гласове ехтяха в тъмнината.
Щом останахме сами на кораба, ние с Ханна се заехме да си потърсим подходящо място. Докато се устройвахме, нощта напредна и на небето изгряха звезди. Стана ми безкрайно тъжно, седнах и се разридах на глас. Леех сълзи за това, което бях изгубил, и се проклинах, че бях решил да следвам знаменията. Арсиное не можеше да ми излезе от главата.
Слязох под палубата и легнах върху вонящите овчи кожи, когато изведнъж забелязах Ханна. Тя погали с пръсти лицето ми, избърса сълзите ми и самата тя се разплака. Чувствах се толкова зле и бях благодарен за милосърдието на момичето. Не исках обаче тя да страда заради мен. Ето защо й казах:
— Не плачи, Ханна. Сълзите ми не са нищо друго, освен проява на безсилие. Ще ми мине. Нещастен съм и не знам какво ме чака. Защо ли те взех със себе си? Може би все пак щеше да ти бъде по-добре, ако беше тръгнала с господарката си.
Ханна коленичи:
— По-скоро бих се хвърлила в морето. Благодаря ти, Турмс! Готова съм да те последвам накъдето и да тръгнеш. — Тя отново докосна лицето ми. — Ще бъда такава, каквато искаш, ще правя това, което искаш. Ако желаеш, може още сега да ме жигосаш като твоя робиня — на челото или на бедрото…
Трогнат бях от предаността й, погладих косите й.
— Ти не си робиня, Ханна. Обещавам ти да се погрижа за теб, доколкото мога, докато не срещнеш подходящ мъж, за когото да се омъжиш.
— Не, не, Турмс, сигурна съм, че никога няма да срещна друг подходящ мъж. Разреши ми да остана с теб, умолявам те! Ще се мъча да ти бъда полезна. — И за още по-убедително додаде: — Арсиное, господарката ми, казваше, че най-добре се изкарват пари в публичните домове из големите градове. Ако искаш, ще започна да се продавам, макар че това не ми е по сърце.
Думите й ме ужасиха. Прегърнах я и взех да я успокоявам:
— Да не си и помислила за подобно нещо! Никога няма да ти разреша! Та ти си чиста и непорочна девойка! От днес нататък си под моя закрила.
Тя се зарадва и в очите й видях огромно облекчение. Накара ме да пийна малко от виното, което бе взела със себе си. Самата тя също отпи няколко глътки. Присъствието на момичето уталожи мъката ми и усетих, че ми поолеква.
Не мога да намеря никакво оправдание за това, което последва. Съвсем не виня Ханна, а само себе си. Далечната музика, топлите длани на девойката, свежият й дъх, вкусът на виното, умората, която ми замая главата, ме накараха да взема бедното дете в обятията си. Покрих с целувки лицето и шията й, а тя отвърна с желание на милувките ми и скоро ми се отдаде. Наслаждавах се на смуглото й тяло, бях й безкрайно благодарен, но нито за миг не забравях, че Ханна не е Арсиное, че слабичкото й тяло не може да се сравнява с тялото на Арсиное, към която изпитвах любов, подобна на проклятие. Известно време съзнавах, че греша, като позволявам на Ханна да ми дари девствеността си, и се успокоявах единствено с мисълта, че съм безплоден и тя няма да пострада от никакви нежелани последствия. Но в обятията й почувствах топлота и спокойствие и скоро задрямах. Бях забравил поне временно за мъката си.
Чух в полусън как на кораба се върнаха тиренецът и хората му. Почудих се на мисълта си, че е възможно богинята да ми се явява в образа на Ханна и това, което се случи, да е също съдба. Скоро обаче заспах и спах дълбоко до сутринта.