Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (24) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

7.

Както казах, Кринип страдаше от стомах и затова се хранеше само с растителна храна, макар да не беше питагореец. Напротив, беше изгонил питагорейците от Химера, тъй като тези горделивци в бели дрехи много се перчеха със знанията си и презираха магьосничеството на Кринип. Но на питагорейците им нямаха доверие и в други градове, където те се опитваха да основат свои тайни общности, тъй като питагорейците не разбираха нищо от политика и заявяваха, че оценяват управлението на неколцина мъдри и морално безупречни хора много повече, отколкото властта на група, обединена единствено по произход и богатство.

И тъй, Кринип беше изгонил питагорейците от града си с думите:

— Мъдростта и нравствената безупречност нямат нищо общо с нуждите на управлението. Ако бях мъдър, никога не бих поел бремето на тирана, което застрашава да ме разори и разкъсва стомаха ми от болка. А ако бях нравствено безупречен, никога нямаше да се оженя — за благото на народа си — за финикийка от Картаген. Щастие е, че успях да я погреба, преди тя да погребе мен. Не, в политическия живот мъдростта и нравствеността водят само до свади между гражданите, вредят на взимането на полезни решения и предизвикват гнева на съседните народи.

Когато го нападаха стомашните болки, той често говореше такива горчиви истини. Те служеха за полезни съвети на сина му Терил, вече леко оплешивял в напразно очакване на кончината на баща си и наследството на магическите амулети.

Имах възможност да чуя няколко такива беседи на Кринип, тъй като той често викаше при себе си Микон, а аз от любопитство ходех в дома на тирана с лечителя. Лековете му облекчаваха страданията на болния, но Микон винаги му казваше:

— Не мога да те излекувам, Кринип. Малкото облекчение не е оздравяване. Властта, която си нагълтал, се е настанила в стомаха ти и те изяжда отвътре.

Кринип въздъхваше:

— Ах, най-хубаво ще е да умра! Но не мога да мисля само за себе си. Сърцето ми е преизпълнено с грижи по Химера и не знам как бих предал властта на неопитния млад мъж. Четиридесет години го водя за ръка и се мъча да го обуча в изкуството на управлението, но не бива да се иска много от този, чиято глава е празна.

Терил ходеше със златен венец, който скриваше отчасти плешивината му, почесваше се по брадата с жест, подобен на бащиния, и се жалваше:

— Скъпи татко, ти си ме научил, че независимостта на Химера и мирът в нея зависят от добрите ни отношения с Картаген. Богинята от Ерикс ми даде жена от Сегеста. През всичките тези години аз я търпя и търся удоволствие другаде само за да осигуря съюза със Сегеста, в случай че Сиракуза понечи да ни лапне. Но жена ми не ми роди син, комуто да предам някога амулетите, дето ще наследя твоята смърт. Имам само една дъщеря, моята Кидипа.

Микон премери пулса на Кринип, който лежеше на дървено ложе, покрит с мръсна овча кожа, и му каза със загрижен глас:

— Господарю, въздържай се от гняв, той само увеличава страданията ти!

Но Кринип отговори горчиво:

— Целият ми живот е само неприятност след неприятност, тъй че бих се изненадал, ако в края на живота ми грижите се стопят. Виж какво, Терил: мисля, че няма защо да се главоболиш на кого да предадеш властта, тъй като няма да имаш какво да предаваш. Дай Кидипа овреме за жена на владетеля на някой близък град, за да имаш топъл кът, където да се скриеш, и препитание на стари години, когато изгубиш Химера.

Терил беше много чувствителен човек и се разплака от думите на баща си. Кринип го потупа по коляното с жилестата си ръка и каза:

— Не, не, сине мой, аз не те порицавам! Ти си плът от моята плът и аз съм длъжен да отговарям за теб. Роден си за по-добри времена от сегашните. Та аз самият не съм сигурен биха ли ме поискали сега за тиран на Химера, ако трябваше наново да ме избират, дори и да си послужех с вълшебните амулети. Хората не са тъй лековерни, както в добрите стари времена, но това ме радва, синко Терил, защото в края на краищата никой няма да те убие, ако си жрец и владееш амулетите. Нима е лошо да не носиш бремето на властта и да си живееш спокойно под крилото на Кидипа? — И той заповяда: — Доведете внучката ми! Нека дойде да целуне дядо си. Искам да я покажа на гостите. Време е красотата й да се прослави извън стените на нашия град.

Не очаквах нищо особено от Кидипа, тъй като знаех, че безмерната обич на дядовците често замъглява очите им. Но когато Терил въведе Кидипа, стори ми се, че в стаята изгря слънце. Тя не беше на повече от петнадесет години, но кафявите й очи сияеха, кожата й беше като планински сняг, а зъбите й блестяха като дребни бисери.

