Жул Верн
Тайнственият остров (2)

Глава II

Епизод из освободителната война. Инженер Сайръс Смит. Джедеон Спилет. Негърът Наб. Морякът Пенкроф. Младият Хърбърт. Неочаквано предложение. Среща в десет часа вечерта. Бягство сред бурята

Хората, които ураганът изхвърли на брега, не бяха нито професионални летци, нито любители на въздушните пътешествия. Те бяха военнопленници и тяхната решителност ги подтикна да избягат при изключителни обстоятелства. Хиляди пъти те бяха обречени на гибел! Хиляди пъти скъсаният им балон би трябвало да ги сгромоляса в пропастта! Но небето им беше отредило странна съдба и на 24 март, след като избягаха от Ричмънд, обсаден от войските на генерал Улис Грант^[1], те се намираха на седем хиляди мили от тоя град, столица на щата Вирджиния, главната крепост на южняците^[2] през страшната война за унищожаване на робството. Въздушното им пътешествие трая пет дни.

Ето прочее любопитните обстоятелства, при които избягаха пленниците — бягство, което завърши с известната вече злополука.

Същата година през месец февруари 1865 година при един от упоритите, но безплодни опити на капитан Грант да превземе Ричмънд няколко негови офицери попаднаха в ръцете на врага и бяха интернирани в града. Един от най-известните пленени офицери беше от генералния щаб на Грант и се наричаше Сайръс Смит.

Сайръс Смит, родом от Масачузетс, беше инженер, рядък учен. През войната правителството на Щатите му беше поверило управлението на железниците, които имаха много голямо стратегическо значение. Той беше истински северноамериканец, сух, кокалест, слаб, около четиридесет и пет годишен. Истински човек на делото, а същевременно и човек на мисълта, той действаше без никакви усилия под влияние на оная огромна жизнена сила и на твърдата упоритост, които презират всяка опасност. Много образован, опитен и „досетлив“, както казват френските войници, той имаше чуден характер, защото се владееше при най-опасните случаи и съчетаваше до съвършенство трите условия, които, събрани в едно, определят човешката сила: жив ум и тяло, буйни желания и силна воля. И негов девиз можеше да бъде девизът на Гийом д’Оранж през XVII столетие: „Нямам нужда от надежда, за да се реша, нито от сполука, за да постоянствам.“

Сайръс Смит беше същевременно и олицетворение на храбростта. Той беше участвал във всички сражения през войната за унищожаване на робството. Постъпил на служба в редовете на илинойските доброволци под предводителството на Улис Грант, той бе взел участие в битките при Питсбърг — Лендинг, в обсадата на Горит, при Черна река, при Чатануга, Уайлдърнъс, на Потомак — навсякъде храбър, достоен войник на генерала, който казваше: „Никога не броя мъртвите си!“ Сайръс Смит хиляди пъти трябваше да мине в числото на тия, които страшният генерал Грант не броеше, но в сраженията, където не се пазеше много-много, щастието винаги беше на негова страна, докато най-после го раниха и плениха на бойното поле при Ричмънд.

Заедно със Сайръс Смит и друга известна личност попадна в плен на южняците. Това беше не друг, а уважаемият Джедеон Спилет, дописник на „Ню Йорк хералд“, който беше натоварен да следи военните действия на северните войски.

Джедеон Спилет беше от рода на ония чудни английски и американски дописници като Стенли и други, които не се спират пред нищо, за да се доберат до някое точно сведение и да го предадат в най-кратък срок на вестника си. Големите вестници в Съединените щати като „Ню Йорк хералд“ са истинска сила и техните пратеници са представители от голямо значение. Джедеон Спилет беше в първата редица на тия пратеници.

Човек с големи заслуги, предприемчив, бърз и готов на всичко, пълен с идеи, обиколил цял свят, той не искаше и да знае нито трудности, нито опасности, станеше ли въпрос да узнае нещо първо за себе си, а после и за вестника си, истински герой в любознателността, един от ония неустрашими наблюдатели, които пишат под град от куршуми и за които всяка опасност е приятно приключение.

И той беше участвал в първата линия във всички сражения, с револвер в едната ръка и с бележник в другата, и моливът му не трепваше от картеча. Прочее не му липсваше и хумор. След битката при Черна река в желанието си да запази на всяка цена мястото си в телеграфното гише, за да съобщи на своя вестник изхода от сражението, той телеграфира цели два часа първите глави на Библията. Две хиляди долара за сметка на „Ню Йорк хералд“, но „Ню Йорк хералд“ пръв получи най-точните сведения.

