Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (40)

38.
Адар Кори’нх

Два военни лайнера поставиха финал на сложния небесен парад под огряното от вторичното слънце оранжево небе на Хирилка. Останалите пет бойни кораба бяха свалени за ремонт и презареждане на площадката на космодрума, тъй че септата щеше да е готова да се завърне на Илдира на следващия ден. Престолонаследникът Джора’х не възнамеряваше да остава дълго.

След рутинната демонстрация Кори’нх кацна с командния кораб върху мозаечната писта. Докато масивният украсен съд се носеше над тълпите с напомнящите си рибешки перки блестящи соларни платна, сензорните техници направиха пълна контролна проверка на състоянието на всички системи.

Тъкмо затова именно те първи откриха понеслите се към Хирилка бойни кълба на хидрогите.

— Сигнал за тревога! — заповяда Кори’нх.

Парализиран от ужас, той си даде сметка, че повечето екипи на бойните лайнери са пръснати из целия град за временен възстановителен отдих.

— Свикайте целия състав на останалите пет лайнера, но не чакайте всички до един. Потегляйте веднага, след като се събере достатъчна част от екипажа.

После заповяда двата действащи бойни кораба, взели участие в небесния парад, да заемат охранителна позиция над губернаторския палат. Мълниеносни разузнавателни кораби излетяха, за да установят скоростта и да проследят приближаващите се бойни кълба.

Демонстрационните изтребители откачиха парадните ленти и знамена и ги пуснаха да паднат на земята. Всеки от малките кораби бе екипиран със стандартен артилерийски комплект, но не бяха заредени с достатъчно бойни снаряди, особено срещу хидроги.

Все пак щяха да свършат някаква работа.

След броени минути първият от масивните кацнали лайнери се отдели от земята и адарът се изпълни с командирска гордост от ефикасните действия на основния му екип. Свободният от дежурство състав на Слънчевия флот профуча през града и зае места по очакващите бойни кораби — всички бързаха да застанат на възложените им позиции.

Придворните около обраслия с пълзяща растителност палат усетиха извънредната ситуация, но все още не можеха да проумеят какво точно се случва. Тримата философи-свещеници в раса изглеждаха точно толкова объркани, колкото онези, които търсеха обяснение от тях. Губернаторът на Хирилка събра предпочитаните си партньорки в забавленията и почна да ги успокоява:

— Аз ще ви защитя, обещавам.

А после диамантената извънземна сфера се спусна над града и всички бяха обзети от внезапен ужас. От пирамидалните издатини на бойното кълбо затрещяха синкави светкавици. Корабът на хидрогите не изпрати никакво съобщение, никакво предупреждение или ултиматум. Извънземните направо се заеха с опустошаването на планетата.

На Кори’нх — наблюдаваше от командния център на лайнера — направо му прилоша. Всеки залп разцепваше земята, срутваше сградите и всичко, върху което попадаше. Възхитителните резервати, изящните висящи градини, каналите с подредените от двете им страни ниалии — всичко изчезваше под мощния енергиен обстрел.

Адарът помнеше ужасното поражение, което бе претърпял на Кронха 3, и изрева непоколебимо:

— Не сме предизвиквали тези врагове, но няма да наблюдаваме отстрани, без да направим нищо.

Вторият лайнер върху мозаечната писта вече включваше двигателите.

— Всички кораби да обкръжат хидрогите и да открият огън със снаряди, експлозиви, енергийни вълни — всичко, с което разполагате. Днес може би ще заслужим място в Сагата.

Първият боен лайнер полетя напред — явно екипажът бе по-храбър от останалите. Сребърните му перки и знамена напомняха бодли на таралеж. Оръжейните отверстия избълваха ослепителна серия снаряди срещу диамантената раковина. Кори’нх, който насочи своя кораб в непосредствена близост, атакува от другата страна, но двойният обстрел причини само едва забележими драскотини по корпуса на кълбото.

Хидрогският мародер, изглежда, изобщо не ги забеляза. Синкавите му светкавици продължаваха да взривяват напоителни канали и да опустошават полета с поклащащи се ниалии. Някои сиво-бели насекоморастения се откъсваха от стъблата и отлитаха, размахвайки криле. Във въздуха се извиха струи пушек и пара.