Поздрави ни скромно и след това изтича при дядо си, разцелува го по бузите и започна да гали рядката му брада, без да се гнуси от лошия му дъх. Кринип се вторачи в нея и я заразглежда като теленце за продан, хвана я за брадичката и взе да хвали финия й профил.

— Виждали ли сте някога по-привлекателна девойка? Не мислите ли, че красотата й може да завърти главата и на най-големия хитрец?

Микон решително заяви, че пред толкова млада особа не трябва да се говори така, но Кринип се засмя в отговор с дрезгавия си глас:

— Ти би бил прав, Микон, ако тя беше глупачка. Но Кидипа е не само красива — тя е и умна, аз сам съм я възпитал. Не вярвайте на мекия й поглед и на скромната й усмивка. Тя отдавна ви е разгледала и ви е преценила. Нали така, Кидипа?

Кидипа закри беззъбата му уста с розовата си ръчичка, закани му се с пръст и след като се изчерви като майска роза, събра сили да ни погледне и да каже:

— Но, дядо, защо си тъй лош? Дори и да искам, не мога да бъда толкова проницателна, а освен това навярно в очите на гостите изобщо не съм красавица. Замълчи, моля те, и не ме срами.

Ние с Микон побързахме да я уверим, че никога не сме виждали по-хубаво момиче. А след това Микон добави, че тъй като е женен, не би могъл да мечтае да смъкне луната от небето. Аз възразих:

— Не, не, тя не е луна — тя е истинско слънце, чиито лъчи ме ослепяват. Когато те гледам, Кидипа, мечтая да съм цар, за да имам възможност да те завоювам!

Тя наклони главата си на една страна и се вгледа в мен със златистокафявите си очи изпод дълги ресници:

— Още не съм на такава възраст, че да мисля за мъж — каза тя. — Но ако бих могла да си представя някого, той навярно ще е висок, силен мъж, за чийто дом бих се грижила. Бих изтъкала топла тъкан от вълната на най-тънкорунните овце и бих му ушила красиви наметки… Но ти сигурно ми се присмиваш скришом и мислиш, че дрехата не ми отива, а сандалите ми са лошо вързани?

На крачетата си тя имаше изящни сандали от мека кожа с червени връзки, които стигаха до коленете й и тя дори приповдигна туниката си, за да провери дали връзките са правилно кръстосани.

Кринип заяви с гордост:

— Самият аз съм прекарал половината си живот бос, а и до ден-днешен понякога събувам сандалите си, за да не се изхабят бързо. Тази лекомислена девица ме разорява с прищевките си. Когато ми гали посивялата брада, тя същевременно ми шепне в ухото: „Дядо, купи ми етруски сандали.“ Когато ме целува по челото, ми мърка: „Дядо, видях един финикийски гребен, който ще ми украси косите.“ А ако взема да си скубя косите и да я ругая, тя ми казва: „Скъпи дядо, аз не искам да се гиздя заради самата себе си, а заради теб — да бъдеш достоен тиран на Химера! Защо трепериш така? Да се вмъкна ли под кожата да те стопля?“ Тогава аз се предавам и й купувам не само гребена, но и обици за ушите.

— Дядо, защо ме караш да се червя пред гостите ти? — упрекна го Кидипа. — Знаеш, че не съм глезена. Не всички са като теб. Макар да ходиш бос и с овехтял плащ, ти си оставаш властелин на Химера. А баща ми е принуден да носи златен венец, за да се отличава от тълпата. Аз пък гледам да се обличам изящно, особено когато отивам в града, иначе първият търговец на добитък или моряк би могъл да се осмели да ме пощипне по бузката.

Аз казах закачливо, че дори без всякакви украшения и дори без дрехи тя би сияла сред другите жени като опал сред обикновени камъчета, но Кринип се намръщи и възрази:

— Прекалено дръзки са мислите ти, йониецо! Сами по себе си те наистина са верни, знам го, тъй като съм къпал това дете, когато беше младенец. С радост съм наблюдавал и когато тя порасна, как се къпе в реката, придружена от прислужничките си. Но сега съм лишен от това удоволствие, тъй като съм принуден да тичам напред-назад по брега, да ръчкам храстите с копието си и дори да стрелям с лъка си, за да я предпазя от непристойни погледи.

Попитах дали е бурна реката и не е ли студена през зимата. Кринип отговори, че макар Кидипа да не се бои от студена вода, тя напоследък се къпе в топлия извор на града.

Когато си тръгнахме от дома на Кринип, Микон ме предупреди:

— Кидипа е безсърдечна девойка и е в тази възраст, когато й се иска да изпробва чара си на първия срещнат мъж. Не се опитвай да я завоюваш! И без това няма да успееш, защото тя въпреки уверенията си е безкрайно глезена. Но ако пък тя се увлече по теб, то това би било още по-лошо, тъй като Кринип ще заповяда да те убият като досадна муха.

