Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (98)

96.
Крал Питър

През шестгодишното си царуване Питър не се бе качвал на мостика на дреднаут по време на бойни действия, но след като новината за разгрома на Оскивъл се стовари като удар в слабините, беше наложително да продължи да се появява пред масите. Дори при строгата цензура върху съобщенията от страна на Ханзата не можеше да се скрие мащабът на случилото се. Обществеността бе разгневена.

Новият боен кораб се присъедини към петте крайцера манта в орбитата им около Земята — те бяха готови да потеглят на поредната безсмислена мисия за събиране на информация и разузнавателни данни за хидрогите. Питър не би се изненадал, ако извънземните врагове ги превърнеха в купчина пепел още щом ги забележеха.

Този пробен полет на ЗВС бе с екипажи от новите бойни компита, което щеше да бъде поредният им тест след отличното им представяне на Оскивъл. Базил бе убеден, че задачите на новата изследователска група са ясни и не представляват особена трудност, тъй че модифицираната кликиска програма би могла да се справи с рутинните операции. Командващите офицери щяха да вземат решения само при възникване на извънредни ситуации. Бойните компита можеха да се справят с всичко останало.

Но Питър така и не можеше да се освободи от лошите се предчувствия.

Базил стоеше съвсем спокоен до него, облечен в съвършено скроен делови костюм.

— Само се усмихвай и кимай добронамерено, Питър. Благослови мисията и да свършваме.

— Също както крал Фредерик при първия полет на „Голиат“ — измърмори под носа си Питър. — С всички добри дела, които последваха.

Под неотлъчното наблюдение на председателя крал Питър послушно произнесе написаната от експертите на Ханзата реч, състояща се от банални поздравителни фрази и благопожелания. Петимата офицери — един майор и четирима капитани — сияеха от гордост.

Задачата им бе да проучат Гол ген, полесражението на първата документирана атака на хидрогите срещу скитническа небесна мина, както и мишена на кометен обстрел, изпратен от космически цигани. Проучвателният екип щеше да се опита да установи размера на щетите от кометната бомбардировка и да продължи да наблюдава възможностите на бойните компита при операции в периферни зони. Това бе подходящо средство за възвръщане на оптимизма след Оскивъл.

Каквото бе и предназначението на предстоящата му съвсем скоро сватба.

Петимата офицери отдадоха чест, медийните екипи се пръснаха по задачите си и Базил поведе бързешком краля обратно към совалката. Питър със свито сърце се запита дали и този разузнавателен екип ще загине. Толкова пъти се бе случвало вече. Какво по-различно биха могли да постигнат бойните компита сега? Нямаше желание отново да прославя посмъртно някого и да спуска траурното знаме от Двореца на шепота, както се бе случвало многократно.

— Базил, защо продължаваме да изпращаме хората на заколение? — попита Питър, щом малкият съд се отдалечи от масивните бойни кораби. — Всички отлично знаем какъв ще е отговорът на хидрогите.

— В такъв случай ще опитаме пак — отвърна Базил. — И пак, и пак.

— Заслужава ли си високата цена?

Базил повдигна рамене.

— Предназначението на бойните компита е да влязат в употреба. Повече съм загрижен за възможната загуба на всички тези кораби.

— А хората, които са в тях? Освен компита там има и петима офицери.

Председателят се навъси.

— Но само петима, което е приемливо. Ханзата не може да си позволи да седне и да чака. Трябва да докажем, че сме опасни противници, които нямат намерение да се предадат. Отстъплението пред врага би оказало ужасно влияние върху общественото мнение. Довери ми се, рискът си заслужава.

На Питър му се доповръща.

Базил го изгледа многозначително и му подаде един работен екран.

— Следобедната ти реч. След Оскивъл кризата многократно се изостри. Необходимо е да предприемем по-крайни обществени и икономически мерки. — Лицето на председателят беше сериозно. — Няма да ти е приятно, Питър, но ще се наложи да го свършиш. Нямаме избор.

Щом заговори пред развълнуваната тълпа, думите заседнаха в устата му. Положи усилия да ги произнесе, като едновременно се самоукоряваше и проклинаше Базил. Речта се излъчваше навсякъде. Нима хората биха повярвали, че техният крал наистина мисли това, което казва?

