Жул Верн
Тайнственият остров (29)

Глава VII

Спешни планове. Мост на благодарност. Възвишение Обзор ще се превърне в остров. Подвижният мост. Жетвата. Реката. Мостчетата. Курникът. Двете онаги. Излет до Порт Балон

И така преселниците от остров Линкълн си възвърнаха жилището, без да става нужда да минат през стария път, което ги спаси от необходимостта да стават зидари.

До вечерта преселниците пренесоха труповете на маймуните и ги заровиха. После се запретнаха да оправят безпорядъка, който натрапниците бяха причинили — безпорядъка, а не пакостите, тъй като те бяха изпосъборили покъщнината, но нищо не бяха счупили. Наб запали пак огън в печката и приготви от припасите в кухнята такава сита вечеря, че всичките й направиха голяма чест.

Не забравиха и Юп и той излапа лакомо боровите ядки, с които го бяха отрупали. Пенкроф му беше развързал ръцете, но сметна за по-добре да го остави с вързани крака, докато се увери, че животното се е опитомило.

След вечерята, преди да си легнат, Сайръс Смит и другарите му насядаха около масата и разгледаха някои спешни въпроси.

Най-важната и неотложна работа беше да построят мост над Благодарност, за да свържат Гранитния дом с южната част на острова, а след това да направят кошара, където да приберат муфлоните и другите животни с вълна, които трябваше да уловят.

На следния ден, 3 ноември, започнаха постройката на моста и всички се заловиха за тая важна работа. Преселниците, превърнали се в дърводелци, нарамиха триони, секири, длета и чукове и слязоха на брега.

Там Пенкроф се замисли:

— Ами, ако, докато ни няма, на бай Юп му хрумне да издърпа стълбата, която ни спусна така любезно вчера?

— Да я закачим за долния й край — предложи Сайръс Смит.

Така и направиха, като завързаха стълбата за два кола, здраво забити в пясъка. После преселниците тръгнаха по левия бряг на река Благодарност и скоро стигнаха първия й завой.

Спряха се, за да видят може ли там да се направи мост. Мястото изглеждаше удобно.

Сайръс Смит сподели тогава с другарите си едно свое намерение, много лесно за изпълнение и същевременно от голяма полза, което му се въртеше от известно време в ума. Той смяташе да отдели съвсем възвишение Обзор, така че да го защити напълно от всякакви нападения на четириноги и четириръки. По такъв начин Гранитния дом, Комините, курникът и цялата горна част на възвишение Обзор, която беше определена за посевите, щяха да бъдат напълно запазени от опустошения от страна на животните.

Възвишение Обзор беше оградено вече от трите страни с вода било от самата природа, било по изкуствен начин.

На северозапад го ограждаше езерото Грант — от стария вход за Гранитния дом до източния бряг на езерото, откъдето изтичаха сега водите му.

На север от това място до морето го ограждаше новата река, която си беше издълбала корито и на възвишението, и на пясъка.

Цялата източна част граничеше със самото море — от устието на новата река до устието на Благодарност.

И на юг — с реката Благодарност, от устието й до първия завой, където трябваше да построят мост.

И тъй оставаше само западната част на възвишението, между завоя на реката и южния край на езерото, по-малка от една миля, където всеки можеше да мине. Но най-лесно беше да издълбаят широк и дълбок ров и да го напълнят с вода от езерото — излишната вода щеше да се влива чрез втори водопад в Благодарност.

— И тъй — добави инженерът — възвишение Обзор ще стане истински остров, заобиколен отвсякъде с вода. А ако направим моста и мостчетата подвижни, никой няма да може да припари на възвишение Обзор.

Избраха дървета, отсякоха ги, окастриха ги и направиха от тях греди, талпи и дъски. Мостът, неподвижен на десния бряг на Благодарност, щеше да бъде свободен на левия й бряг, за да може да се дига и спуска с помощта на противотежести както при шлюзовете.

Ясно е, че работата беше огромна и ако се проведеше умело, изискваше и известно време, тъй като Благодарност беше широка осемдесет стъпки. Трябваше да забият колове на дъното на реката, за да лежи на тях неподвижната част на моста, да направят набивачка, за да набият тия колове, които щяха да образуват два свода и да позволят на моста да издържа тежки товари.

Построяването на моста над Благодарност трая цели три седмици и преселниците работеха непрестанно. Обядваха на самото място — времето беше прекрасно, и се прибираха в Гранитния дом само за вечеря.

На 20 ноември мостът беше привършен. Подвижната му част, уравновесена с противотежести, се движеше лесно и само с леко усилие можеше да се дигне. Когато мостът се дигнеше, между шарнира и последната му напречна греда имаше двадесетина стъпки, достатъчна ширина, която животните не можеха да прескочат.

Първата нива, засята с едно-едничко зърно, даде богат плод благодарение грижите на Пенкроф. Израснали бяха десет класа, както беше казал инженерът, и понеже всеки клас имаше по осемдесет зърна, преселниците се бяха сдобили с осемстотин зърна за шест месеца и можеха да разчитат на две жетви годишно.