Джедеон Спилет беше висок на ръст и най-много четиридесетгодишен. Руси, малко червеникави бакенбарди ограждаха лицето му. Погледът му беше спокоен, жив и подвижен, поглед на човек, свикнал да долавя за един миг всички подробности около него. Със здраво телосложение, той се беше калил във всички климати като парче стомана в студена вода.

Цели десет години Джедеон Спилет беше постоянен дописник на „Ню Йорк хералд“ и го обогатяваше със статиите и с рисунките си, тъй като владееше изкусно и молива, и перото. Плениха го тъкмо когато правеше скица и описание на сражението.

И Сайръс Смит, и Джедеон Спилет, които се познаваха само по име, бяха прехвърлени в Ричмънд. Раната на инженера заздравя бързо и по време на оздравяването си той се запозна с дописника. Двамата мъже се обикнаха един друг и започнаха да се уважават. Скоро една-единствена цел изпълни живота и на двамата — да избягат, да се присъединят към войската на генерал Грант и да се бият в редовете й за федералното единство.

По това време Сайръс Смит се събра с един свой слуга, който му беше предан до смърт. Храбрият слуга беше негър, роден в именията на инженера от баща и майка роби, но Сайръс Смит, враг на робството от душа и сърце, го бе освободил отдавна. Освободеният роб не пожела да напусне господаря си. Той го обичаше и беше готов да жертва живота си за него. Тридесетгодишен момък, здрав, подвижен, ловък, умен, кротък и спокоен, понякога простодушен, вечно усмихнат, услужлив и добър. Наричаше се Навуходоносор, но се обаждаше само на съкратеното галено име Наб^[3].

Като научи, че господарят му е пленен, Наб, след като изложи поне двадесет пъти живота си на опасност, успя да се промъкне с хитрост и ловкост в обсадения град. Удоволствието на Сайръс Смит, когато видя отново своя верен слуга, и радостта на Наб, когато намери любимия си господар, трудно могат да се опишат.

Но ако Наб бе успял да се вмъкне в Ричмънд, не беше никак лесно да се измъкнат оттам, тъй като федералните пленници бяха под много строг надзор. Дописникът, на когото досадното пленничество не позволяваше вече да се добере до нито една любопитна подробност, не можеше повече да издържи. Една-едничка мисъл му беше в ума: да се измъкне на всяка цена от Ричмънд.

А обсадата продължаваше и ако пленниците бързаха да избягат, за да се присъединят към войската на Грант, някои от обсадените също така бързаха да се измъкнат, за да се присъединят към южняците, и в тяхно число беше някой си Джонатан Форстър, отчаян привърженик на робството. И действително пленените северноамериканци не можеха да напуснат града, но и южняците също не можеха да се измъкнат, тъй като северните войски ги ограждаха. Управителят на Ричмънд отдавна вече не можеше да влезе във връзка с генерал Лий, а от много голямо значение беше да извести какво е положението в града, за да ускори изпращането на подкрепления. Тоя Джонатан Форстър тогава намисли да се дигне с балон, за да прелети над редовете на обсадителите и така да се добере до лагера на южняците.

Управителят одобри намерението му. Направен бе аеростат и го оставиха на разположение на Джонатан Форстър, който щеше да отлети с петима свои другари.

Но северозападният вятър не излезе обикновен ветрец. Още на 18-и сутринта пролича, че той ще се превърне в ураган. И скоро се изви такава буря, че отлитането на Форстър трябваше да се отложи.

На 18 и 19 март бурята продължи да бушува. Дори беше много трудно балонът да се удържи привързан за земята, виелицата го шибаше и той лягаше на едната си страна.

Мина и нощта на 19 срещу 20 март, но сутринта вятърът стана още по-силен. Отлитането беше невъзможно.

Същия този ден на една от ричмъндските улици до Сайръс Смит приближи един мъж, когото той не познаваше. Беше някакъв моряк, наречен Пенкроф, тридесет и пет — четиридесетгодишен, здрав и строен, много изпечен, с жив поглед и примигващи очи, но с добродушно лице. Този Пенкроф беше северноамериканец, преплавал всички морета на земното кълбо и който, ако става дума за приключения, беше изживял всичко изключително, което може да изживее едно същество на два крака без перушина. Излишно е да споменаваме, че беше предприемчив, решителен и че не се учудваше от нищо. Пенкроф беше пристигнал в началото на годината по работа в Ричмънд заедно с едно петнадесетгодишно момче, Хърбърт Браун от Ню Джърси, син на неговия капитан, сирак, когото той обичаше като свое собствено дете. Като не успял да напусне града, когато започнала обсадата, той бил принуден за свое голямо огорчение да остане там и на него също една-едничка мисъл му се беше втълпила в ума: да избяга на всяка цена. Познаваше инженер Сайръс Смит само по име. Знаеше с какво нетърпение този решителен човек гледаше час по-скоро да се изплъзне. И този ден не се поколеба да го спре и да му каже направо:

— Господин Смит, не ви ли дотегна в Ричмънд? — Инженерът впери поглед в човека, който му говореше така и който добави тихичко:

— Господин Смит, искате ли да избягате?