— През следващите две години — почна с несигурен глас той — няма друг избор, освен да засиля контрола, колкото и неприятно да е това. С настоящото налагам пълен мораториум върху раждаемостта на всяка ханзейска колония, която не е доказала възможностите си да задоволява сама нуждите си.

Направи пауза, заслушан в недоверчивото мърморене. Много скоро мърморенето щеше да прерасне в гняв и негодувание, насочени срещу него. Именно той щеше да стане изкупителната жертва заради ужасния указ. „Да те вземат мътните, Базил!“.

Питър зачете указа с равен и безизразен глас:

— Поради драстичния дефицит на екти, нашите светове не могат да разчитат на външни търговски източници и ако си позволим неконтролирано нарастване на населението, това ще доведе до глад и мизерия.

Преглътна с усилие, надявайки се да забележат неохотата и притеснението му. Шумът стана по-силен и той долови надигащото се недоволство. Всички тези хора не знаеха, че любимият им крал е само една кукла. Бяха убедени, че той е отговорен за всичко.

Той продължи да чете с прегракнал глас:

— Ще бъде отпечатан и публикуван списък с ханзейските колонии, попадащи под разпорежданията на настоящия указ. При нужда там ще бъдат изпращани специалисти по аборти. Настоящите бременности се третират като заварено положение.

Докато совалката се приземяваше, Питър бе попитал защо Ханзата не изпрати по-добре храна, отколкото абортиращи доктори, но Базил само изръмжа:

— Храната се изяжда за един ден, а на другия хората отново са гладни. Контролирането на нарастването на населението е много по-дългосрочно решение. След приключването на войната колонистите — ако оцелеят — могат да продължат да създават деца. Опитай се да видиш общата картина.

Докато преглеждаше речта си в тясното пространство на совалката, Питър първо побесня, а след това се опълчи.

— Няма да изрека тези думи, Базил. Принуждавал си ме да представям в благоприятна светлина огромен брой съмнителни решения, но това вече надхвърля всяка граница. Това е… отвратително.

— Но е наложително. И ще направиш, каквото ти се нарежда.

— Щом идеята е твоя, защо ти не я обявиш? Или председателят се бои? Указ за аборти! — Той поклати глава с отвращение. — Чудесен начин за отбелязване на предстоящата ми сватба.

— Това е задължение на краля — отвърна Базил със сладникава усмивка. — Затова си избран.

— И как смяташ да ме принудиш? Аз отказвам.

— Естара е бъдещата ти съпруга, невинна, беззащитна — абсолютно беззащитна. — Изражението на председателя стана неумолимо. — Забелязвам, че вече не ти е безразлична. Ако не си послушен, ще намерим причина да… направим живота й неприятен.

Питър сви устни.

— Но тя е само една пионка.

— Както и ти, Питър. Ханзата може да постъпи с теб, както намери за добре.

Питър знаеше, че председателят е виновен за избиването на семейството му, дори на баща му, който ги бе изоставил, заминавайки за Рамах. Да, той бе способен да нарани Естара… а и без да му мигне окото, бе готов да отрови непокорния крал. Питър осъзнаваше колко много е инвестирал Базил в своето протеже, за да го отстрани с лека ръка. Но вече не бе така сигурен.

Никога не бе стигал толкова близо до границата да извърши убийство. Толкова ли би било трудно да го наръга с кама? Противоположният вариант на Брут и Цезар? Какво можеха да му направят? Та той беше кралят, в края на краищата, а и Ханзата бе стигнала твърде далеч — бе го оставила без семейство и без нито един близък човек. „Освен Естара сега…“

Председателят се бе отпуснал в седалката си и чакаше Питър да проговори. Накрая промълви:

— Престани да се правиш на дете и направи това, което ти се нарежда. Произнеси речта — заради Естара, ако не заради себе си.

Така че Питър обяви отвратителния ултиматум и нанесе съкрушителен удар срещу собствения си народ. Искаше му се да потъне в земята. Тълпата не изпрати думите му с овации. Бяха изразили скръбта си по повод на позорния разгром, който бе нанесен на военната им мощ на Оскивъл, но тази прокламация нанасяше смъртоносен удар на духа им.

Питър се обърна и се прибра във вътрешността на Двореца на шепота, а председателят му кимна.

— Не беше най-доброто ти представяне, но ще свърши работа.

На Питър му се прииска да се изхрачи отгоре му.

— Презирам те, Базил.

Председателят, изглежда, изобщо не се засегна.