Запазиха за всеки случай петдесет зърна, а останалите щяха да засеят във втората нива също така грижливо, както засяха и едничкото зърно.

Разораха нивата, оградиха я със здрава, висока ограда със заострени колове, така че животните трудно можеха да я прескочат. А за птиците богатото въображение на Пенкроф беше измислило такива кречетала и страшни плашила, че те бяха достатъчни, за да ги прогонят. Посяха седемстотин и петдесет зърна в правилни бразди и оставиха природата да се грижи за тях.

На 21 ноември Сайръс Смит започна да очертава трапа, който щеше да бъде западната граница на възвишението, от южния край на езерото до завоя на Благодарност. Трябваше пак да приготвят нитроглицерин и той свърши цялата работа. Разбиха скалистия бряг на езерото, водите се спуснаха в новото корито, като образуваха малка рекичка — нарекоха я река Глицерин и тя стана приток на Благодарност.

Към средата на декември всичко беше окончателно привършено и възвишение Обзор — неправилен петоъгълник с четири мили обиколка, — оградено с воден пояс, стана напълно непристъпно.

През декември беше много топло. Но преселниците не искаха по никой начин да преустановят работата си и понеже се налагаше да си направят бързо курник, заеха се с него.

Излишно е да споменаваме, че след като оградиха напълно възвишението с вода, пуснаха бай Юп на свобода. Той не се отделяше от господарите си и не проявяваше никакво желание да бяга. Беше кротко животно, но много силно и извънредно пъргаво. Използваха го вече за някоя и друга работа: носеше дърва и превозваше камъните, които бяха измъкнали от коритото на река Глицерин.

Курникът зае една площ откъм двеста квадратни ярда на югоизточния бряг на езерото. Заградиха го с ограда и построиха най-различни навеси за птиците, които щяха да живеят там. Изплетоха колиба от клони, разделиха ги на клетки и те очакваха вече само обитателите си.

Първи бяха двойка танамуси, които скоро излюпиха много пилета. Дружина им станаха пет-шест патици от брега на езерото. Някои от тях бяха от китайската порода, които разперват крилете си като ветрило и по блясъка на пъстротата на перата си не отстъпват на златните фазани. А пеликаните, рибарите, водните кокошки сами дойдоха на брега в курника и целият тоя малък свят след спорове, кавги, крясъци и кудкудякания най-подир се примири и стана достатъчен за бъдещата прехрана на колонията.

За да пренесат балона в Гранитния дом преселниците се заловиха да направят тежката си кола по-лека и по-удобна. Имаха си кола, но нямаше кой да я тегли.

— Право да ви кажа — обади се Пенкроф, — някое впрегатно животно ще ни бъде от голяма полза, докато господин Сайръс благоволи да ни построи някоя парна кола или дори локомотив, защото един ден ние ще имаме железница от Гранитния дом до Порт Балон с отклонение до планината Франклин!

Един ден, на 23 ноември, Наб се развика, а Топ залая още по-силно от него. Преселниците, които работеха в Комините, изтичаха веднага от страх да не се е случило някое нещастие.

Какво видяха? Две хубави едри животни бяха влезли най-непредпазливо във възвишението, мостчетата на което бяха спуснати. Сякаш две магарета, мъжко и женско, стройни, възжълти — краката и опашките им бяха бели, а по главата, по врата и тялото имаха черни резки! Те пристъпваха мирно, съвсем спокойно и разглеждаха любопитно хората, в които не виждаха още бъдещите си господари.

— Та това са ониги! — извика Хърбърт. — Нещо по средата между зебра и куага.

— Магарета или коне — възрази Пенкроф, — те са „двигатели“, както би казал господин Смит, и е добре да ги уловим!

И без да изплаши двете животни, морякът пропълзя сред тревата до мостчето на река Глицерин и го дигна. Онагите бяха пленени!

Сега да се нахвърлят ли върху тях и да ги впрегнат ли насила? Не. Решиха да ги оставят няколко дни да се разхождат свободно по възвишението, където имаше обилна трева, и инженерът построи веднага край курника конюшня, където онагите можеха да намерят подслон през нощта и мека постелка.

Но на няколко пъти онагите сякаш изпитваха нужда да напуснат тясното за тях възвишение — нали бяха свикнали на простор и бездънни гори! Тогава те обикаляха край пояса вода, която не можеха да прескочат, изреваваха остро, после препускаха из тревата, а след като се успокояха, стояха цели часове, вперили поглед в грамадните гори, които бяха затворени за тях безвъзвратно!

А през това време преселниците сплетоха от растителни влакна хамути и ремъци и няколко дни след като уловиха онагите, не само колата беше готова за впрягане, но и един прав път, или по-скоро пътека, се врязваше в гората Фар-уест от завоя на Благодарност до Порт Балон.

Щом впрегнаха онагите, те се задърпаха, изправиха се на задните си крака и едва ги задържаха. Но те скоро щяха да свикнат с новата си работа, тъй като онагите са по-кротки от зебрите и често ги впрягат в планинските области на Южна Африка.

Още същия ден натовариха ризата и различните части на аеростата.