Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

67.
Крал Питър

ТЪЙ като Питър присъстваше на церемонията, официалното активиране на новите бойни компита протече по-тържествено, отколкото заслужаваше, поне според него.

Демонстрационната площадка бе като измита, сякаш хора или компита бяха проверили, почистили и сресали всеки стрък трева и нагласили всяко листче по цветчетата. В единия й край бяха издигнати прясно боядисани трибуни. Над тях бяха опънати пъстри тенти и вятърът развяваше флаговете с герба на Ханзейския съюз. Питър за първи път си даде сметка колко много гербът — заобиколената от концентрични окръжности Земя — напомня мишена.

Масивни складове и производствени хангари ограждаха подобната на парк демонстрационна зона. Под яркосиньото небе близо до кралската трибуна бяха кацнали два крайцера манта, най-големите кораби, които можеше да побере площадката.

— Защо не засвирват фанфарите? — попита Питър.

— Не бъди нетърпелив. — Базил Венцеслас се усмихваше в сянката до него. — Важните церемонии протичат спокойно и тържествено.

— Но пък ако на публиката й стане прекалено скучно, великолепното ти шоу губи цялото си въздействие.

Председателят го изгледа намръщено и разпореди по миниатюрен комуникатор на организатора господин Пелидор да открие събитието.

Щом музиката гръмна, публиката зааплодира. Адмирал Стромо, назначен за церемониален маршал и командващ униформените строеваци от ЗВС, поведе цял батальон от първата манта към демонстрационната площадка.

Напомняше парад или фолклорно представление. Питър оцени идеалния строй и си даде сметка колко часове са отделили за безупречното представление. Понеслите жезли и флагове сержанти маршируваха най-отпред като роботи. Прекараните като крал години му бяха дали възможност да осъзнае важността на представителността. Предназначението на подобни церемонии беше да смайват тълпите и да създадат впечатлението, че всеки военен, който е способен да марширува в опънати по конец редици и да извършва безупречни строеви хватки, би бил несъкрушим при нападение на хидрогите.

Питър си сложи маска на одобрение — съзнаваше, че медиите ще проследят всяка негова реакция.

Стромо заповяда на войските да спрат и те се заковаха на място сред абсолютната тишина. Приличаха на костюмирани кукли. Базил го побутна и крал Питър започна да ръкопляска. Тълпите избухнаха в бурни овации.

— Впечатляваща гледка — промълви Базил, — но новите бойни компита ще покажат много по-високи умения.

— Ако се представят според очакванията — отвърна Питър. — Досега не сме ги виждали при изпълнение на активни действия.

— Не помрачавай момента. Необходимо ни е да демонстрираме възможности след понесените удари от врага.

Питър повдигна рамене.

— Непрекъснато ми повтаряш, че няма значение как постъпвам, стига да следвам предписанията.

В този момент в другия край на просторната площадка се отвориха огромните врати на един хангар. Тълпата затаи дъх, щом новите модели бойни роботи се заизливаха в маршова стъпка през тях. Крачеха в съвършен синхрон в идеално опънати колони.

С иновационните кликиски технологии, които кибернетичните инженери бяха усвоили при дисекцията на Джоракс, поточните линии бяха работили извънредно, за да произведат съдбоносно важните бойни модели. Седем от бръмбароподобните роботи бяха застанали до производствения цех и наблюдаваха представянето им. Питър се зачуди с лошо предчувствие кой им е позволил да присъстват.

Бойните компита бяха по-масивни от моделите „слушател“ и „приятел“ и не можеха да бъдат сбъркани с добронамерените събеседници. Маршируваха с ожесточена решителност, изливайки се в съвършени колони от хангара, след което започнаха да изпълняват невероятно сложни калейдоскопични маневри без нито една погрешна стъпка и без никакво колебание. Впечатлението беше поразяващо.

Питър се запита какво ли изпитва адмирал Стромо, изправен до най-елитните си войски.