Трещейки зловещо в небето, бойното кълбо направи кръг и се спусна за втора атака. Втора серия оглушителни енергийни залпове изпари предградията.

Най-после още един от кацналите кораби запали двигателите си, издигна се в небето над мозаечната писта и започна обстрел. Бойното кълбо профуча над него. Илдирийският кораб изстреля защитни снаряди, но те имаха ефекта на ухапване от комар по дебелата кожа на мармот.

Сякаш забелязал чак сега Слънчевия флот, хидрогът отвърна със светкавица, която разцепи илдирийския кораб. Корпусът му зейна, горивните камери експлодираха и огромното туловище рухна на земята с потрепващи като паунови пера соларни перки. Разби се точно върху другия лайнер, който се готвеше за спешно излитане. Забучаха сирени за тревога, чуха се писъци и вопли и двата съда избухнаха в огромна експлозия.

Членовете на екипажа на Кори’нх спряха да дишат от изумление, замаяни от шоковите вълни на тизма, но адарът произнесе отсечена команда с категоричен глас:

— Бази! Искам всички воини да съсредоточат цялото си внимание върху битката!

„Не трябва да допусна второ поражение! Аз съм върховният главнокомандващ на Слънчевия флот, пръв защитник на Илдирийската империя…“

Преди последният лайнер на земята да успее да се помръдне, безмилостният хидрог връхлетя отгоре му. Пирамидалните шипове откриха огън и унищожиха гигантския съд. От отломките блъвнаха плътни колони мазен черен пушек, а съседните постройки отразиха блясъка на избухналите горивни камери.

— Тотална бомбардировка! Кинетични самонасочващи се снаряди и режещи лъчи! — заповяда Кори’нх.

Капитаните не се нуждаеха от подканване.

Щом залповете на Слънчевия флот обсипаха самотната диамантена сфера, тя литна към тучните гори от пълзяща растителност на Хирилка, като изпепеляваше цветя, полета и градини. Под синкавите й светкавици рухваха пищно украсени сгради, изпаряваха се промишлени конструкции, срутваха се кристални кули. Защитниците от Слънчевия флот не можеха да направят почти нищо, за да попречат на разрухата, но Кори’нх бе длъжен да направи всичко възможно.

Губернаторът на Хирилка изграчи по комуникационния канал:

— Адар Кори’нх, незабавно евакуирай цялото население! Не разполагаме с никаква защита срещу подобно нападение.

— Губернаторе, нямам достатъчно кораби и достатъчно време. Останаха само четири лайнера и не мога да ги отклоня от битката.

Сферата на хидрогите изстреля страничен залп, който одраска един от четирите лайнера, нанасяйки му умерени щети. Бойният кораб се дръпна, за да възстанови системите си, а останалите три продължиха да обстрелват безрезултатно врага.

— Адаре, длъжен си да ги спасиш! — В гласа на губернатора прозвуча недоверие, сякаш той не можеше да допусне, че Слънчевият флот може да бъде победен.

Кори’нх си помисли, че Руса’х е наблюдавал твърде много парадни демонстрации. И се сети какво трябва да направи.

— Изпращам спасителна совалка към цитаделата ви, губернаторе. Ще осигуря безопасността ви и тази на престолонаследника и неговия син. Това е мой върховен дълг.

— Не мога да оставя народа си да загине — викна губернаторът. — Моите изпълнители, моите съветници… прекрасните ми компаньонки!

— Не съм в състояние да ги спася.

Сърцето на адара се сви, докато издаваше заповеди за оттеглянето на личния си боен лайнер, и той изръмжа грубо на един от членовете на екипажа:

— Изпрати веднага транспортен кораб за личния персонал! Натъпчи го, колкото е възможно, но на всяка цена вземи губернатора. — Войникът се втурна към бойната палуба. — Останалите…

— Адаре, вижте! — изкрещя един от тактическите офицери.

Кори’нх вдигна очи към ръждивия небосклон и видя второ бойно кълбо да се спуска към ужасените тълпи на повърхността. Енергийните му оръжия трещяха безмилостно, присъединявайки се към яростната атака на първия хидрогски кораб.