Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (41)

39.
Рлинда Кет

Пътуването до Рейндик Ко бе унило и скучно, въпреки че Рлинда имаше спътник. Високият необщителен чернокож беше по-скоро пустиня от мълчание, отколкото събеседник.

Веднага щом се издигнаха над Крена, Дейвлин Лотце поиска да се заеме с работата си.

— Предполагам, че председателят Венцеслас е осигурил досиета и указания?

Тя помръдна широките си рамене.

— Прехвърли файлове в компютъра ми, преди да тръгна. Отвори си ги сам. — Тя махна с ръка към работния екран и Лотце незабавно се зае да преглежда информацията. — Не съм проверявала дали са с парола.

Лотце я изгледа с острите си махагонови очи.

— Проверила си.

Рлинда не знаеше дали да се засегне, или да се развесели, че толкова лесно я разгада.

— Добре де, все пак имам право да знам какво мъкна на кораба си — включително информацията.

Агентът се усмихна.

— Всички файлове са открити, така или иначе.

— Ти просто лош събеседник ли си, или си от необщителните?

— Заселниците на Крена ме харесваха. — Лотце вдигна очи от екрана и спря плейбека — на резюметата и докладите. — Нямам нищо против присъствието ти, но в момента тази задача изисква цялото ми внимание.

През следващите няколко часа Лотце не пророни нито дума, задълбочен в докладите — запаметяваше последните занимания на двамата Коликос на Рейндик Ко, както и предишните им проучвания на Ларо, Пим и Корибус. Когато най-после спря за малко да се нахрани, Рлинда скръсти ръце на гърдите си и попита:

— Подозираш ли престъпление в изчезването им?

— В момента дори не сме сигурни, че са изчезнали. Единственото, което знаем, е, че е прекъснат контактът.

— Хм, може някой да си отмъщава заради кликиския факел. Точно тогава започна цялата тази каша с хидрогите. Много хора са гневни.

— Хидрогите също. Ще видим какво ще открием, когато пристигнем.

 

 

Щом златистата жълтеникавокафява планета порасна върху екрана, Рлинда се обади по интеркома в каютата на Лотце. В пилотската кабина беше тясно за високия мъж, но той наблюдаваше приближаването на Рейндик Ко така, сякаш сравняваше подробностите с архивните документи.

После, без да поиска разрешение, Лотце се наведе над контролния пулт и включи общите скенери на кораба.

— Знам приблизителното разположение на базовия им лагер. — Извика върху екрана изображение на континента и го центрира към ръба на изгрева така, че сред издължените сенки на ранното утро в пустинята се очертаха каньони. — Опитай тук. Прелети отгоре.

— Може да изскочат и да размахат знаме. Това ще спести доста време.

Той я изгледа недоверчиво.

— Изминали са цели пет години. Ако не са намерили някакви хранителни източници, тримата членове на експедицията едва ли биха могли да издържат толкова дълго.

Рлинда се намръщи и почна да се спуска през разредената атмосфера.

— Ако няма вероятност да открием оцелял, това не е ли безсмислена акция?

Той свъси чело.

— Никоя акция не е безсмислена, ако схващаш предназначението й. Наредено ми е да намеря отговори, а не оцелели.

„Любопитство“ откри останките от лагера на Коликос близо до огромна купчина кликиски руини. Палатките и снаряжението бяха издигнати върху открито възвишение доста над котловината, за да са защитени от внезапни наводнения. Рлинда лесно откри място за кацане върху безплодната земя.

Излязоха навън. Въздухът беше горещ и спарен. Лотце носеше куфар в едната ръка и чанта в другата, готов да се захване веднага за работа.

Цветовете на пустинята бяха ярки, но отчетливи, което придаваше на ръбовете острота и рязкост. Неравната повърхност беше в пълен контраст със сочната зеленина на други планети, които Рлинда бе посещавала. Величествените планини все още аленееха сред утринните сенки.

— Добро местенце за устройване на курорт — може би минерални бани или курсове по голф.

Пред тях се изви прашна вихрушка — мяташе струи пясък — и се отдалечи, клатушкайки се, преди да се разпръсне.

 

 

— Това, което ме интересува, е, че дори телевръзката е прекъсната — каза Лотце. — Знаем, че световните дървета са загинали, вероятно при пожар или ураган, преустановявайки по този начин възможността на зелените жреци да общуват.

Освен петте години пустинен климат, горещината и пясъчните бури, които бяха опустошили лагера, нямаше следи от някаква ужасна катастрофа. Лотце влезе в главната палатка и обходи с поглед походните легла, бездействащите компютри, мострите и разпилените по земята бележки.

През това време Рлинда отиде до водната помпа. Подвижните елементи бяха блокирали, но можеше лесно да ги смаже и да ги приведе в действие. От маниакалната всеотдайност на Лотце, предположи, че той възнамерява да остане, докато не намери отговори на въпросите си. Дали това означаваше дни или месеци, не беше в състояние да прецени.

Лотце излезе от изпокъсаната палатка, помъкнал, каквото бе успял да изтегли от компютрите и дневниците на археолозите. Остави придобивките си на земята, за да ги опише.

Рлинда се разходи до една по-малка палатка, която по всяка вероятност бе на зеления жрец. Зад нея ясно се виждаха останките от горичка световни дървета.

— Може би искаш да погледнеш това тук!

Фиданките бяха засадени в редица и очевидно бяха поддържани с любов от зеления жрец, но всички до една бяха изкоренени и накъсани на части сякаш от освирепял вандал. Изпочупените им стебла бяха разхвърляни и покрити с прахоляк. Времето бе заличило подробностите, но сцената подсказваше за извършено насилие.