Но аз не можех да си помисля нищо лошо за толкова красива девойка и невинното й кокетство ми се струваше по-скоро детска охота да се понрави на всеки около нея. Щом си спомнех Кидипа, затварях очи, сякаш се боях да не ме ослепи слънцето, и мислите ми все по-упорито се връщаха към нея.

Започнах често да се разхождам по площада край дома на Кринип с надеждата да видя Кидипа, понеже помнех, че тя обича топлия извор наблизо. Една сутрин ми провървя: девойката беше тръгнала да се къпе, съпроводена от прислужничките. С нея вървеше и босият Кринип, който държеше сандалите си в ръце, и по едно време наистина взе да тича около извора и да ръчка храстите с копието си.

Понякога Кидипа отиваше с двама стражи и с робините си на пазар. Тя вървеше със скромно наведена глава, украсена с венец, на ушите й блестяха обици, на ръцете й звъняха гривни, а нозете й бяха обути в меки, скъпи сандали. Изпитваше огромно удоволствие, че мъжете, които я виждаха, често изразяваха възхищението си от нея. Ако и се понравеше някоя вещ или украшение, тя даряваше търговеца с ласкавия поглед на големите си очи, а след като чуеше цената, започваше да се оплаква от скъперничеството на дядо си. Но погледите й нямаха никакво въздействие върху опитните търговци, които дори вдигаха цените, щом я видеха, тъй като знаеха чия внучка е. Само от време на време някой неопитен помощник й продаваше стока на загуба, очарован от вида й.

Не знаех как да постъпя, за да спечеля благоволението й, и бях принуден да се обърна към Ларс Алсир. Той се съгласи да ми помогне, макар отначало да се мръщеше презрително.

— Нима се задоволяваш с такива нищожни играчки, Турмс, докато пред теб е открит пътят към божествените чудеса? Ако толкова желаеш тази жестокосърдечна девойка, защо не използваш силата си? Няма да я подкупиш с дарове.

Побързах да го уверя, че силите ме напускат винаги когато видя Кидипа.

Веднъж внучката на Кринип пожела да разгледа етруските скъпоценности и Алсир изложи пред нея украшения върху мек черен плат. Те заблестяха ослепително на светлината, която струеше от отвора на покрива на работилницата. Най-много й хареса една огърлица от тънки златни листа и тя попита колко струва. Ларс поклати глава и каза, че украшението е продадено. Тогава Кидипа се поинтересува кой е купувачът и както беше уговорено, Ларс Алсир назова моето име. Кидипа го изгледа с истинско изумление:

— Турмс от Ефес? Но аз го познавам. За какво му е притрябвала на него такава вещ? Та той е самотен мъж!

Ларс Алсир отговори, че навярно си имам приятелка, но изпрати да ме повикат и аз, естествено, бях наблизо. Кидипа ми дари една от най-очарователните си усмивки, скромно ме поздрави и каза:

— О, Турмс! Възхищавам се от тази чудесна огърлица. Тя е прекрасно изработена и може би не е чак толкова скъпа, тъй като златните листа са извънредно тънки. Не можеш ли да ми я отстъпиш?

Престорих се на озадачен и отговорих, че съм обещал вече да я подаря на друга жена. Но Кидипа продължи да ме разубеждава разпалено и дори сложи ръката си на рамото ми, приближи лицето си и започна да ме разпитва кого точно имам намерение да ощастливя.

— Не очаквах, че си толкова лекомислен — каза тя. — Твоята сериозност отначало много ми хареса, тъй че не съм забравила, нито теб, нито бадемовите ти очи. Но ето че сега ме разочароваш.

Шепнешком й дадох да разбере, че не можем да говорим за такива неща пред прислужниците й, които изгаряха от любопитство. Тя ги отпрати навън и в магазинчето останахме само тримата — Кидипа, Ларс Алсир и аз. Девойката пак ме загледа с големите си очи и отново ме замоли:

— Отстъпи ми тази огърлица, за да запазя дълбоката си почит към теб. Иначе ще ме принудиш да те мисля за мъж, който се занимава с леки жени. Само някоя порочна жена би могла да приеме толкова скъп подарък от чужденец.

Престорих се, че започвам да се колебая, и попитах:

— Е, добре, а колко си готова да ми платиш за огърлицата?

Ларс Алсир ни обърна деликатно гръб. Щом видя това, Кидипа отвори кесията си и започна да се вайка, че са й останали само няколко сребърни монети.

— Дядо ми вечно ме ругае за моята разточителност, а аз имам само десет монети със знака на петела. Не би ли могъл да ми продадеш огърлицата по-евтино, но пък да се отървеш от лапите на онази алчна жена? Любовта, за която трябва да се плаща със скъпоценности, не струва много.

Признах, че има право.