— Кога това?… — попита живо инженерът и може да се каже, че тия думи му се изтърваха из устата, тъй като той не беше и погледнал още непознатия, който го беше заговорил.

Но след като разгледа с проницателен поглед откритото лице на моряка, не можеше да се съмнява, че пред себе си имаше честен човек.

— Кой сте вие? — попита той рязко.

Пенкроф му се представи.

— Добре — отвърна Сайръс Смит. — И по какъв начин ми предлагате да избягам?

— С този ленив балон, който се мотае на вятъра, сякаш чака само нас, за да отлети!…

Излишно беше морякът да продължава. Инженерът го беше разбрал от първата дума. Той хвана Пенкроф за ръка и го замъкна у дома си.

Там морякът му изложи целия си план, който наистина беше много прост. Имаше само опасност за живота при изпълнението му. Ураганът бушуваше с всичка сила наистина, но един смел опитен инженер като Сайръс Смит можеше да се справи с аеростата. Да знаеше как се управлява балон, самият Пенкроф нямаше да се поколебае да замине — с Хърбърт, разбира се. Виждал беше много бури през живота си, една повече или по-малко, голяма работа!

Сайръс Смит изслуша моряка, без да продума, но очите му блестяха. Случаят беше налице. Той не беше човекът, който би го изпуснал. Планът беше само много опасен, значи беше изпълним. През нощта въпреки охраната можеха да се доберат до балона, да се вмъкнат в коша и да отрежат въжетата, които го придържаха към земята.

— Добре. Тръгваме! — заяви Сайръс Смит.

Това „тръгваме“ обвързваше и дописника, но той не беше от страхливите и когато инженерът му съобщи плана, той го одобри напълно. Учудваше се само, че такова обикновено нещо не му беше минало през ума. А Наб беше готов да последва господаря си навсякъде.

— И така, довечера — каза Пенкроф. — Ще се скитаме и петимата наоколо като любопитни!

— Довечера в десет часа — добави Сайръс Смит — и дай боже бурята да не стихне, докато отлетим!

Не! Бурята не стихна и на Джонатан Форстър и на другарите му дори през ум не можеше да им мине да й излязат насреща в тоя слаб кош! Страшен ден! Инженерът се боеше само от едно: вързан за земята и шибан от вятъра, аеростатът да не се разкъса на парчета. Няколко часа той се скита по почти пустия площад, като наблюдаваше балона.

Мръкна. Нощта беше много мрачна. Гъсти мъгли пъплеха като облаци по земята. Валеше дъжд, примесен със сняг. Южняците бяха сметнали дори за излишно да охраняват при такова страшно време площада, сред който се люшкаше аеростатът. Всичко сякаш закриляше пленниците в бягството им. Но да се пътува при такава страшна буря!…

Към девет и половина Сайръс Смит и приятелите му се добраха от различни страни до площада — вятърът беше угасил фенерите и той тънеше в дълбок мрак. Не се виждаше даже и големият аеростат, почти легнал на земята. Освен торбите баласт, увиснали на мрежата, кошът беше вързан и със здраво, двойно въже, прекарано през халка, забита в земята.

Без да продумат нито дума, Сайръс Смит, Джедеон Спилет, Наб и Хърбърт се настаниха в коша, докато Пенкроф по нареждане на инженера развързваше една след друга торбите баласт. Работа за две-три минути и скоро морякът се присъедини към другарите си.

После развърза въжето, балонът полетя косо и изчезна, след като блъсна с коша си два комина и ги срути в бесния си полет.

Ураганът се развихряше със страхотна сила. Цяла нощ инженерът не можеше и да помисли за слизане, а когато съмна, гъсти мъгли бяха забулили земята. Едва след пет дни, когато се поразведри, видяха под себе си безкрайно море, а вятърът носеше аеростата със страхотна бързина.

Знаем вече как от петимата души, литнали на 20 март, четирима бяха изхвърлени на 24 март на един пуст бряг, на повече от шест хиляди левги от родината им^[4]!

А изчезналият, когото четиримата останали живи пътници от балона се спуснаха да дирят, беше естественият им предводител, инженер Сайръс Смит.