Лотце се приближи. Поглъщаше всяка подробност с немигащи очи.

— Това обяснява прекъснатата телевръзка.

Рлинда подритна нещо твърдо върху меката пръст, може би плавей. Наведе се, разрови с пръсти и напипа някакъв объл предмет. Повърхността му беше суха, жилава и втвърдена. Тя избърса прахта. Предусещаше какво е намерила и стомахът я присви.

Към нея погледна съсухреното, мумифицирано лице на зеленокож мъж без коса. Меката тъкан беше изсъхнала от пустинната суша и мускулите бяха изопнали изражението му в странна гримаса. Месото по тялото му се бе свило и съсухрило, прилепнало като втвърден лак върху костите. Пустинята си бе свършила работата, като едновременно го бе разрушила и запазила.

— Нашият зелен жрец — промълви тя. — Аркас… не се ли казваше така?

Лотце огледа останките от лагера.

— Изглежда, не е погребан официално. Това ме кара да се съмнявам, че е умрял при нормални обстоятелства. — Той закрачи наоколо; прехвърляше в мозъка си различни вероятности. — Може би Маргарет и Луис са прекарали нещо като каютна треска?

Рлинда се изправи над зеленикавия труп. Щеше да намери време да погребе окаяника, докато Лотце се занимаваше с разследването си.

— Може и да си детектив, Дейвлин, но не съм сигурна, че разбираш от хора. Тази възрастна двойка е женена от десетилетия. Прекарали са половината си живот изолирани по извънземни разкопки. Такива хора могат да понесат самотата.

— Все още не съм готов да правя заключения — отвърна Лотце. — Имали са също така компи и три кликиски робота.

Рлинда кимна към скалния град, където сигурно ги очакваха древни тайни.

— Искаш ли да огледаме онези руини?

 

 

Пусти кликиски градове бяха открити на безброй планети, но само на няколко бяха изследвани цялостно. Разумната раса бе издигнала кошероподобни структури сред степни местности или ги бе прокопала в стени на каньони. Илдирийците отдавна знаеха за изчезналата раса, но бяха оставили призрачните градове на спокойствие.

В ранните си дни, въодушевен от възможностите на експанзията, Теранският ханзейски съюз назначи изследователи да проучат открити и след това изоставени от илдирийците светове. Откриването на кликиския факел от двамата Коликос отново бе събудило интереса към загиналите цивилизации, но войната с хидрогите попречи на плановете за по-интензивни издирвания.

Сега Рлинда кръстосваше плесенясалите тунели. Беше изумена. Извънземните бяха издигнали своите постройки от полимерен бетон, подсилен със силициев двуокис материал, по всяка вероятност органичен продукт на насекомоподобните кликиси. Всяка стена бе покрита със странни йероглифи и непонятни уравнения.

Двамата с Лотце прекараха цял ден сред лабиринтите на призрачната метрополия. Откриха някои от принадлежностите на Коликос, но почти нищо повече.

— Последният доклад на Маргарет Коликос описва други, по-добре запазени руини — каза Лотце. — Подозирам, че са работили предимно там.

Рлинда полетя с „Любопитство“ ниско над повърхността и скоро откриха каньон и срутено скеле, издигнато някога по скалната стена.

— Налага се да влезем — каза Дейвлин.

— Със сигурност. Само ми намери достатъчно голям паркинг да кацна. — Той не реагира на шегата й и на нея й хрумна ново решение. — Предназначението на „Любопитство“ е да превозва товари, Дейвлин. В товарното отделение има няколко левитационни платформи. Могат да ни спуснат двамата заедно.

Тя кацна върху плоското плато над отвесните канари, после, застанала до Лотце на платформата, я насочи с изнервящо бавна скорост към скалистия ръб, а след това се спуснаха отвесно покрай стената.

— Това нещо е направено да пренася огромни бали, а не да завладява раси.

Рлинда насочи левитационната платформа към вътрешността на надвисналата скала и я спусна върху скалистия под. Въздухът беше сух и стъпките им отекваха, когато закрачиха навътре.

Дейвлин посочи опънатите по коридора жици, както и оставената маркировка.

— Бележките на Маргарет подсказват, че е била твърде ентусиазирана в очакванията си какво ще открият тук.

Рлинда присви очи към сенките и запали фенерчето си.

— Вероятно обаче нещо е открило нея. Трябваше да взема оръжие. Мисля, че имам нещо на кораба.

Лотце се съсредоточи да забележи някакви улики. Във вътрешността на скалния град откриха срутена барикада пред входа на просторно помещение. Беше съборена от външната страна. Рлинда насочи светлината към помещението и видя машини и огромни плоски стени.

И труп на пода.

Лотце избърза през една пролука в барикадата и го освети. Луис Коликос бе запазен по-добре от зеления жрец и Рлинда от пръв поглед установи, че е умрял насилствено. Тялото му бе прекършено и раздрано и имаше множество дълбоки рани. Тя се огледа предпазливо, сякаш очакваше всеки момент нещо да я нападне.

На една от стените имаше трапецовидно голо пространство, сякаш направен от камък прозорец, необичайно лишено от кликиски драсканици и рамкирано от пластинки с обозначения. Върху гладката повърхност се забелязваха кафеникавочервени петна — кървави отпечатъци от ръце, — сякаш в последния миг преди смъртта си Луис Коликос бе удрял по стената, опитвайки се да я отвори.

Смръщил чело, Лотце огледа отпечатъците и пустата стена.

— Две тела са открити, но все още никакво обяснение. А къде ли е Маргарет Коликос?

По гърба на Рлинда полазиха тръпки. Май наистина щяха да останат дълго на Рейндик Ко.