— Все пак трябва да ги командва човек — обади се Базил, сякаш усетил загрижеността на краля. — Някъде в средата на двадесети век, когато компютрите и роботизираните системи били приложени за първи път в автоматизираната промишленост, огромен брой работници изпитвали страх, че злокобните машини ще завоюват света и ще лишат всички от работа. — Той се усмихна, развеселен от тази детска представа. — Всъщност машините просто вършат мръсната еднообразна работа по-добре. Също като тези нови компита. Когато бойните ни кораби тръгнат в сражение, вместо да изпращаме хиляди войници, ще е достатъчен един минимален команден екип и свързочници. Всички бойци могат да бъдат бойни компита. Помисли си колко народ ще спасим.

— От друга страна — добави Питър, — командващите ще са по-склонни да разпореждат самоубийствени акции.

— Ефективни акции — уточни Базил. — Илдирийският слънчев флот го демонстрира на Кронха Три. Досега единствено по този начин някой е успял да разруши бойно кълбо на хидрогите. Или да предпочетем взривяването на още кликиски факли, за да елиминираме световете на хидрогите? Тази възможност винаги е била на дневен ред.

— И да ескалираме конфликта до степен хидрогите да предприемат тотално унищожение на човешката раса? — Питър усети хлад отвътре. — Не мисля, че би било проява на особена мъдрост.

— В такъв случай сме на едно мнение. Така че не се оплаквай от новите компита. Ще се възползваме максимално от тях след няколко седмици на Оскивъл.

Воините на ЗВС бяха напълно засенчени, когато безупречните колони на новите компита преминаха в маршова стъпка между шпалира от военни и се заковаха на място като едно. Питър погледна към плацдарма и видя сложна комбинация от униформи, знамена и метални корпуси. Бойните компита завършиха своята демонстрация, без да реагират на възторжените акламации.

— Кажи си думичките, Питър.

Кралят се изправи, преговаряйки словото си наум. С течение на годините бе намерил начини да промени някоя и друга фраза, да редактира незабележимо смисъла, за да демонстрира независимост. Даде си сметка, че сега моментът не е подходящ.

Включиха усилвателя и гласът му прогърмя.

— Мои поданици, току-що станахте свидетели на поредната крачка напред по отношение на компи-технологията, която е нова надежда за бързото приключване на тази война. Въпреки че злонамерените хидроги са ужасяваща заплаха за човешката цивилизация, нашите военни, учени и промишленост са решени да се справят с това предизвикателство!

Изчака виковете да утихнат и посочи новите роботи на демонстрационната площадка.

— Тези бойни компита са безценно оръжие, благодарение на което много наши синове и дъщери няма да срещнат смъртта на бойното поле. Както неотдавна на Дасра трагично загина нашият разузнавателен екипаж. Тези бойни компита ще заемат местата си в бойните кораби и ще изпълняват стриктно заповедите без излишни въпроси и без оглед на собственото си оцеляване. Когато произведем достатъчно от тях, най-после ще можем да очакваме деня, в който ще постигнем победа над хидрогите.

Той пое дъх и повиши глас:

— Адмирал Стромо, предоставям ви тези нови воини в битката ни срещу врага. Приемате ли ги?

Далеч от парадната площадка адмиралът отговори:

— Да, ваше величество. Воините на ЗВС са най-добре обучените, но съм горд да приема тези компита като екипажи на нашите бойни кораби.

— Приемете ги в такъв случай в името на човечеството, за да се възправят срещу безсмислената агресия из целия Спирален ръкав.

Базил се отпусна на стола самодоволен и щастлив.

— Това е важен ден, Питър. Един от многото. Твоята свенлива булка Естара скоро ще пристигне. Предполагам, че се вълнуваш по този повод?

— Дори не съм я видял все още, Базил.

Човешките воини тръгнаха в маршова стъпка обратно към очакващите ги манти. Компитата ги последваха.

Крал Питър ги наблюдаваше, без да може да се освободи от тревожните си предчувствия. Всичко изглеждаше прекалено наред. И все пак въпреки анализа на компонентите на Джоракс около кликиските роботи оставаха много неизяснени неща. Въпреки че беше велик крал на Теранския ханзейски съюз, никой нямаше желание да изслуша притесненията му.