— Кидипа — предложих аз, — ще ти продам огърлицата, да речем, за една сребърна пара със знака на химерския петел, ако в добавка ми позволиш да те целуна по устните.

Тя се престори на извънредно смутена, закри устата си с ръка и каза:

— Сам не знаеш какво искаш! Моите устни са целувани само от дядо ми и баща ми. Дядо ми много пъти ме е предупреждавал, че девойка, която разрешава да я целуват в устата, изгубва честта си, тъй като мъжете не се спират само дотук, а искат да опипат пазвата й, а щом това стане, тя започва да отмалява и не може да се противопостави на други, по-опасни ласки. Наистина, нямам представа какво точно има предвид дядо ми и не мога да разбера защо бих отмаляла, ако някой пипа пазвата ми. И все пак не мога да ти позволя да ме целуваш по устните. Не, Турмс, не смей да ми предлагаш нищо подобно, макар да зная, че нямаш лоши намерения.

Докато говореше така, тя сложи ръка на гърдите си и аз помислих, че иска да спести и единствената пара, за която стана дума. Побързах да й отговоря:

— Ти наистина ме убеди и аз се срамувам, че имах желание да подаря огърлицата на безсрамна жена, за да завоювам благоразположението й. Но ще я забравя напълно само ако ми позволиш да целуна твоята невинна уста.

Кидипа се поколеба, а после прошепна:

— Закълни се, че няма да кажеш на никого! Наистина толкова ми харесват тези малки златни листца и тъй много искам да те спася от леките жени, но бих ли могла да повярвам, че ще забравиш безсрамницата, ако ме целунеш?

Тя беше тъй съблазнителна, че сърцето ми се топеше и аз почти бях готов да й кажа, че от момента, в който я видях, бях забравил за всички други жени. Но успях да се въздържа и продължих да я гледам мълчаливо. Кидипа провери дали Ларс Алсир ни гледа и като се убеди, че той е все още с гръб към нас, се вдигна на пръсти и разтвори нежните си розови устни за целувка, а туниката й се плъзна надолу по раменете. Но когато я взех в обятията си и започнах да я целувам страстно, тя изведнъж се отдръпна, оправи дрехата си и измъкна от кожената си кесия една сребърна монета:

— Ето парата ти, Турмс! Мисля, че сключих добра сделка. Дядо беше прав да ме предупреди, че мъжете искат да си пъхат ръцете къде ли не, но що се отнася до мен, той няма за какво да се безпокои. Аз съвсем не отмалях и дори да си кажа честно, все едно че целунах мократа муцунка на теленце. Надявам се, че не се обиждаш от откровеността ми?

Тя се оказа по-хитра, отколкото мислех, и аз не получих нищо след целувката й, освен че в сърцето ми се разгоря неутолим огън. Останах и длъжник на Ларс Алсир. За съжаление тази случка не ме научи на нищо и аз скрих монетата, която получих от Кидипа. Всеки път, щом я извадех, за да я погледам, потръпвах от вълнение.

Напразно молех за помощ Афродита и й обещавах жертвоприношения. Започнах дори да подозирам, че Афродита ме е изоставила, но не знаех, че богинята ми е определила нещо съвсем различно, а Кидипа бе само примамката, с която си послужи тя, за да ме накара да тръгна по орисания ми път.

Но как бих могъл да знам всичко това? Аз се топях от любов и съвсем загубих съня си, но ето че веднъж, когато ранните пролетни ветрове задухаха, Дорией дойде при мен и каза:

— Турмс, много мислих напоследък и взех решение. Имам намерение да тръгна към Ерикс по суша, за да опозная западните земи. Танаквил иска да ме съпроводи, тъй като в Ерикс има майстори златари, които умеят да правят зъби от злато и слонова кост. Ще обяви в Химера, че отива в Ерикс, за да принесе там жертва в храма на Афродита от Ерикс, както постъпват много вдовици. Микон и Аура ще дойдат с нас и аз бих искал ти също да видиш града на житото Сегеста, както и Ерикс.

Без да ме смущава сериозният му тон, мислейки единствено за Кидипа, аз възкликнах с възторг:

— Това е чудесна идея! Не мога да разбера как не ми е хрумнала досега. Аз също имам работа при Афродита от Ерикс. Та тя е прочутата богиня на Западните морета, подобно на Афродита от Акрея, която е славната богиня на Източните морета! Да тръгваме по-бързо, ако може още утре!

На следващия ден се запътихме към Ерикс — с коне, магарета и носилки. Щитовете си оставихме в дома на Танаквил, а със себе си взехме само леко оръжие, за да можем да се защитаваме от разбойници и диви зверове. Това пътешествие ме радваше извънредно много, тъй като се надявах да спечеля любовта на Кидипа с помощта на Афродита. Но богинята ме надмина в хитростта.